Решение № 260017 от 25.04.2022, Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш

Е Н И Е

Гр.

ПАЗАРДЖИК, 25.04.2022г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИ

РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 22.03.2022г., в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

При секретаря Елена Пенова и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№5100/17г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.109 от ЗС и чл.64 от ЗС.

В исковата си молба против Г.Н.П., ЕГН********** и А.Д.П., ЕГН**********,*** ищцата В.К.К., ЕГН********** ***, чрез адв.З. твърди, че е собственик на приземен етаж от жилищна сграда с площ от 58кв.м., ведно с ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, цялото с площ от 567кв.м., съставляващо УПИ ІХ-1524 в кв.238 по плана на гр.Велинград.

Ответниците били собственици на първия етаж от жилищната сграда по силата на нот.акт от 2012г.

Твърди се, че С.К.била изградила незаконна пристройка извън площта на първия жилищен етаж - върху съществуващата тераса, като я е удължила с колони пред входа и прозорците на жилищния етаж и засенчвала изцяло единствените прозорци на помещенията на приземния етаж, собственост на ищцата. Пристройката била незаконна, което било констатирано от административните органи и имало предписание за премахване. До закупуване на имота от ответниците пристройката не била премахната. Така се пречело на ищцата да упражнява пълноценно правото си на собственост. Отделно от това от мокрото помещение в пристройката възниквала опасност от наводняване, имало шум при пускането и ползването на ВиК инсталацията и миризми от прозорците на помещенията.

Затова моли съдът да осъди ответниците да прекратят неоснователните си действия, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост, като премахне незаконно изградената пристройка.

Твърди ищцата, че като собственик на приземен етаж от жилищна сграда с площ от 58кв.м., ведно с ид.части от общите части на сградата и правото на строеж имала право да преминава през дворното място и да го ползва за обслужване на етажа си от сградата – тъй като дворното място не било предмет на придобивната сделка.

Затова моли съдът да определи право на достъп до първия етаж от общия вход на имота до входа на първия жилищен етаж на ищцата, както и общо реално ползване с обща площ за обслужване на фасадите с прозорци и помещенията на първия етаж от двуетажната жилищна сграда.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците Г.П. и А.П.. Твърдят, че са собственици на ½ ид.ч. от УПИ ІХ-1524 в кв.238 по плана на гр.Велинград, като собственици на другата ½ ид.ч. били С. А. и М.Г..

По същество оспорват исковете, като твърдят, че пристройката, предмет на претенцията по чл.109 от ЗС, била изградена през 1986г., като всички приобретатели на сградите през годините купували и продавали приземния и първия етаж от жилищната сграда без да оспорват законността. Според представената с исковата молба скица приземния етаж, собственост на ищцата, представлявал масивна селскостопанска сграда. Този тип сгради имал спомагателна функция и по отношение на тях не важали изискванията за осветеност, височина и др., валидни за жилищните сгради.

Изграждането на пристройката било извършено през 1986г., т.е. преди 07.04.1987г. и строежът бил допустим по действащия тогава правила и норми и търпим по смисъла на пар.16 от ПЗР на ЗУТ, съответно не подлежал на премахване.

Към момента на закупуване на приземния етаж от ищцата тази пристройка съществувала, ищцата я приемала без възражения. Това било до 27.07.2010г., когато на основание чл.38, ал.3 от ЗУТ С.К.подала сигнал до Община Велинград за това, че ищцата без нейно съгласие започнала преустройство на приземния етаж от селскостопански такъв в жилищен. Именно от тогава е претенцията на ищцата, че пристройката засенчва прозореца й.

Оспорва претенцията на ищцата по чл.32, ал.2 от ЗС, тъй като разпределението на ползването на парцела следвало да се извършва само между неговите съсобственици, каквато ищцата не била.

По отношение искането по чл.64 от ЗС поддържа, че е ищцата има такова право, което упражнявала и преди, и към момента.

Твърди, че ищцата не била закупила и съответите ид.ч. от правото на стоеж, независимо от така записаното в нот.акт, тъй като нейната праводателка не била притежавала такива права. В.К.К. била закупила от родителите си приземен етаж от жилищната сграда и само това е могла да продаде на ищцата. Съответно ищцата нямало как да придобие по давност правото на строеж, тъй като имало вписване на неверни обстоятелства в нот.акт. Затова ищцата разполагала само с право по чл.64 от ЗС.

Но и този иск се явява неоснователен, тъй като на ищцата никога не бил отказван достъп до имота и тя го ползвала в обема по чл.64 от ЗС.

Твърдят ответниците П., че ищцата започнала да поставя свои вещи в двора, да посреща роднини и познати, които с часове седели, разговаряли и пушели на двора. Тя простирала прането си на стърчащи и висящи сушилници, които били опасни за незрящия собственик на дворното място А.П.. Деца на роднини на ищцата вдигали шум, тъпчели цветните лехи и чупели оградите на градинките.

Майсторите, които правели ремонт у ищцата, ползвали чешмата на двора, като изливали бои и миели инструментите си от бои и лепило, като два пъти запушили мивката и се налагало ответниците П. сами да я отпушват. През северния прозорец ищцата пропускала непознати лица в задния двор. Постоянно правела забележки за поставени от ответниците техни вещи в двора, като предявявала и претенции за собственост върху части от него. Без съгласието на собствениците поставила 8 кв.м. плочи под пристройката. Така тя системно нарушавала разпоредбата на чл.50 от ЗС. Затова предявяват насрещен иск по чл.109 от ЗС и молят ищцата по първоначалния иск да бъде осъдена да прекрати и занапред да се въздържа от извършване на описаните действия, с които пречи на Г.П. и А.П. да упражняват правата си на собственици на имота.

В срок е постъпил отговор от В.К. на насрещния иск. По същество не взима отношение.

