Решение № 230 от 10.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Благоевград, 10.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно гражданско дело № 20261200500426 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 837/27.01.2026 г., подадена от П.

П. К., ЕГН **********, с адрес с.Старчево, общ.Петрич, ул.„***“ № 8, чрез адв.О., със съдебен адрес гр.Сандански, ул.“***" № 2, насочена против решение № 11 от 13.01.2026 г., постановено по гр.д.№ 1791/2024 г. по описа на РС-Петрич, в частта, в която е признато за установено по отношение на П. П.

К., ЕГН **********, че дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, сумата от 1 000.00 лв., представляваща дължима и неплатена главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит № CARD-19712839 от 03.12.2022 г, сключен между П. К. и БНП Париба Пърсънъл Файненс СА, вземането по който договор кредиторът е прехвърлил на ищеца с Приложение 1/29.06.2023 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.02.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №11093/12.04.2024 г., по ч.гр.д.№ 19089/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ведно със законната лихва от подаване на заявлението, до окончателното плащане на дължимото.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно. Обръща се внимание, че пред РС-Петрич с отговора на 1 исковата молба са релевирани възражения, че въззивницата е инициирала заявка за кандидатстване за кредит; че е сключила процесния договор за кредит като електронен документ, вкл. чрез използване на средства за комуникация от разстояние, респ. че е приела общите условия на кредитора; че е заявила, че й е предоставена преддоговорна информация; че е получила кредитна карта с ПИН; че е активирала такава карта и е усвоила средства; че разполага и се обслужва от електронен адрес [email protected]; че са спазени изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЕДЕП, ЗПК; че вземането на кредитора по договора е прехвърлено на ищеца; както и че ответницата е уведомена за това действие.

Според въззивницата, РС-Петрич неправилно е приел, че тя е подписала процесния договор за кредит електронно и е усвоила предоставения лимит по кредитната карта, като е игнорирал заключеното по съдебно-графическата експертиза.

По отношение изводите на РС за наличие на облигационна връзка се отбелязва, че липсва удостоверение за електронен подпис на П. К., а е представена сканирана снимка от системата на кредитора. Освен това се набляга на факта, че шрифтът на електронния подпис е по-малък от 12.

Сочи се, че първоинстанционния съд е игнорирал възраженията на въззивницата, че същата не е реално получила заемните средства. В тази насока тя се позовава на заключението на счетоводната експертиза, че сумата е разходвана единствено с кредитна карта, която пък било установено, че не е получена от нея в пощенската станция, в която е изпратена, тъй като подписът в графа „получател“ на известието за доставяне не е неин. Обръща се внимание, че при тези данни с оглед реалния характер на договора за заем, в случая не може да бъде ангажирана отговорността на въззивницата.

С оглед на това, от въззивния съд се иска да отмени решението на РСПетрич в частта, в която е уважил предявения иск и вместо него да постанови друго, с което да го отхвърли.

Претендират се направените в двете съдебни инстанции разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

В отговора се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.

Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно е приел за установено, че между страните валидно е възникнало правоотношение чрез сключване на договор за кредит от разстояние. В тази насока въззиваемият се позовава на чл.10, ал.1 ЗПК, съобразно който договорът за потребителски кредит може да се обективира на траен носител, различен от хартия, като съобразно чл.11, ал.1, т.27 от ЗПК, договорът следва да съдържа подписи на страните без ЗПК да поставя ограничения във връзка с начина на подписване на договора. Обръща се внимание, че при договор за кредит от разстояние, 2 следва да се съобрази разпоредбата на чл.6, ал.1 ЗПФУР, според която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние.

Въззиваемият аргументира становище, че между страните е постигнато съгласие посредством комуникация от разстояние, като същата е “осъществена посредством електронната страница на кредитора, на която кредитополучателят е подал искане за получаване на кредит, предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да получи заем. Заявява, че пръвоинстанционния съдт правилно е приел, че приложима е и разпоредбата на чл.18, ал.2 ЗПФУР, според която за доказване на електронни изявления по договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат разпоредбите на ЗЕДЕП, като се е съобразил с практиката на ВКС, според която електронното изявление се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Според въззиваемия, когато е създаден подписан електронен документ, неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания документ, а ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението /чл.180 ГПК/. Твърди се, че в случая ответникът се е съгласил да получи изявлението в електронна форма и той е направил такова като страна по представения договор.

Сочи се, че авторството на подписите за кредитополучател не е било оспорено в нито един момент от делото. С оглед на това подчертава, че РС правилно е приел, че събраните по делото електронни документи съдържат индивидуализиращи белези и данни, установяващи по категоричен начин кой е техният автор, какво е тяхното съдържание и каква е била целта да бъдат отправени. В тази насока въззиваемият се позовава и на заключението на съдебно-техническата експертиза.

По отношение възраженията на въззивницата, че договорът за кредит е реална сделка, в отговора се сочи, че в случая предаване на договорената сума се е осъществило и то е било в полза на П. К., доколкото кредитодателят е отпуснал пълния размер на средствата по кредита, възлизащ на 1000 лв., при осъществяване на транзакциите с кредитната карта, чийто титуляр е П. К.. В условията на евентуалност – дори и да се приеме, че въззивницата не е лицето, което е изразходвало средствата по картата, чийто титуляр е тя, се заявява, че П. К. не е предприела никакви действия, за да уведоми кредитодателя за евентуално неправомерно използване на картата и в този смисъл не може да черпиш права от собственото си недобросъвестно поведение.

3

По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да остави без уважение жалбата и да потвърди решението на РС-Петрич. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от въззивницата адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от упълномощен представител, който поддържа подадената жалба. Въззиваемият не изпраща представител.

Окръжен съд-Благоевград, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално-правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално-правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално-правни норми. Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.

Съобразно чл.272

ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, въззивният съд възприема изцяло фактическите и правни констатации в обжалваното решение.

По доводите за неправилност на решението, настоящият състав намира за нужно да посочи следното:

4

Предявеният иск, произнасянето на РС-Петрич, по който е предмет на въззивен контрол, е с правна квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД вр. чл.430 ТЗ, чл.9 от ЗПК – положителен установителен иск за установяване вземане на въззиваемия по договор за кредит.

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 19089/2024 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК, на 12.04.2024 г. в полза на дружеството въззиваем, срещу П. П. К., е била издадена заповед за изпълнение за процесната сума от 1 000.00 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № CARD- 19712839 от 03.12.2022 г., сключен между П. К. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, като впоследствие вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на Приложение № 1 от 29.06.2023 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022 г.

Поради подадено на 30.04.2024 г. възражение от страна на длъжника, съдът с определение от 07.05.2024 г. е дал указания на заявителя да предяви вземанията си за установяване в исков процес.

От така посочените данни по заповедното производство се установява идентичност на претендираните вземания в това производство и пред исковия съд, поради което искът се явява процесуално допустим като предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, и касаещ вземане, за което преди това е проведено заповедно производство.

По съществото на спора следва да се посочи, че доколкото кредиторът твърди договорът да е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, следва да се обсъди спазването на предвидената процедура за това. Легалното определение на този вид договори се съдържа в чл.6, ал.1 от ЗПФУР, според който текст договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. В чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на 5 доставчика на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявление, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис /ал.2/, а съгласно ал.3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.