Решение № 314 от 10.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Варна, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Мария Пл. Минкова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20253110200223 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В. В. Р. против Наказателно Постановление №24-0819-002500/ 28.08.2024г. на Началник на група при ОД-МВР-Варна, сектор ПП, с което на В. В. Р. е наложено административно наказание- в пункт първи "Глоба" в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДП и административно наказание в пункт втори "Глоба" в размер на 80 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.

В жалбата се оспорва фактическата обстановка, поради това се иска отмяна на постановлението.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява, но се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

В НП било описано, че на дата 22.06.2024г. в град Варна ул. Братя 1

Шкорпил №9 жалбоподателя управлявал лек автомобил с рег.№ В 7163ВТ и извършвайки маневра движение назад блъска спрелия зад него товарен автомобил като причинил материални щети. Според описаното в НП -в следствие на това жалбоподателя напуснал местопроизшествието и не уведомил МВР за случая.

Въз основа на акта за установяване на административно наказание, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващия орган изцяло възприел фактическите констатации в акта.

В хода на съдебното производство бе разпитан свид. В., чиито показания съдът кредитира като дадени обективно и безпристрастно. Същият не е очевидец на произшествието. До разпит бе допуснат свид. П**** В***, съдът кредитира като дадени обективно и безпристрастно.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок.

В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

2

Съдът намира, че неправилно административнонаказващият орган е констатирал нарушения по чл.185 от ЗДП и по чл.123 ал.1 т.1 ЗДП, като не е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Направените в АУАН констатации, както и тези в издаденото въз основа на него НП се опровергават от доказателствата по делото. В тази връзка съдът намира, че жалбоподателят е бил неправилно наказан за извършване на нарушени е по ЗДП, че като участник в ПТП не уведомил компетентната служба на МВР .

Съдът намира, че извършеното нарушение не може да се вмени във вина на жалбоподателят и същият не е осъществил от субективна и обективна страна състава на вменененото му нарушение. По преписката не са обсъдени всички доказателства. АНО не е посочил доказателства как е бил определен нарушителя. При произнасяне по преписката не са били взети предвид всички обстоятелства имащи значение за случая. Съдът намира, че АНО се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка и обстоятелствата, които е приел за установени не се доказват по безспорен и категоричен начин. Не са били разпитани разпитани свидетели-очевидци на случилото се. Не е изяснена фактическата обстановка на извършеното ПТП. Актът е съставен от неочевидец. При съставяне на акта са взети предвид единствено данни, посочени от участник в ПТП, който е заинтересувана страна по случая и само въз основа на тези данни е недопустимо ангажирането на административната отговорност на другия участник в ПТП.

В протокола за ПТП приложен по АНП не са били описани щетите по автомобилите. Декларативно е посочено, че щетите съответно са в задна лява част на единия автомобил и в дясна част на другия автомобил. В тази връзка съдът намира, че същите не са установени. Щетите не са били описани нето в АУАН, нито в НП. АНО се е задоволил лаконично да посочи, че било настъпило ПТП с материални щети. Съдът намира, че неправилно административнонаказващият орган е приел, че в случая въззивникът е извършил нарушение на правилата на ЗДП. Съгласно параграф 1, т.30 от ЗДП, пътно-транспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство и предизвикало наранявания или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В конкретния случай нито в акта, нито в наказателното постановление е посочено, че с действията си въззивникът е причинила материални щети на друго МПС участвало в движението. В АУАН 3 и НП е било записано само, че са причинени материални щети без същите да са описани. Същото нарушение е допуснато и в протокола за ПТП, в който също не са описани щетите. В тази връзка съдът намира, че неправилно е било прието, че от действията на жалбоподателят са настъпили предвидените в закона съставомерни последици, т.е. нанасяне на каквито и да било щети.

Следователно извършването на нарушение по ЗДП не бе доказано по несъмнен начин от въззиваемата страна върху която лежи това задължение. За да ангажира отговорността на лице привлечено да отговаря за определен вид деяние е необходимо по безспорен и категоричен начин да се установи, както неговато противоправно поведение от обективна страна, така и наличието на субективната страна на деянието. При липсата на който и да е от елементите от състава на нарушението, то не е налице нарушение.

Видно от свидетелските показания на свид. В*** жалбоподателя и водача на другото МПС са започнали да попълват двустранен протокол. Другият участник в ПТП е пожелал да се посъветва с началника си преди да подпише протокола. В тази връзка двамата си разменили телефоните. Предвид гореизложеното съдът намира, че не следва да бъде приемано , че жалбоподателя е напуснал ПТП. Съдът намира, че същия е бил неправилно наказан.

В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на въззивника, но е наложил наказания, без да е било установено безспорно извършването на нарушенията от обективна и субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил. В тази връзка съдът намира, че НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на 4 присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Съдът, обаче е констатирал, че са налице основания за цялостна отмяна на НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело принципно не се дължи. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника за заплащане на съдебни разноски съставляващи адвокатско възнаграждение в пълен размер.

От съдържанието на приложения по делото пълномощно, се установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред съда по обжалване на процесното НП. Видно от съдържанието на договора за правна защита и съдействие уговореното адвокатско възнаграждение е в размер към минимума съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за нинималните възнаграждания, а именно 400 лева и същото е заплатено в брой т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

5

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №24-0819-002500/ 28.08.2024г. на Началник на група при ОД-МВР-Варна, сектор ПП, с което на В. В. Р. е наложено административно наказание- в пункт първи "Глоба" в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДП и административно наказание в пункт втори "Глоба" в размер на 80 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.

ОСЪЖДА ОД МВР гр. Варна да заплати на В. В. Р. сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съдВарна по реда на АПК.

След влизане в сила на съдебното решение, административнонаказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6