Решение № 19 от 19.01.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. гр. Добрич, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20263200500012 по описа за 2026 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Е. П. В. с

ЕГН ********** от гр.Д. срещу постановление от 17.10.2025 г., с което държавният съдебен изпълнител е прекратил производството по изпълнително дело №3067/2014 г. по описа на СИС при ДРС.

В жалбата е застъпено, че липсва основание за прекратяване на изпълнителното производство. Жалбоподателката - взискател подавала искания за справки, като заплащана и необходимите държавни такси. По обективни и субективни причини, а и, защото по делото не било работено законосъобразно, дължимата сума не била събрана.

Иска постановлението за прекратяване да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на принудителното изпълнение.

Длъжникът Г. В. Р. с ЕГН ********** не е изразил становище по жалбата.

В мотивите на съдебния изпълнител е посочено, че жалбата е неоснователна. По делото не били извършвани действия на принудително изпълнение по причини, за които взискателят отговаря, следствие което изпълнителното производство било прекратено при наличието на условията по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

След като се запозна с делото и обсъди жалбата, съдът намира за установено следното:

Изпълнително дело №3067/2014 г. на СИС при ДРС има за предмет събиране на 1 парични вземания на взискателя Е. П. В. от длъжника Г. В. Р., за които на 07.05.2014 г. е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед № 163/07.05.2014 г. за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №242/2014 г. на Балчишкия районен съд.

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя от 05.06.2014 г.

С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят поискал съдебният изпълнител да изпрати на длъжника покана за доброволно изпълнение и да извърши справки за притежавано от него имущество. Длъжникът получил поканата за доброволно изпълнение лично на 07.08.2014 г. и не изпълнил задължението.

Извършените от съдебния изпълнител справки не показали длъжникът да притежава имущество – недвижими имоти, моторни превозни средства, парични средства в банки, върху които да може да бъде насочено принудителното изпълнение.

С молба вх. №821/15.02.2018 г. взискателят поискал от съдебния изпълнител да извърши всички необходими справки за имущественото състояние на длъжника и да предприеме действия за налагане на запори и възбрани. С разпореждане от 15.02.2018 г. съдебният изпълнител указал на взискателя да внесе държавна такса от 60 лева за пълно проучване на имущественото състояние на длъжника. Разпореждането е съобщено лично на взискателя на 20.02.2018 г. Взискателят не е внесъл такса за проучване имущественото състояние на длъжника, съдебният изпълнител не е извършил такова и не е предприел действия на принудително изпълнение.

Други молби и искания взискателят не е отправял по изпълнителното дело.

С постановление от 17.10.2025 г. съдебният изпълнител се произнесъл за прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Постановлението е съобщено на взискателя на 28.10.2025 г. Жалбата срещу него е подадена на 04.11.2025 г., в срока по чл.436 ал.1 от ГПК. Жалбата е редовна, както и е допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – чл.435 ал.1 т.3 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява. Този срок от две години започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение - осъществяването на всички поискани способи е приключило /без значение дали успешно или неуспешно/ или поисканите способи не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря /не е внесъл такси и разноски, не е оказал необходимото съдействие/. В настоящия случай с молбата от 15.02.2018 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител предприемането на изпълнителни действия, чрез налагането на запори и възбрани, но те не са могли да бъдат осъществени по причина, за която взискателят отговаря. Взискателят не посочил сам конкретно имущество на длъжника, върху което да бъде насочено принудителното 2 изпълнение и същевременно не внесъл, както е било изискано от него, държавната такса по чл.31 от ТДТКССГПК, за да проучи съдебният изпълнител имущественото състояние и да стане възможно насочването на принудителното изпълнение върху конкретни имущества на длъжника. Така, поради бездействието на взискателя поисканите изпълнителни способи не са предприети. С изтичането на две години от последно поисканите и неосъществени поради бездействието на взискателя изпълнителни действия е настъпило прекратяване на изпълнителното производство при условията на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Така приетото от държавния съдебен изпълнител е правилно и обжалваното постановление от 17.10.2025 г., констатиращо настъпилия ефект на прекратяване на изпълнителното производство, е законосъобразно

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. П. В. с ЕГН ********** от гр.Д., ***, срещу постановление от 17.10.2025 г. на държавния съдебен изпълнител за прекратяване производството по изпълнително дело №3067/2014 г. по описа на СИС при ДРС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3