Решение № 14084 от 19.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14084 гр. София, 19.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110115183 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба вх. № .............. г. на „..............“ ЕАД, ЕИК .................. със седалище и адрес на управление: гр. ...................... срещу П. Р. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ............., с която са предявени при условията на обективно, кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл.

415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за сумата от 5 367,35 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се на адрес: гр. ........... абонатен № .......... за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 22.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 620,10 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 12.01.2024 г., сумата от 18,28 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 22.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 3,29 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.04.2021 г. до 12.01.2024 г., които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3856/2024 г. по описа на СРС, 29 с-в.

В исковата молба ищецът излага, че ответникът, като собственик на имот, находящ се на адрес: гр. ........... абонатен № .......... е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през исковия период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ потреблението на топлинна енергия е остойностявано ежемесечно по прогнозни вноски, а в края на всеки отоплителен период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За непогасените задължения за цена на доставената топлинна енергия и такса дялово разпределение, както и лихва за забава в плащането им в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за частична неоснователност на предявените искове. Позовава се на изтекла давност досежно вземанията, начислени за периода м.05.2020 г. – м.12.2020 г.

1

Заявява, че в останалата част не оспорва исковите претенции по размер и основание и в този смисъл моли да не бъдат назначавани СТЕ и ССчЕ, с оглед на тяхната ненеобходимост С определение № 21294/14.05.2025 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал.

1 ГПК, като трето лице – помагач на страната на ищеца „..............“ ООД. Третото лице – помагач не изразява становище по основателността на исковите претенции.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е изискано и приложено заповедно дело № 3856/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 29 състав, видно от материалите по което производството е било образувано по повод на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „..............“ ЕАД на 22.01.2024 г., срещу П. Р. Б., за следните суми: сумата от 5 367,35 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се на адрес: гр. ........... абонатен № .......... за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 22.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 620,10 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 12.01.2024 г., сумата от 18,28 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 22.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 3,29 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.04.2021 г. до 12.01.2024 г., както и за сторените разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С Разпореждане от 02.02.2024 г. заповедният съд е разпоредил издаване на заповед за изпълнение за горепосочените суми.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът П. Р. Б. е депозирала възражение срещу издадената заповед за изпълнение, в която е наведено възражение за погасяване по давност на част от заявените суми.

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземанията си по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 02.02.2024 г.

С оглед на процесуалните изявления на страните, с проекта на доклад, обективиран в Определение № 21294/14.05.2025 г. и обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 25.06.2025 г. открито съдебно заседание, Софийски районен съд е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че П. Р. Б. е била титуляр на правото на собственост на апартамент № 54 в исковия период /което обстоятелство се установява по категоричен начин и от приетите по делото писмени доказателства, в т. ч. Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 37, том XXXXXVIII, дело № 10128/1990 г. на нотариус ................, препис – извлечение от акт за смърт № 7/02.01.2002 г. на ............. молба-декларация от 23.05.2002 г. и др./ и че за посочените отчетни периоди е доставена топлинна енергия в процесния имот на претендираната с исковата молба стойност, респ. че таксата за извършена услуга дялово разпределение е в претендирания от ищеца размер за посочения период.

Видно от представения по делото протокол от проведеното на 11.09.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. ................ /л.2324/, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „........... ООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост.

По делото е представен и приет Договор от 23.10.2002 г. между етажната собственост с адрес: ...............“ ООД /л.21-22/, с предмет монтажа на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в етажната собственост.

По делото е ангажиран като писмено доказателство Договор № Д-0-72/09.06.2020 г., сключен между „..............“ ЕАД – възложител и „.......... ООД – изпълнител /л.32-38/, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ. По силата на този договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.

2

София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото са представени и приети Обща фактура № **********/31.07.2021 г., Обща фактура № 1019368016/31.07.2022 г. и фактура № .......

С исковата молба е представено извлечение от счетоводството на ищцовото дружество за абонат 4000399874 /л. 31/.

С молба от 06.06.2025 г. третото лице – помагач е представило 3 броя индивидуални справки – за период м.05.2020 г. – м.04.2021 г., м.05.2021 г. – м.04.2022 г., м.05.2022 г. – м.04.2023 г., както и 3 броя формуляри за отчет, саморъчно подписани от ответницата, чийто подпис не се оспорва в процеса.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно, кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

По своевременно релевираното в срока по чл. 131 ГПК възражение за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

По същество на спора, съдът намира следното.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ:

Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекид. в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на 3 ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, напр. с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК/.

Разпечатката съдържа 38 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a45ec19e-c21b-4c74-a89a-664adf3f9688