Определение № 27797 от 31.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27797 гр. София, 31.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело № 20251110154475 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от В. Л. З, с адрес – град София, кв. **** против „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление п.к.1766 гр. София, ЖК Младост-4,Бизнес парк София, сграда 6.

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като е оспорил исковите претенции по основание и размер.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че ответникът се е снабдил по реда на чл. 410 ГПК със заповед за изпълнение парично задължение от 09.12.2016 година и изпълнителен лист от 13.03.2017г за сумата 1245, 06 лева представляваща главница; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 06.12.2016г, до окончателното изплащане на вземането; сумата от 385 лева- разноски по делото за платена държавна такса в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева по ч.гр. дело № 1336/2016г на Районен съд- Карлово. Сочи се, че това вземане произтича от издадени от ответника във 1 връзка с ползвани и неплатени мобилни услуги фактури:№ 7212153967/01.08.2014г за 79,93 лева; №

7213498605/01.09.2014г за 104,47 лева; №7214915532/01.10.2014г за 19,33 лева; № 7216376418/01.11.2014г за 1041,33 лева.

Твърди се, че е налице е срок от повече от пет години на кредиторово бездействие да се търси вземането. Сочи се, че на ищеца е била връчена призовка за принудително изпълнение с изх.№ 105416/13.08.2025г на ЧСИ *** на КЧСИ.

Твърди се от ищеца, че не дължи сумите по гореописания изпълнителен лист, поради изтекла давност.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между В. Л. З, с адрес – град София, кв. **** и „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление п.к.1766 гр. София, ЖК Младост4,Бизнес парк София, сграда 6, че В. Л. З, с адрес – град София, кв. **** не дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление п.к.1766 гр. София, ЖК Младост-4,Бизнес парк София, сграда 6 сумата 1245,06 лева- главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда06.12.2016г до окончателното изплащане на вземането, сумата от 385 лева разноски по делото за платена държавна такса в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева по ч.гр. дело № 1336/2016 година на Районен съд - Карлово, за които суми е издаден изпълнителен лист от 13.03.2017г, поради погасяването на вземането по давност.

Прави се искане за присъждане на разноски в полза на ищеца.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва основателността на исковата претенция.

Ответникът сочи, че Изпълнителният лист е издаден на 13.03.2017г., а изпълнителното дело е образувано на 25.10.2017г. Твърди се, че в молбата за образуване на изпълнителното дело са посочени изпълнителните способи, които взискателя е поискал да бъдат извършени като първоначални действия, а впоследствие ежегодно е посочвал нови способи за принудително събиране на дълга, а именно:

- молба за образуване на изпълнително дело, с вх. № 86722/25.10.2017г.;

- молба с вх. № 53029/23.07.2018г. за справка за сключен трудов договор и налагане на запор върху трудово възнаграждение;

- молба с вх. № 08808/04.02.2019г. за справка за наличие на МПС, собственост на длъжника и налагане на запор върху същото;

- молба с вх. № 31750/11.04.2019г. за насрочване на опис на движимите вещи в жилището на длъжника;

- молба с вх. № 24441/21.04.2020г. за справка регистрирани банкови сметки като титуляр и налагане на запор върху същите;

- молба с вх. № 06305/29.01.2021г. за насрочване на опис на движимите вещи в жилището на длъжника;

2

- молба с вх. № 26751/05.04.2022г. за справка регистрирани банкови сметки като титуляр и налагане на запор върху същите;

- молба с вх. № 98828/13.12.2022г. за справка имот, собственост на длъжника и налагане на възбрана върху същия;

- молба с вх. № 12921/01.02.2024г. за справка за сключен трудов договор и налагане на запор върху трудово възнаграждение;

- молба с вх. № 45652/22.04.2025г. за справка за сключен трудов договор и налагане на запор върху трудово възнаграждение;

Твърди се, че въз основа на горепосочените молби, на длъжника са налагани запори на банкови сметки и на трудови възнаграждения при различни работодатели. Сочи се, че е бил наложен е запор на банкова сметка в ОББ, като в изпълнение на запора дори са постъпили две плащания, а именно на 19.02.2018г. в размер на 98,94 лв. и на 20.03.2018г., в размер на 64,02 лв. Твърди се, че не е възможно ищецът да не е разбрал за образуваното срещу него изпълнително дело още към онзи момент, при условие, че са били удържани суми по запор от единствената му банкова сметка.

Твърди се от ответника, че не е налице бездействие от страна на взискателя, а тъкмо напротив и това е абсолютно достатъчно, за да не настъпи давност като се цитира Тълкувателно решение № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по Тълкувателно дело № 2/2023 г.

Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд.

Иска се от съда да отхвърли предявения иск и присъди разноски в полза на ответника.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство е заявен отрицателен установителен иск с квалификация чл.439, ал.1 от ГПК, с който длъжникът оспорва с иск изпълнението, като основава твърденията си на факти настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

1 - по отрицателния установителен иск:

Ищецът следва да установи твърденията си относно размера на оспореното вземане по изпълнителното производство.

За ответника- носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване, че заявената давност е била прекъсвана или спирана.

По доказателствените искания

3

Ищецът е заявил искане за допускане и приемане на представените с исковата молба писмени доказателства, които съдът приема, че са относими, допустими и необходими и това доказателствено искане следва да се уважи.

Ответникът също сочи писмени доказателства, които са относими.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

Да се изиска:

- ч.гр. дело № 1336/2016Г на РАЙОНЕН СЪД- КАРЛОВО, 6 СЪСТАВ, АРХИВЕН НОМЕР 346/2018 година и препис от изп. дело 20178240409233 на ЧСИ **** на КЧСИ, Район на действие Окръжен съд, гр. Пловдив, кантора гр. Пловдив,****- гр. Пловдив, ул."Йоаким Груев" № 41, етаж 1, офис 3.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.

Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора, като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.

Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се има предвид, че медиацията е платена услуга.

Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на електронното съобщение при тях.

4

Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 04.11.2026 година от 11:25 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Да се връчи препис от настоящето на страните.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

На основание чл.102а, ал.1 от ГПК настоящият съдебен акт като издаден в електронна форма и по смисъла на чл.360а от Закона за съдебната власт не съдържа саморъчен подпис.