Решение № 286 от 24.07.2026, Районен съд - Габрово
- Съд
- Районен съд - Габрово
- Дело
- Гражданско дело 3946/2025
- Вид
- Решение № 286
- Подписан
- 24.07.2026
- В сила
- 20.08.2026
- Състав
- Боян Христов Косев
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.24, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 286 гр. Габрово, 24.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20254210103946 по описа за 2025 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Производството е образувано по искова молба на А. Л. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Кърджали, ж. к. „*********" № 100, вх. А. ет. 4. ап. 7, с която срещу В. Н.
Й., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Н. В. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. "*********" № 45, вх. 5, ет. 1, aп. 1, А. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********" № 11, вх. Б, ет. 6, aп. 17 и Б. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********" № 11, вх. Б, ет. 6, aп. 17, са предявени пасивно субективно и обективно кумулативно съединени искове, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, подробно описан в исковата молба, придобит въз основа на договор за покупко-продажба, сключен на 24.09.2008 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че с договор за продажба, сключен на 24.09.2008 г. във формата на нотариален акт № 158, том II, peг. № 7179, дело № 318/24.09.2008 г. на нотариус с peг. № 093 на НК, с район на действие РС-Габрово, ищецът придобил правото на собственост върху процесния апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. При справка в АГКК А. Л. А. установил, че ответникът В. Н. Й. се легитимира като собственик на процесния апартамент въз основа на договор за продажба, сключен с ответниците А.
С. А. и Б. А. А. във формата на нотариален акт вписан в СВ-Габрово под № 196, том V, peг. 1594, дело 978 от 13.06.2023 г., но същият не бил придобил правото на собственост, тъй като описаният в титула му за собственост апартамент съответствал на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, а не на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. Ето защо претендира спрямо ответниците да бъде установено правото му на собственост върху описания имот.
1
В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК ответникът В. Н. Й., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Н. В. Й., ЕГН **********, чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който излага, че ищецът и ответникът упражняват фактическа власт върху различни самостоятелни обекти в сграда, поради което не е налице спор относно правото на собственост, като производството следва да се развие по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 24.09.2008 г. във формата на нотариален акт № 158, том II, peг. № 7179, дело № 318/24.09.2008 г. на нотариус с peг. № 093 на НК, с район на действие РС-Габрово „Партньори - 2006“ ООД прехвърлило на ищеца А. Л. А. правото на собственост върху следния недвижим имот, находящ се в жилищна сграда "*********" на улица "*********" № 45, вход 5, в град Габрово, а именно: апартамент № 3, разположен на I етаж от 46.64 квадратни метра застроена площ, при граници: отгоре - апартамент № 6, отдолу - общо помещение, изток - апартамент № 2 и двор, запад - двор, север - стълбище и апартамент № 2, юг - апартамент от вход 6, заедно с 2.347 % равни на 2.13 квадратни метра идеални части от общите части на жилищната сграда и от отстъпеното право на строеж върху мястото, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта на град Габрово, oбщина Габрово, oбласт Габрово, одобрена със Заповед № РД - 18 - 64/26.10.2007 година на Изпълнителния директор на АГКК, изменена със заповед № КД - 14 - 07 125/01.02.2008 г. на Началника на СГКК-град Габрово.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 24.09.2007 г. във формата на нотариален акт № 25, том III, peг. № 6430, дело № 379/2007 г. на нотариус с peг. № 093 на НК „Партньори - 2006“ ООД прехвърлило на ответника А. С. А., ЕГН ********** правото на собственост върху апартамент № 3, етаж I, вход № 6 от жилищна сграда на два етажа със седем входа /бивши *********/, на улица "*********" № 45 в град Габрово, със застроена площ от 46.64 квадратни метра, при граници: отгоре - апартамент № 6, отдолу - общо помещение, изток - апартамент № 2 и двор, запад - двор, север - стълбище и апартамент № 2, юг - апартамент № 1 от вход 7, заедно с принадлежащите към апартамента 2.347 % равни на 2.13 квадратни метра идеални части от общите части жилищната сграда.
От своя страна ответникът А. С. А., ЕГН ********** заедно с ответника Б. А.
А., ЕГН ********** прехвърлили този недвижим имот на ответника В. Н. Й., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Н. В. Й., ЕГН ********** с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.06.2023 г., обективиран в нотариален акт № 139, том V, рег. № 5149, нот. дело № 359/13.09.2023 г. на нотариус Пламен Коев, № 299 на НК. В нотариалния акт от 13.06.2023 г. имотът е посочен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор с идентификатор № ***, находящ се в гр. Габрово, ул. „*********“ № 45.
От представеното удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и селищно устройство № АУ – 02-25-7#1/24.01.2025 г. на Община Габрово се установява, че апартамент № 3, разположен на етаж 1, вход 5 от жилищна сграда „*********" на ул. „*********" № 45, гр. Габрово, съответства на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Габрово и е с актуален административен адрес: гр. Габрово, ***, вход 5, 2 ет. I, ап. № 3.
