Решение № 192 от 05.03.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Стара Загора, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20255530103795 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни и осъдителни искове както следва: 1/ с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 22 ЗПК /установителен иск за нищожност/ за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит № ********/******** г. като нарушаващ разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК /в евентуалност претендира за нищожна клаузата на чл. 7, ал. 5 от договор за потребителски кредит № ********/******** г. както и насрещен иск от ответника „Сити Кеш“ ООД с правно основание чл. 23 ЗПК за заплащане на сумата от 2040,00 лв. представляваща чистата главница по договор за потребителски кредит № ********/******** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на иска.

Ищцата П. М. твърди, че е страна по Договор за кредит № ********/******** г. сключен със Сити Кеш ООД. Съгласно чл. 3 от Договора за кредит Кредитодателят се задължавал да предостави на Кредитополучателя 1 кредит в размер на 3000,00 лева, а Кредитополучателят се задължавал да върне сумата от 3398,54 лева, при срок на кредита от 11 вноски. В чл. 7, ал. 5 от договора било предвидено, че ищцата следва да заплати неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 1606,46 лева. Счита, че Договор за кредит № ******** от ******** г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. На първо място, сключеният Договор за кредит № ********/******** г. бил недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК. В случая в Договор за кредит бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да е било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и неустойката, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. На следващо място, процесният договор не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В Договор за кредит била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. В настоящият случай не ставало ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на неустойка. Не ставало ясно дали същите са отразени в ГПР. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото била предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не можел да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени.

След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Наред с това Договора за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 ЗПК, тъй като сумата която се претендирала за неустойка в размер на 1606.46 лева не била включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит бил посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението за неустойка към ГПР и ГЛП, то действителните такива 2 биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата за такса се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата за неустойка следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.

Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за такса в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. При условията на евентуалност, счита, че неустойката по Договор за кредит № ******** от ******** г. била нищожна на основание чл.

26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ал. 1 ЗЗП.

Неустойката по съществото си била добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.

Моли съда да постанови решение, с което ще помоля съда да обяви Договор за кредит № ********/******** г. сключен със Сити Кеш ООД, за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално да обяви че клаузата на чл. 7, ал. 5 по Договор за кредит № ******** от ******** г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, като е заел позиция за неоснователност на иска.

Не била налице недействителност по смисъла на ЗПК. На първо място сочи, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Настоящият случай бил именно такъв. Неустоечната клауза не била част от съществените параметри на договора за заем, напротив 3 тя самата била договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приемела са нищожна, то същата ще се считала изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР били неоснователни. Валидността на договора за кредит произтичала от това, че основните му параметри - главница и лихва, били валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това били покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Действителността на клаузите на Договор за потребителски кредит № ******** произтичала от това, че са съобразени с всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, по реда на който е сключен процесния договор. Противно на твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ били спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно било посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият. Уговорената неустойка не е и не следвало да бъде включвана в ГПР. Кредитодателят бил длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката била проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай била уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, ставало ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.

Разходите, които се включвали в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. В настоящия случай неустойката била индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била дължима при кумулативно наличие на следните предпоставки: след изтичане на срока за предоставяне на обезпечение; само в случай че заемополучателят не е предоставил обезпечение и при наличие на непогасено и активно задължение към кредитодателя. Изложеното оборвало и твърдението за заблуждаваща търговска практика от страна на кредитодателя, 4 в сочения от ищеца смисъл. ГПР е ясно посочен в договора, неустойката не била част от него и това недвусмислено е уговорено между страните. От договора и от Стандартния европейски формуляр било видно, че преди сключването и при подписването му кредитополучателят е бил наясно, че ГПР не включва неустойката и, че последната ще се дължи, ако не се предостави обезпечение на кредита. Оспорената неустойка била действителна – уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят е разполагал с цели 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело неустойка, както и без никакви други отрицателни последици - заплащане на обезщетения или такси. В случая ищецът не се е възползвал от нито една от договорно и законоустановените си права. Нямало как в случая да се твърди противоречие на договорната неустойка с добрите нрави, поради изброените по-горе причини и възможността кредитополучателят да може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването и, респективно върху цялостното и отпадане. На следващо място неустойката е имала предварително определен начален и краен момент, също така е била с фиксирани параметри за срока на договора. Не била налице неравноправност по ЗЗП - всички доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка, изложени в исковата молба, били неоснователни. Клаузите на договора, включително оспорените не били във вреда на потребителя, отговаряли на изискването за добросъвестност и не водели до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая не е налице нито една от хипотезите на чл.

143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите били уговорени индивидуално с потребителя. В Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити били посочени разходите по кредита, размера на договорната лихва, ГПР, както и размера на неустойката, уговорена впоследствие в договора за кредит. В Погасителния план към 5 договора били изчерпателно посочени компонентите на всяка една възможна вноска, както при предоставяне на обезпечение, така и в случай че такова не бъде дадено. И лихвата и неустойката били фиксирани и ясно описани в договора. Моли за отхвърляне на иска.

В срока по чл. 131 ГПК и на основание чл. 211 ГПК предявява насрещна искова молба срещу П. В. М., с която моли, в случай че се уважи искът на първоначалния ищец за установяване на недействителност на процесният договор в цялост, да се осъди П. В. М., да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД, сумата от 2040,00 лева, представляваща неизплатената част от чиста стойност на кредита по Договор за паричен заем ******** от 2025 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане.