Решение № 240 от 14.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. София, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Вълков като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело № 20231100902288 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба от името на „Т.П.“ ЕООД, срещу отказ № 20231122134930/22.11.2023 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, да бъдат вписани декларираните лица за действителни собственици на дружеството. В жалбата се сочи, че капиталът на дружеството изцяло се притежава от „Т.Г.“ АД, което дружество има петима акционери, а всеки от тях притежава по 20 % от акциите.

Навежда се довод, че това изключва идентифициране на действителните собственици при хипотезата на § 2 ал. 1 т. 1 от ДР на ЗМИП, а и понеже имат еднакви управителни правомощия по отношение „Т.М.“ ЕООД се оспорва някой от тях да упражнява контрол по смисъла на § 1в от ДР на ТЗ и не притежава възможност за упражняване на решаващо влияние върху „Т.П.“ ЕООД при вземане на решения досежно съществени за дейността на дружеството въпроси. Иска се отказът да бъде отменен, а на регистърната администрация да бъде указано да впише заявените обстоятелства.

По жалбата е постъпил отговор, с който се възпроизвеждат съображенията на длъжностното лице по регистрацията. Претендират се разноски.

По допустимостта на жалбата

Частната жалба е подадена от името на заявителя, от чието име е инициирано и регистърното производство, против подлежащ на обжалване акт и в установения едноседмичен срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Ето защо, налице са 1 предпоставките за разглеждане законосъобразността на оспорения акт.

По основателността на жалбата.

От електронния формуляр на Заявление Б7 20231122134930 се установяват заявено за вписване обстоятелство – действителни собственици - физически лица, участващи пряко или косвено в дружеството „Т.П.“ ЕООД съответно В.Р.Д., З.С.Ч., И.К.Т., И.А.Ц. и С.И.Т. при указание те да изпълняват длъжността на висш ръководен служител като съвместяват и качеството представляващи на управителя на едноличния собственик на капитала „Т.Г.“ АД – „Т.М.“ ЕООД.

В обосновка на постановения отказ длъжностното лице по регистрацията приема, че като членове на съвета на директорите на едноличния собственик на капитала „Т.Г.“ АД, декларираните лица се явяват контролиращи по смисъла на § 2 ал. 3 ДР на ЗМИП, при вземане на решения за определяне състава на управителните и контролните органи, преобразуване на юридическото лице, прекратяване на дейността му и други въпроси от съществено значение за дейността му, което противоречи на посочените в декларацията и заявено за вписване – „Вид на притежаваните права“ и „Обем на притежавани права“ не съответства на доказателствата.

При тези обстоятелства от правна страна съдът намира следното:

Възложените на длъжностното лице по вписванията компетенции обезпечават обществения интерес за бъде осигурена достоверност на посочени в закон обстоятелства като подлежащи на огласяване. В тази насока и нормата на чл. 21 т. 4 ЗТРРЮЛНЦ ангажира длъжностното лице непосредствено да се увери, че са се проявили фактите, от които законът извлича заявеното за вписване обстоятелство. Законът изрично указва и средството за постигане на този общественозначим резултат – заявено искане от достоверен източник (чл.

15 ЗТРРЮЛНЦ) и надлежно документирани обстоятелства (чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ). В кръга на службата си длъжностното лице дължи да се увери, че са настъпили предписаните от закона или учредителния акт обстоятелства, обуславящи и проявление на заявеното и подлежащо на огласяване обстоятелство.

Съгласно чл. 63 ал. 6 вр. ал. 1 ЗМИП по партидата на регистрирано в Република България юридическо лице се вписват физическите лица, които са неговите действителни собственици. Макар и тези обстоятелства да подлежат на деклариране, нормата на чл. 63 ал.

5 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) предписва задължение за документално удостоверяване на декларираните обстоятелства като относими към заявителя са съответно: действителни собственици (чл. 63 ал. 4 т. 1 ЗМИП), данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол (чл. 63 ал. 4 т. 2 ЗМИП), вида и обема на притежаваните права (чл. 63 ал. 4 т. 4 ЗМИП).

Понеже едноличният собственик на капитала е акционерно дружество, а законът не предписва огласяване на персоналния му състав, действителните собственици подлежат на 2 идентификация при условията на § 2 от ДР. От представената книга на акционерите се установява, че никой от притежателите на акции не притежава пряко 25 % и повече от акциите. Липсват обективни данни, които да разкриват и косвено притежание на предписания от закона формален белег за влияние при вземане на решенията.

В заявлението е посочено, че „Т.Г.“ АД пряко упражнява контрол върху дейността на дружеството заявител, а като непряко осъществяващо контрол е посочено дружеството „Т.М.“ ООД – представляващо едноличния собственик на капитала. Законът изисква освен действителния собственик да бъде оповестен и видът на правомощието, обезпечаващо му в крайна сметка влияние върху дейността на дружеството заявител. Декларацията свързва заявените физически лица единствено с качеството им на представляващи управляващото дружество „Т.М.“ ООД.

Съгласно чл. 4 ЗТРРЮЛНЦ на вписване подлежат предвидените със закон обстоятелства. По силата на чл. 63 ал. 6 изр. първо ЗМИП не подлежат на вписване притежателите на капитала, ако те са видни от вписаните по партидата обстоятелства.

Специалният закон обаче придава самостоятелно значение на контрола, което налага извод, че предписаната от закона възможност такъв да се осъществява от върховния орган на дружеството, съответно от неговите членове не е достатъчно. При тези съображения настоящият състав приема, че дружеството дължи да оповести физическите лица, които фактически осъществяват контрол върху дейността на дружеството. Фактическото действие предпоставя обективна възможност за осъществяването му. Същевременно влиянието предпоставя гарантирана от закона възможност волята да бъде наложена. В тази връзка именно дефинитивната норма на § 1в от ДР на ТЗ (към която изрично препраща и § 2 ал. 3 от ДР на ЗМИП), придава значение на потенциала за формиране на мнозинство. Понеже става дума за фактическо положение специалният закон непосредствено ангажира всяко дружество да декларира лицата, които осъществяват контрола, но и да посочат източника на тази възможност.

Законът отдава значение на представителната власт при наличие на изрично предписано условие – не съществува друг начин за еднозначно идентифициране на лицата при нормативно утвърдените критерии. Утвърденият с § 2 ал. 1 т. 1 критерий – относителен дял на притежаваните акции в случая не е налице. От книгата на акционерите не се установява концентрация на акциите с право на глас от 25 % и повече у конкретно лице. Нормата на чл. 63 ал. 4 ЗМИП придава значение и на непрекия контрол, но изрично предписва той да е ефективен. Това ще рече – да гарантира за определено лице възможност да осъществява влияние в описаната форма в нормата на чл. 64 ал 3 ЗМИП.

Липсват обективни данни, които да сочат на подобен извод.

Съветът на директорите е легитимиран да въздейства върху представителния орган на „Т.Г.“ АД, но това в случая остава без правно значение. Според закона меродавен за обявяване е този, който контролира пряко или непряко дейността на регистрираното дружество. Хипотетичната възможност съвета на директорите да замени овластения изпълнителен член на колективния орган не рефлектира нито пряко, нито косвено върху 3 дейността на дружеството заявител. Контролът произтича от обективната и правно обоснована възможност за формиране и изразяване на собствена воля, каквато законът предоставя на представителния орган за акционерното дружество. Концентрацията на представителната власт у отделен член на колективния орган определя именно този орган като формално овластен да осъществява влияние върху дейността на дружеството заявител.

Предвид нормата на чл. 63 ал. 6 изр. второ, ограничаваща контрола до участие в капитала и понеже контролът се опира на фактическо действие, наложително е дружеството да декларира лицето, от което е зависимо дори и то да представлява юридическо лице, в каквато насока е и утвърдения с формуляра образец на декларация. Тази декларация изключва чуждо влияние, поради което огласяването на заявеното положение е съвместимо с целта на закона – бърза и лесна проверка за влияние върху дейността на дружеството.

Макар и „Т.М.“ ООД да се явява овластеният представляващ едноличния собственик на капитала, освен че по силата на учредителния акт не е компетентен да осъществи никоя от визираните форми на контрол в § 2 ал. 3 ЗМИП, обективно не е в състояние да формира и изразява собствена воля, а следователно и да осъществява реално въздействие върху дейността на дружеството по смисъла на чл. 63 ал. 4 ЗМИП, за да бъде третирано като действителен собственик, осъществяващ непряк контрол. Затова и така заявеното обстоятелство не подлежи на вписване.

При положение, че дружеството не разкрива действителен собственик, различаващ се от формално легитимираните физически лица, осъществявайки правомощията на едноличния собственик непосредствено да влияят върху дейността на „Т.П.“ ЕООД, а и наличните документи не позволяват идентифициране на конкретно физическо лице, меродавно се явява установеното предположение с § 2 ал. 5 ЗМИП.

Освен че като охранително регистърното производство ангажира длъжностното лице по регистрацията да приеме за възникнали документално доказаните обстоятелства, нормата на чл. 63 ал. 11 ЗМИП регламентира нарочен механизъм, осигуряващ обществения интерес от достоверност на така заявеното обстоятелство. Ето защо и при отсъствие на каквито и да било обективни данни, позволяващи еднозначна идентификация на лице, притежаващо или контролиращо регистрираното дружество по смисъла на § 2 ал. 1 ЗМИП, физическите лица, реално представляващи едноличния собственик на капитала, следва да бъдат вписани като действителни собственици.

Както бе посочено вече нормата на § 2 ал. 5 ЗМИП се позовава изрично не на притежание върху капитала на дружеството (за разлика от първата алинея), а на участие в управителния орган на контролиращото юридическо лице, удовлетворяващо изискването за огласяване вида на правата, обезпечаващи влияние върху дейността на дружеството. В тази хипотеза не подлежи на обявяване обем на правата. След като влиянието не се основава на притежавани права, невъзможно се явява и тяхното остойностяване. Източникът на влияние еднозначно следва от указаното качество на декларираните физически лица – заемащи длъжност членове на управителния съвет на „Т.М.“ ООД, явяваща се висша ръководна по смисъла на закона. В регистъра следва да бъдат обявени и условията за представителство, 4 доколкото именно съобразяването им ангажира дружеството заявител.

По разноските

Агенция по вписванията не е страна в настоящото производство, а орган, чийто акт подлежи на преценка за законосъобразност. Провокираният спор по повод законосъобразността на отказа не придава самостоятелен правен интерес, за да обоснове ал. приложението на чл. 78 ГПК, поради което безпредметно остава обсъждането дали и доколко е налице защита, обосноваваща отговорност по чл. 78 ал. 8 ГПК.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ № 20231122134930-3/27.11.2023 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията досежно заявените обстоятелства за юридическо лице, чрез което пряко се осъществява контрол и действителни собственици.

УКАЗВА на основание чл. 25 ал. 5 ЗТР на длъжностното лице по регистрацията да впише тези обстоятелства при изрично указание и за конкретно заеманата длъжност при указаното в мотивите съдържание.

ПОТВЪРЖДАВА отказ № 20231122134930-3/27.11.2023 г. досежно заявеното обстоятелство – юридическо лице или друго образувание, чрез което непряко се упражнява контрол.