Решение № 165 от 24.11.2021, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Ловеч, 22.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20214300500387 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази:

Производство по чл.367, вр.с чл.372 от ТЗ, вр.с чл.55 от ЗЗД.

С Решение № 260124/07.07.2021г.,пост.по гр.д.№1753/2020г. РС-Ловеч е осъдил „Г.Т.Л." ЕООД с ***********, със седалище и адрес на управление в гр.Л***.1, във връзка с чл.367 от ТЗ, да заплати на „м." ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от управителя Р. М. М., сумата в размер на 3403.14лв./три хиляди четиристотин и три лева и четиринадесет стотинки/ с ДДС, представляваща дължимо превозно възнаграждение по сключен договор за международен автомобилен превоз съгласно Заявка-договор № 7-041/24.07.2020г., за което е издадена фактура № 0100013373/31.07.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска /29.10.2020г./ до окончателното изплащане на сумата, а искът за присъждане на лихва за забава в размер на сумата 29.30 лв. /двадесет и девет лева и тридесет стотинки/ върху главницата, за периода от 12.08.2020 г. до 29.10.2020г., отхвърлен, като неоснователен и недоказан. С решението „м."ЕООД с ЕИК *********, е осъдено да заплати на „Г.Т.Л."ЕООД с ***********, сумата 700лв. /седемстотин лева/, представляваща 1 част от общ размер на неустойка от 2700.00 евро, на основание чл.23,ал. 5 от Конвенция CMR-1956, за извършен ненавременен транспорт от Гърция до Германия по Заявки-договор № 3-359/20.07.2020г. и № 7-041/24.07.2020г., ведно със законната лихва върху сумата 700лева, считано от 07.12.2020г. до пълното й изплащане, а в частта на претенцията, формулирана като неустойка и за „некачествен транспорт", както и за присъждане на сума в размер на 840лв. /осемстотин и четиридесет лева/ с ДДС, като заплатена поради „грешка в лицето", както и „грешка в предмета/основанието" по фактура с № 0100013203/24.07.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.12.2020г. до пълното й изплащане, е отхвърлен насрещният иск на „Г.Т.Л." ЕООД против „м." ЕООД, като неоснователен и недоказан. „Г.Т.Л."ЕООД, с горните данни, е осъдено да заплати на „м." ЕООД, с горните данни, сумата 1226.29 лв. /хиляда двеста двадесет и шест лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща разноски по делото. „м."ЕООД, с горните данни, е осъдено да заплати на „Г.Т.Л." ЕООД, с горните данни, сумата 212.47 лв. /двеста и дванадесет лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от „м."ЕООД с ЕИК *********, чрез пълномощник адв.М. Й. М.-АК-Русе срещу решението, в частта, с която е уважен насрещният иск и е осъдено да заплати на ответника сума от 700лв., представляваща частичен иск от общ размер на неустойка от 2700 евро на основание чл.23,ал.5 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки/КCMR/, ведно със законната лихва върху сумата от 07.12.2020г. до окончателното издължаване, както и в частта, в която претенцията му за сторени разноски е уважена частично, съобразно уважената част от претенцията.

Счита, че в обжалваната част решението противоречи на материалния закон, при постановяването му съдът е нарушил процесуалните правила за приемане на представените от него писмени доказателства -извадка от електронна комуникация по Вайбър между страните. Моли да се постанови решение, с което се отхвърли насрещният иск на ответника за присъждане на неустойка в размер 700лв.,представляваща частичен иск от общо 2700 евро, на основание чл.23,ал.5 от КCMR, да се присъдят сторените разноски по първоинстанционното производство в пълен размер и тези от въззивното производство.

Твърди, че при предявяване на насрещния иск са нарушени процесуалните правила за това. Сочи, че чл.211 от ГПК императивно определя срок за предявяването му- до изтичане на срока за отговор /1 месец от получаване па исковата молба от ответника/.