С определение от 07.03.2017г. съдът е конституирал като трети лица-помагачи С. А. и М.Г..

В подадения от тях отговор оспорват исковете по чл.109 от ЗС и чл.32, ал.2 от ЗС. Твърдят, че никога ищцата не била лишавана от достъп до имота си, не била лишавана да ползва пространството около сградата за почистване, ремонт и др. Напротив, същата злоупотребявала и поставяла по двора пейки, сушилници и други предмети, които пречели на собствениците на дворното място да го ползват по предназначение. Оспорват ищцата да е придобила по какъвто и да е начин право на строеж върху дворното място, тъй като праводателят й не е притежавал такова. Не го била придобила и по давност поради вписване на неверни обстоятелства в нот.акт, по силата на който тя придобила право на собственост върху приземния етаж.

С протоколно определение от 29.05.2018г. съдът е допуснал корекция в доклада по делото, като е квалифицирал един от обективно съединените искове като такъв по чл.64 от ЗС.

Не е посочено кой от исковете е с променена квалификация, но от данните по делото се налага извода, че това е иска по чл.32, ал.2 от ЗС.

С определение от 15.06.2018г. съдът е конституирал като ответник Г.Д.Д., ЕГН ********** *** – същият в хода на процеса е придобил право на собственост върху 1/262 ид.ч. от процесния УПИ ІХ-1524 в кв.238 по плана на гр.Велинград.

В отговора по чл.131 от ГПК ответникът Д. поддържа, че исковете са допустими, но неоснователни.

Излага съображения за търпимост на пристройката в същия смисъл, както ответниците Г.П. и А.П.. По отношение претенцията на ищцата за притежавани ид.ч. от правото на строу.еж поддържа, че дори прехвърлителя В.К.К. да е притежавала такова, то с продажбата на имота тя го е загубила в полза на суперфициара В. Г.. Към момента на изповядване на сделката, по силата на която ищцата закупила приземния етаж, В. Г. и С.Д. били единствени законни суперфициари на правото на строеж.

С определение от 02.10.2018г. съдът е заличил като ответник Г.Д.Д. поради смъртта му и е конституирал като ответници Н.М.Д. и М.Г.Д.,***.

С определение от 10.01.2019г. съдът е отменил определение от 07.03.2017г. по гр.д.№1185/16г. по описа на РС-Велинград, с което като трети лица-помагачи са конституирани С. А. и М.Г. и с определение от 05.02.2019г. ги е конституирал като ответници.

Като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, за да се произнесе съдът приема от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл.109 от ЗС, предявен от В.К.

Предявеният иск по чл.109 от ЗС е допустим като целящ защитата на правото на собственост срещу действия, които смущават неговото упражняване. С този иск собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

Негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действиеили бездействие, а също и създадено и/или поддържано състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота си или в съответствие с обема на това право. Разгледан по същество искът е неоснователен. За уважаването на претенция по чл.109 от ЗС следва да са налице при условията на кумулативност следните предпоставки: ищецът да е собственик на имота, да са налице конкретни действия от страна на ответника, същите да са предприети противоправно, без законово основание и на последно място същите да създават действителни пречки и затруднения на собственика да упражнява правата си в имота.

Не се спори между страните, че ищцата е собственик на приземен етаж от жилищна сграда, построена в УПИ ІХ-1524 в кв.238 по плана на гр.Велинград.

Собственик на първи жилищен етаж от сградата са ответниците П.. Установи се от събраните писмени и гласни доказателства, че през м.март, 1986г. праводателите на ответниците направили пристройка към етажа, като разширили и удължили терасата, преградили и санитарен възел. Именно в това състояние на първия жилище етаж ищцата е закупила приземния, като не се установи да е имала възражения. Не се спори, а и се установява от заключението на СТЕ и относимите към въпроса писмени доказателства, че пристройката е изградена без разрешение за строеж и проект. Пристройката решава задоволяване на неотложни жилищни нужди – баня и тоалетна; с обща площ е от 12,87 кв.м. при допустими 4 кв.м.; има самостоятелен вход от преддверие; отговаря на изискванията за вентилация; настилката и облицовките са от водонепропускваеми материали. Санитарният възел не е разположен над стаи за живеене, кухня или килер. В този смисъл пристройката е изградена съобразно разпоредбите на чл.148, ал.1, т.1 от ППЗТСУ, чл.54, ал.1, чл.55, ал.1, чл.57, ал.1-3 и чл.58, ал.1 от Наредба №5 за правила и норми за ТСУ.

Св.С.К.се установява, че процесната пристройка е изградена през 1986г. - след м.март, когато починал баща й, дядо й разрешил да се изгради.

Съдът дава вяра на поктазанията, тъй като не се опровергават от останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства. Така по смисъла на пар.16, ал.1 от ЗУТ тя е търпим строеж, изграден до 7 април 1987 г., за който няма строителни книжа, но е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му – което се установява от заключението на СТЕ - и не подлежи на премахване и забрана за ползване.

Така при липсата на едната от кумулативните предпоставки за уважаване на претенцията по чл.109 от ЗС, то същата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Независимо от това следва да се отбележи, че не се установиха твърденията в исковата молба, че от мокрото помещение в пристройката възниквала опасност от наводняване, имало шум при пускането и ползването на ВиК инсталацията и миризми от прозорците на помещенията. Вещото лице по категоричен начин е отразило в заключението, че при изграждането й са спазени всички номативни изисквания за вентилация и водонепромокаемост на настилката и облицовките в банята. Съответно санитарният възел не е разположен над стаи за живеене, кухня или килер. Не се установиха и от показанията на разпитаните свидетели твърдените пречки за упражняване правото на собственост от страна на ищцата, които пречки да са по-големи от обичайните.