Решение № 4910 от 12.08.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ ............... гр. София, 12.08.2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

СИМОНА УГЛЯРОВА при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 212 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по съвместна въззивна жалба на “Е.” АД и на ищеца В.С.С., действащ като процесуален субституент на това дружество, срещу решението от 21.10.2019г. по гр. дело № 55828/2017г. на Софийския районен съд, ГО, 36 състав, с което съдът е отхвърлил предявените по реда на чл. 164, ал. 2 от ЗЗД обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответниците “Б.И.Г.АДСИЦ, “А.Х.”

АД и “С.Г.” АД да заплатят разделно – всеки по 1/3 на “Е.” АД сумата от общо 50 404, 50 лева представляваща задължения във връзка с ползването на имот, находящ се в сграда “Бизнес център Е.”, гр. София, ул. “*****, представляващ офис № 1 с площ от 119, 87 кв.м. за периода от 01.01.2015г. до 23.11.2016г., формирана като сбор от следните суми: “Б.И.Г.АДСИЦ да заплати 14 293, 34 лева главница – обезщетение за лишаване от ползването за периода от 01.01.2015г. до 23.11.2016г. и 1 714, 85 лева лихва за забава върху тази сума за периода от 31.01.2015г. до 28.02.2017г., 755, 59 лева – главница за топлинна енергия и 43, 29 лева – лихва за забава върху тази сума за периода от 14.01.2016г. до 28.02.2017г.; “А.Х.”

АД да заплати 14 293, 34 лева главница – обезщетение за лишаване от ползването за периода от 01.01.2015г. до 23.11.2016г. и 1 714, 85 лева лихва за забава върху тази сума за периода от 31.01.2015г. до 28.02.2017г., 370, 11 лева – главница за топлинна енергия и 14, 59 лева – лихва за забава върху тази сума за периода от 30.09.2016г. до 28.02.2017г. и “С.Г.” АД да заплати 14 293, 34 лева главница – обезщетение за лишаване от ползването за периода от 01.01.2015г. до 23.11.2016г. и 1 714, 85 лева лихва за забава върху тази сума за периода от 31.01.2015г. до 28.02.2017г., 1 098, 81 лева – главница за топлинна енергия и 97, 36 лева – лихва за забава върху тази сума за периода от 29.04.2015г. до 28.02.2017г.

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на постановеното съдебно решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушения на материалния закон. Конкретно се сочи, че неправилно е прието от СРС, че в исковия период между двама от ответниците и “Е.” АД е действал договор за заем за послужване с предмет собствения на дружеството офис № 1. Оспорват се изводите на съда, че уведомленията и поканите до ответниците за заплащане на цена за ползването на процесния офис свидетелствали единствено за желанието на ищеца като заложен кредитор да получава такава цена. Тази покана обаче била отправена въз основа на изрично упълномощаване от името на “Е.” АД, извършено по силата на чл. 5, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от сключения на 28.01.2015г. договор за залог на вземания. На следващо място, поддържа, че с уведомленията до ответниците, заемодателят “Е.” АД е упражнил правото си по чл. 249, ал. 2 от ЗЗД да прекрати сключения договор за заем за послужване. Счита, че с направеното искане за заплащане на цена за ползването на вещта, заемодателят имплицитно обективирал волеизявление да прекрати осъществяваното безвъзмездно ползване въз основа на договора за заем за послужване. Жалбоподателят счита, че прекратяването на договора за заем било установено и от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свид. Д.и свид. С.. По тези съображения се поддържа, че по делото било безспорно установено обогатяването на ответниците за сметка на собственика на офиса, изразяващо се в спестяването на суми за наем за ползването на имота в размер на пазарния наем за исковия период. Навеждат се и аргументи за основателност на исковете за заплащане на сумите, претендирани за ползваната в имота топлоенергия, за която били издадени фактури, осчетоводени от ответниците. Оспорва се правилността и на изводите на СРС, че ответникът “С.Г.” АД не е ползвател на офиса за исковия период. Напротив, счита, че от събраните по делото доказателства – фактури за ползвана топлинна енергия и свидетелските показания, се установява по безспорен начин, че и това дружество е ползвало офис № 1. С оглед изложеното прави искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в пълен размер.

Насрещната страна – “С.Г.” АД оспорва въззивната жалба. Счита решението на СРС за правилно и обосновано. Поддържа, че действителният ползвател на офис № 1 е трето за спора лица – “Л.И.” АДСИЦ, което е публично дружество, а ответникът е негово обслужващо дружество. Поради тези причини издаваните фактури за консумирана топлинна енергия от публичното дружество били осчетоводявани и заплащани от “С.Г.” АД. Освен това се твърди, че ответникът действително ползва офис в процесната сграда, но това бил офис № 6, който фигурира и в посочения в Търговския регистър адрес на управление. По тези съображения прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззиваемият “А.Х.” АД оспорва въззивната жалба. Счита решението на СРС за обосновано и постановено в съответствие с ангажираните от страните доказателства.

Ответникът

“Б.И.Г.АДСИЦ изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа, че между страните по делото съществува договор за заем за послужване, което налага извод, че е налице основание за ползване на процесния офис. Освен това този договор не бил прекратен по надлежния ред с писмено изявления на заемодателя. Оспорва се твърдението, че ищецът е бил упълномощен да действа от името и за сметка на заемодателя, в това число и да отправя волеизявления за прекратяване на договора. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

Съобразно изложеното в исковата молба ищецът В.С.С. в качеството му на заложен кредитор на “Е.” АД по договор за залог върху вземания от 28.01.2015г., и като процесуален субституент на “Е.” АД, е предявил по реда на чл.