От представеното удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и селищно устройство № АУ – 02-25-40#1/21.02.2025 г. на Община Габрово се установява, че апартамент № 3, разположен на етаж I, вход № 6 от жилищна сграда „*********" на ул. „*********" № 45, гр. Габрово, съответства на СОС с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Габрово и е с актуален административен адрес: гр. Габрово, ***, вход 6, ет.
I, ап. № 3.
Представената е схема на самостоятелен обект в сграда № 15-119407222.11.2024 г. изд. от СГКК-Габрово, в който като собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** са отразени ответникът В. Н. Й. въз основа на нотариален акт № 196, том V, рег. 1590 дело 978 от 13.06.2023 г., издаден от АВ – Служба по вписванията – гр. Габрово и ищецът А. Л. А. въз основа на нотариален акт № 92, том X I , рег. 3319, дело 2766 от 24.09.2008 г. издаден от АВ – Служба по вписванията – гр. Габрово.
Други доказателства от значение за спора не са събрани.
Относно иска с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК.
За уважаване на иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да установи чрез пълно и главно доказване правопораждащите правото му на собственост върху процесния имот факти, в рамките на очертаните в исковата молба основания – сключен договор за продажба с вещнотранслативен ефект.
Предмет на властническо установяване в настоящото производство е съществуването на абсолютно субективно право, породено за ищеца, което има за материален обект индивидуализирания недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.
Преди разглеждане на спора по същество, съдът дължи проверка на допустимостта на предявените искове, с оглед изричното възражение на ответника В.
Н. Й. за непопустимост на производството, основано на твърдения, че страните упражняват фактическа власт върху различни самостоятелни обекти в сграда, поради което не е налице спор относно правото на собственост, като производството следва да се развие по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, които по естеството си съставляват възражения за липсата на правен интерес от установителна защита. Доводът е неоснователен.
Правният интерес от провеждане на установителни искове, като процесуална предпоставка за развитие на производството, е налице и същият се обуславя от изложените в исковата молба твърдения, че ответникът В. Н. Й. се легитимира като собственик на процесния апартамент въз основа на договор за продажба, сключен с ответниците А. С. А. и Б. А. А., който ищецът твърди да е негова собственост.
Процесуалната легитимация на ответниците произтича от изложените твърдения, които са достатъчни да обосноват съществуването на правен спор по отношение на това кой е титуляр на правото на собственост върху процесния имот, независимо, че същите не претендират собствени права и не упражняват фактическа власт към момента на предявяването на иска. Носителят на всяко субективно материално право е свободен да определи вида на търсената от съда защита, при условие, че характерът на предоставената такава ще се отрази върху нарушеното материално право. В този смисъл, субективно съединените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
3
Предявяването на положителен установителен иск, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК очертава разпределението на доказателствената тежест – ищецът следва да докаже осъществен правопораждащ субективното му право на собственост факт, като ответникът по иска, в случай че противопоставя правоизключващи възражения за притежавани права върху процесния недвижим имот, носи тежестта да ги докаже, като възраженията са винаги евентуални и процесуална предпоставка за разглеждането им е възприет извод за основателност на предявения иск.
Сключеният договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 158, том II, peг. № 7179, дело № 318/24.09.2008 г. на нотариус с peг. № 093 на НК, е юридическият факт, породил валидно правоотношение със съдържание възмездното прехвърляне на вещното право на собственост от „Партньори - 2006“ ООД в полза на А. Л. А., ЕГН **********, с обект апартамент № 3, разположен на етаж 1, вход 5 от жилищна сграда „*********" на ул. „*********" № 45, гр. Габрово, като на основание чл.24, ал.1 ЗЗД вещнотранслативното действие е настъпило с постигане на съгласието между страните по договора. Фактът на принадлежност на правото на собственост към правната сфера на продавача, е установен от нотариуса, като орган с държавна удостоверителна компетентност, съгласно чл. 586, ал. 1 и ал. 3 ГПК - при извършването на нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост върху недвижим имот, нотариусът трябва да провери дали праводателят е собственик на имота и в акта да удостовери извършването на проверката и да посочи документите, удостоверяващи правото на собственост на прехвърлителя. Това удостоверително изявление на нотариуса, че е проверил документите, легитимиращи продавача „Партньори - 2006“ ООД като титуляр на правото на собственост не е опровергано в настоящото производство. След като правото на собственост е принадлежало към правната сфера на прехвърлителя, то е преминало и към правната сфера на купувача А. Л. А.. От представеното удостоверение за факти и обстоятелства издадено от Община Габрово се установява, че този имот съответства на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Габрово. Следователно, ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване, че е придобил правото на собственост върху имота, въз основа на деривативно правно основание – сключен договор за продажба, произвел вещнотранслативно действие, което обуславя извод за основателност на исковете.
От друга страна, описаният в нотариален акт № 25, том III, peг. № 6430, дело № 379/2007 г. на нотариус с peг. № 093 на НК и нотариален акт № 139, том V, рег. № 5149, нот. дело № 359/13.09.2023 г. на нотариус Пламен Коев, № 299 на НК апартамент № 3, разположен на етаж I, вход № 6 от жилищна сграда „*********" на ул. „*********" № 45 не съответства на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, а на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
***. Налага се извод, че в случая не е налице конкуренцията на права на собственост по отношение на един и същ недвижим имот, а се касае за два различни недвижими имоти.