Решение № 171 от 16.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Пловдив, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Д. Махмудиев като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Наказателно дело за възобновяване № 20245000600421 по описа за 2024 година

Производството е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК и се развива в хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

Образувано е по искане на осъдения Г. Д. А. за възобновяване на в.ч.н.д. № 1338/24г. на ОС-Пловдив, с влязло в сила по което определение е потвърдено определението по ч.н.д. № 2401/24г. на ПРС, с което са приложени разпоредбите на чл. 23-25 НК по отношение на неговите последни осъждания на лишаване от свобода.

Искателят претендира въззивното дело да бъде възобновено, а влезлият в сила въззивен акт да бъде отменен. Възразява срещу приложението на чл. 24 НК, като счита, че не били налице предпоставките за увеличаването на определеното му общо най-тежко наказание осем години лишаване от свобода с цели две години. Заедно с това счита, че събраните по делата, по които е осъден, доказателства не били достатъчни за осъдителен извод и настоява за преразглеждане на този въпрос.

Назначеният на основание чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК служебен защитник на осъдения адв.

Т. лаконично отметна, че искането на подзащитния му за възобновяване делото за кумулацията било основателно, поради което моли да бъде уважено.

На свой ред А. обяви, че свежда претенцията си единствено до отстраняване на увеличението по чл. 24 НК на общото най-тежко наказание лишаване от свобода.

Прокурорът от Апелативна прокуратура гр. Пловдив изрази мнение, че искането не е 1 основателно и предложи да бъде отхвърлено, като изтъкна, че увеличението по чл. 24 НК било съобразено с всички изисквания на процесуалния и на материалния закон.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като провери данните по делото и съобрази становищата и доводите на страните, намери искането за възобновяване за неоснователно.

Десезирайки съда по възобновяването с претенциите за ново разглеждане на делата за пререшаване въпроса за вината (които и без това не са допустими), А. насочи своето недоволство единствно срещу увеличението на общото най-тежко наказание лишаване от свобода, което лаконично отбеляза, че не било правилно.

Той не формулира възражение по отношение избраната от инстанционните съдилища кумулативна съвкупност. ПАС – също. Очевидно е, че за осъдения е по-благоприятно да изтърпи общо най-тежко наказание осем години лишаване от свобода чрез кумулиране на наказанията му по н.о.х.д. № 8214/21г. на ПРС и н.о.х.д. № 1315/19г. на ПОС (вместо да изтърпи същото наказание чрез кумулиране наказанията му по н.о.х.д. № 6917/23г. и н.о.х.д.

№ 1315/19г. на ПОС), тъй като при избрания вариант се получава приспадане на по-голям срок по реда на чл. 25, ал. 2 НК.

Видно от сроковете на кумулираните наказания, увеличението на общото най-тежко наказание осем години лишаване от свобода с две години, е в рамките на допустимото.

Въпросът е дали е справедливо. ПАС не споделя виждането на осъдения, че било несправедливо като несъответно на тежестта на извършените престъпления. Става дума за умишлени престъпления от общ характер, които разкриват значителна тежест, едното от тях е опасен рецидив, пък и са част от престъпна серия. Многобройните минали осъждания на А., които образуват подобна серия, ясно говорят за своеобразна специализация в посегателствата против собствеността и показват необходимостта от по-интензивни средства за наказателноправно въздействие.

Отделен е въпросът, че проблемът за групиране наказанията на А. се поставя за втори път – след и във връзка с понасяне на поредното наказание лишаване от свобода за поредната рецидивна кражба. Става дума за ефективното му осъждане на две години лишаване от свобода по споменатото н.о.х.д. № 6917/23г. по описа на ПРС за извършено след влизане в сила на крайния съдебен акт по н.о.х.д. № 8214/21г., но преди влизането в сила на крайния съдебен акт по н.о.х.д. № 1315/19г. на ПОС престъпление по чл. 196 НК.

При предходното оформяне на кумулативната верига от наказанията лишаване от свобода по н.о.х.д. № 8214/21г. на ПРС и н.о.х.д. № 1315/19г. на ПОС (по ч.н.д. № 819/23г. на ПОС) също е допуснато увеличение по реда на чл. 24 НК на общото най-тежко наказание осем години лишаване от свобода с две години. И при уважаване на настоящото искане за намаляване на увеличението би излязло, че поредното осъждане за престъпление (по н.о.х.д.

№ 6917/23г.) всъщност благоприятства положението на А., както коректно вметна прокурорът при пренията.

По тези съображения ПАС приема за правилно и законосъобразно извършеното с влязлото в сила определение по в.ч.н.д. № 1338/24г. на ПОС приложение на нормите на чл.

2

23, 24 и 25 НК и не вижда основание да го отмени или измени според исканията за осъдения А..

Водим от горното, Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. Д. А. за възобновяване на в.ч.н.д. № 1338/24г. по описа на ОС-Пловдив.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3