Твърди, че в случая насрещната искова молба е внесена от ответника в първото по делото открито съдебно заседание на 26.02.2021г. Въпреки настъпилата преклузия съдът го е приел за разглеждане и са разменени съдебни книжа между страните. До второ открито съдебно заседание насрещната искова молба е с пороци, които не са отстранени- не е определена или внесена държавна такса за разглеждането му, насрещният иск не е формиран по размер в писмен вид при предявяването му. В открито съдебно заседание на 06.04.2021г., при изготвяне на доклада по делото, съдът е изразил предположения за размера на иска, като след колебание от няколко минути процесуалният представител на ответника заел позиция, че искът за неустойка е предявен частично в размер 700 лв. от общ размер 2700 евро. Сочи, 2 че до края на процеса не е било изяснено как точно е формиран този общ размер на неустойката. В мотивите на решението е вписано, че това е общият размер на превозното навло по двете заяви-за превоз- от Гърция до България и от България до Германия.

Математическите изчисления са 700лв. навло по първата заявка и 1450 евро по втората заявка, което общо прави 1800 евро. Твърди, че едната заявка е изпълнена точно, навременно и няма причина плащането по нея да бъде приобщавана към неустоечния размер. Посочената от ищеца по насрещния иск цифра - 2700 евро и уважена от първоинстанционния съд, не съответства на нито една от уговорките между страните, нито пък съответства на нормативно определени размер.

Не се съгласява и с определянето от съда на претенцията по насрещния иск като неустойка за ненавременен транспорт на основание чл. 23 ал.5 от КCMR. Сочи, че в случая има две отделни заявки за транспорт с две отделни уговорки за дати на товарене/разтоварване и съответно различно превозно навло за двата маршрута /съобразно разстоянията в км/. Първата заявка е изпълнена точно и съобразно параметрите в нея от превозвача-превозът от Гърция до България е извършен навременно. Възложителят обаче не е изпълнил задължението си да разтовари ремаркето на уговорената в заявката дата. Но е заплатил навлото от 700 лева. Втората заявка не е изпълнена точно, съобразно параметрите посочени в нея. Обективно има разминаване между записаната дата за разтоварване в заявката и действителното събитие на разтоварване на товара с два календарни дни. Твърди, че превозвачът няма вина за това. Всички фактически участници в отношението са били абсолютно наясно с обективната невъзможност товарът да пристигне на посочената в заявката дата- 28.07.2020г. Поради отказ на съдът да приеме като доказателства по делото кореспонденцията по Вайбър между управителя на „Г.Т.Л." ЕООД и спедитор от офиса на превозвача, счита, че остава неизяснена фактическата обстановка. Без тази кореспонденция изглежда, че по вина на превозвача превозът е закъснял. Кореспонденцията е оставена в кориците на делото за нуждите на последващия инстанционен контрол, поради което моли да бъде приета в настоящето въззивно производство и така се отстрани допуснатият пропуск на факти в обстановката. Твърди, че от тази кореспонденция става ясно, че самият управител на дружеството-възложител лично предлага да бъде въведен в заблуда неговия клиент„Т.К.Ф."ООД за местонахождението на товара, поради което последният е сторил допълнителни разноски за изпращане на екип работници преждевременно на разтоварен адрес. Позовава се на КCMR, където е предвидено заплащане на обезщетение, а не на неустойка, каквато е позната в българското вътрешно материално право - ЗЗД и ТЗ. Развива, че за да бъде присъдено такова обезщетение, при условията на пълно и главно доказване, претендиращият трябва да докаже, че е правоимащ по смисъла на Конвенцията и че действително е претърпял щета. Максималният размер на обезщетението е равен на уговорената цена на превоза. В случая уговореното превозно навло по заявка от 24.08.2020г. е 1450 евро без ДДС, т.е. това е максималната обща стойност на обезщетението за забава на превоза, което може да се търси от превозвача, съобразно правилата на Конвенцията. Сочи, че в случая първоинстанционният съд, уважавайки частичната претенция на ищеца по насрещния иск като част от обща сума 2700 евро, е нарушил материалния закон, излизайки 3 извън пределите на нормативно определените максимални размери.