164, ал. 2 от ЗЗД обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на “Е.” АД сума в общ размер на 50 404, 50 лева представляваща задължения във връзка с ползването без основание на имот, находящ се в сграда “Бизнес център Е.”, гр. София, ул. “*****, представляващ офис № 1 с площ от 119, 87 кв.м. за периода от 01.01.2015г. до 23.11.2016г.

На основание чл. 26, ал. 4 от ГПК във вр. чл. 134, ал. 2 от ЗЗД, с определение от 27.02.2018 г., като задължителен необходим другар на ищеца, като съищец по делото е конституиран и носителят на вземането “Е.” АД.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че ищецът В.С. е активно легитимиран да предяви иск за заложеното вземане в качеството му на заложен кредитор и е процесуален субституент на носителя на материалното право.

Посочено е, че от събраните по делото писмени доказателства се установява, че между ответниците “Б.И.Г.АДСИЦ и “А.Х.” АД, от една страна, и собственикът “Е.” АД, от друга страна, е сключен договор за заем за послужване на процесния офис № 1 без определен срок, който не е бил прекратен към исковия период. При това положение е счел, че е налице основание за ползването на имота, което изключва възможността за претендиране на вземане, произтичащо от твърдение за неоснователно обогатяване. По отношение на ответника “С.Г.” АД е направен извод за липса на ангажирани доказателства, че това дружество е ползвало спорния имот, поради което предявените претенции са отхвърлени.

На етапа на въззивното производство не е спорно обстоятелството, че на 28.01.2015г. между В.С.С. /в качеството на заложен кредитор/ и “Е.” АД /в качеството на залогодател/ е сключен договор за залог върху вземания от 28.01.2015г. с нотариална заверка на подписите от 28.01.2015г., рег. № 227, извършена от нотариус А.Г.с рег. № 437 на НК. В чл. 1./1/ от същия е уговорено между страните, че предмет на договора за залог са "всички настоящи и бъдещи вземания на “Е.” АД към трети лица, произтичащи от ползването на обекти, собственост на залогодателя - помещения или части от помещения, намиращи се на етажи първи, втори и трети на сграда - Бизнес Център "Е.", находяща се в гр. София, район “Младост”, ул. “*****, които обекти в цялост към момента са предмет на учредената с нотариален акт № 68, том I, рег. № 2075, дело № 62 от 29.06.2012 г., вписан в Служба по вписванията под акт № 61, том XIII, дело № 13339/2012 г. в полза на В.С.С. договорна ипотека, за обезпечаване на вземанията на заложния кредитор към залогодателя, индивидуализирани в чл. 1/2/. В чл. 2/1/ от същия договор се уточнява, че залогът по чл. 1 се учредява върху всички настоящи и бъдещи вземания на залогодателя към трети лица, произтичащи от ползването от страна на третите лица, на договорно или на извъндоговорно основание на собствени на залогодателя обекти - помещения или части от помещения в сградата на Бизнес център “Е.”, описани подробно, като в подточка 1.1. от обектите на първи офисен етаж е изрично посочен процесния Офис № 1, с площ от 119, 87 кв.м. В чл. 2, ал. 2 от договора е посочено, че към датата на сключване на договора залогодателят има следните вземания във връзка с ползването на обектите, които вземания се включват в предмета на договора, посочени в таблица по чл. 2, ал. 2, а именно: към ползвателя на 1/3 от офис № 1 – “Б.И.Г.АДСИЦ – вземане в ориентировъчен размер на 321 евро месечно без ДДС; към ползвателя на 1/3 от офис № 1 – “А.Х.” АД - вземане в ориентировъчен размер на 321 евро месечно без ДДС и към ползвателя на 1/3 от офис № 1 – “С.Г.” АД - вземане в ориентировъчен размер на 321 евро месечно без ДДС. В чл. 2, ал. 3 от договора е уточнено, че вземането към тримата ползватели на Офис № 1 е формирано на базата на пазарната наемна цена на обекта, съобразно условията, предлагани от залогодателя на трети лица - ползватели на офиси в сградата, като заложените вземания са за период с начало 01.01.2015г. Посочено е, че основанието на тези вземания е ползването от страна на посочените в чл. 2, ал. 2 лица на съответните обекти, без заплащане на наем. Уговорено е също, че вземанията ще станат изискуеми след отправяне на писмено искане за плащане до съответните ползватели, за отправянето на което заложният кредитор се счита овластен от залогодателя с подписването на този договор. В чл. 5, ал. 1 залогодателят е упълномощил заложния кредитор да уведоми всеки от заложните длъжници, че вземането е заложено в полза на заложния кредитор, да покани длъжниците да заплащат дължимите от тях суми по сметка на заложния кредитор. В чл. 6, ал. 1 от договора за залог е уговорено правото и задължението на заложния кредитор да се грижи за събирането на заложените вземания, в това число да предприема всякакви действия по своя преценка, с оглед упражняване на правата му по договора, а в чл. 6, ал. 2 е уговорено, че при настъпване на изискуемост на заложено вземане, заложният кредитор е активно легитимиран да предяви иск за същото, в качеството на процесуален субституент, за сметка на залогодателя.

Разпечатката съдържа 28 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a45c1dee-d051-4670-b62c-2b8e7b2d0c89