В ЗЗД и в ТЗ правилата за неустойки между търговци също изискват да се определи точно размерът на неустойката. Тук в Заявката за транспорт- в т.2.4 е вписан размер на неустойката- 200 евро за всеки 24 часа, но не повече от 5 дни. Така претенцията на ищеца по насрещния иск може да бъде максимално 400 евро за 48 часа закъснение.

Развива, че за двата института- обезщетение по КCMR или неустойка по ЗЗД и ТЗ, е необходимо да се установи по безспорен начин, че компенсация може да се търси само от изправната страна по договора. Счита, че „Г.Т.Л."ЕООД, действайки лично и от името на - „Т.К.Ф."ООД, няма качеството „изправна страна". Твърди, че поради недобра организация на своята дейност, служителите на товарополучателя не успяват да осигурят разтоварване на товара в България. Поради това за два дни ремаркето на „М."ЕООД остава блокирано с товар, който престоява и не може да бъде свален. Превозвачът търпи имуществени вреди от невъзможността да ползва ремаркето за навременно изпълнение на последваща заявка. Не е нает кран за разтоварване на машината по вина на възложителите на транспорта. С найдобри намерения и с желание за съдействие към „Г.Т.Л."ЕООД, максимално бързо- на 28.07.2020г., е изпратен друг влекач на превозвача, който да откара товара до Германия.

Това излиза извън подготвения график на превозвача. Управителят на „Г.Т.Л."ЕООД е бил наясно и с това обстоятелство, както и с нормалното време, което отнема превоза от България до Германия, но умишлено е въвеждал в заблуда своя клиент кога ще пристигне камиона на разтоварен адрес и къде се намира по маршрута в Европа в различни моменти.

Твърди, че искът за заплащане на неустойка е неоснователен. Обяснява, че тя служи за финансова компенсация на изправната страна по договора за претърпените от нея от неизпълнението вреди. От изложеното е видно, че ищецът по насрещния иск не е изправна страна по договора. Задължението на възложителя не се изчерпва с това да заплати превозно навло на превозвача. От събраните по делото доказателства — свидетелски показания и кореспонденция по Вайбър е установено по безспорен начин, че възложителят е знаел, че превозвачът не разполага със свободни влекачи за незабавно изпълнение на курс от България до Германия и въпреки това е подал заявка с вписани невъзможни за изпълнение дати. Камионът е потеглил в неделя- 26.07.2020г. от България. На 28.07.2020г. управителят на „Г.Т.Л." ЕООД моли спедитора на „М.“ЕООД - Н.Н. да му изпрати снимки на някой друг камион, който е наблизо до разтоварен адрес, за да успокои своя клиент. Не предполага, обаче че „Т.К.В."ООД ще направи лично проверка къде точно е камионът и че на мястото, което е посочено от „Г.Т.Л." ЕООД се намира друг камион, пак на „М.“ЕООД. На 30.07.2020г от кореспонденцията по Вайбър отново става ясно, че и в Германия не може да се разтовари машината, затова ремаркето престоява там още два дни на разтоварен адрес, докато с кран бъде разтоварено.

Сочи, че неизправната страна по договора не може да претендира заплащане на обезщетения или неустойки, поради което предявеният на това основание иск е неоснователен. Задържането на ремаркето за период от 10 календарни дни поради невъзможност на товарополучателите да разговарят, се явява неизпълнение на възложителя 4 на договорното му задължение да разтовари навреме. В този смисъл „М."ЕООД също е претърпял вреди поради неизпълнение на договора от страна на възложителя. Затова счита, че следва да се отхвърлят претенциите за неустойка на „Г.Т.Л." ЕООД и се присъдят на „М."ЕООД сторените от него разноски в първоинстанционното производство изцяло.

Разпечатката съдържа 22 от 125 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a45ad030-2074-4dd8-847a-08ea5dd53f1a