Решение № 141 от 19.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Пловдив, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нина Ив. Кузманова

Членове:

Славка Г. Димитрова

Веселин Д. Хаджиев при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова в присъствието на прокурора Г. П. Г. като разгледа докладваното от Славка Г. Димитрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215300601920 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда №№260121 от 21.06.2021г. постановена по НОХД№2105/20г.

Пловдивският районен съд V н.с. е признал подсъдимия Ф. З. Е. за виновен в това, че на 18.11.2018г. в гр.П. е причинил на длъжностно лице – СТ. Р. Т. на длъжност не въоръжена охрана в „Г. “ ЕООД, при изпълнение на службата му средна телесна повреда,изразяваща се в счупване на тялото на лявата лакътна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на горния ляв крайник,поради което и на основание чл.131 ал.1 т.1 вр. чл.129 ал.1 вр. ал.2 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години,считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият Е. е осъден да заплати на гр.ищец и частен обвинител С.Т. сумата от 10 000лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието, предмет на обвинението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до 1 окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявения гр.иск за разликата от уважения размер до пълно предявения от 30 000лева.

В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски,както и държавна такса върху уважения граждански иск.

Срещу присъдата е постъпила жалба и допълнителна такава от адв.Д.П., защитник на подсъдимия Е., в която се правят оплаквания за неговата неправилност,незаконосъобразност и необоснованост.Твърди се,че съдебният акт е постановен в противоречие със събраните по делото доказателства и при неправилната им оценка.В допълнителната жалба се развиват подробни доводи, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 от НК, защото излизайки от заведението е бил последван от двамата непознати мъже, които са отправяли вербални закани за саморазправа и е хвърлил стола,за да се защити от нападението.Алтернативно се развива тезата, че деянието му следва да бъде квалифицирано по по-леко наказуемия състав на чл.133 от НК,защото хвърляйки стола зад гърба си не е искал да причини телесно увреждане на пострадалия Т.. Прави се искане присъдата да бъде отменена като въззивният съд се произнесе с нова – оправдателна или преквалифицира престъплението по чл.133 от НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура Пловдив счита обжалваната присъда за правилна и законосъобразна, а подадената въззивна жалба за неоснователна.Предлага окръжният съд да потвърди първоинстанционния съдебен акт.

Подсъдимият Е., лично и със защитника си адв.Д.П., подадените жалби с наведените в тях доводи. поддържа

Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, проверявайки изцяло законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт, във връзка с направените оплаквания във въззивната жалба и служебно, съобразно правомощията си визирани в чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Установено е от фактическа страна по делото, че подсъдимият Ф.Е. и св.В. Т. към месец ноември 2018г. били приятели и имали връзка.

Дружеството „Г. “ ЕООД гр.Пловдив осъществявало дейност по различни видове охрана,включително и невъоръжена,като обслужвало различни обекти 2 на територията на гр.П.. С договор сключен на 28.04.2015г. за неопределен срок “Но сенс“ ООД възложило на охранителното дружество нощна физическа охрана на кафе-бар „Но сенс“ ООД, находящо се в гр.П., ул.“ Е.Г.“ №*.

От 13.12.2017г. св.С.Т. по силата на трудов договор работел по трудово правоотношение с „Г. “ ЕООД,като заемал длъжността „невъоръжена охрана“ в обектите на фирмата, с първоначално месечно възнаграждение в размер на 115 лева.

Според връчената на св.С.Т. длъжностна характеристика сред основните му задължения се включвали и задълженията да следи за опазването на вътрешния ред, имущество и осигуряването на спокойна работа на персонала в охранявания обект, преследване на целта никога да не бъдат наранени хора,както и при забелязване на лица нарушаващи обществения ред да взема мерки за прекратяване на действията им до идването на съответните служители на полицията.Свидетелят С.Т. изпълнявал трудовите си задължения,като към месец ноември 2018г. заемал длъжността невъоръжена охрана в кафе-бар „Но сенс“ в гр.П. Охраната се осъществявала съобразно изготвен за всеки месец график.Така на 16.11.2018г. и на 17.11.2018г. св.Т. бил нощна смяна и следвало да охранява заведението от 22.00часа на 17.11.2018г. до 06.00часа на 18.11.2018г.

Вечерта на 17.11.2018г. заведението било посетено от св.Т. и нейни приятелки,които се настанили на бара.В заведението, зад бара имало мъжка компания и част от момчетата се опитвали да заговорят св.Т. и нейните приятелки, но те не им обръщали внимание.Момичетата се забавлявали до около 00,30 часа на 18.11.2018г.,когато приятелките на Т решили да си тръгват. Свидетелката Т. искала да остане и изпратила съобщение на подсъдимия Е. да отиде при нея.Подсъдимият приел поканата и около 1,00 часа пристигнал в клуба, поръчал си питие и се настанили на бара, така че да нямат пряк визуален контакт с младежите от компанията, която досаждала на св.Т. и приятелките й.Двамата останали в заведението, като употребявали алкохол, танцували и разговаряли.От компанията младежи,които заговаряли св.Т. и приятелките й останали само двама.

След края на работното време в заведението около 5,20 – 5,30часа,двамата младежи забелязали св.Т. и подсъдимия.Те се приближили 3 до тях и се опитали да заговорят св.Т..Тъй като ги игнорирала те се обърнали към подсъдимия Е. говорейки нецензурни думи за приятелката му.Свидетелката Т. казала на подсъдимия Е. да не им обръща внимание,обръщайки се към него по име.Чувайки как се казва подсъдимия двамата младежи започнали да отправят обидни думи спрямо него, наричайки го „терорист“, „бежанец“. Подсъдимият влезнал в словесен спор с тях питайки ги дали са националисти, неонацисти.Възникналият спор между компанията на двамата младежи и подсъдимия бил възприет от св.В. К..Той седял на стол, разположен вътре в заведението встрани до първата,вътрешна изходна врата, на разстояние от около 5-6 метра от двете спорещи компании.Самият вход/изход на заведението се състоял от две врати без брави/тип „каубойски“/, с широчина около 1,5-2м. с дървени рамки със стъкло по средата, с малко фоайе между тях.Остъклението на вратите позволявало добра видимост отвън на вътре в заведението и отвътре навън към улицата.Във фоайето между двете врати имало няколко стъпала,които при излизане от заведението били насочени надолу,така че нивото на улицата било по-ниско от това вътре в заведението.

В изпълнение на задълженията си да опазва вътрешния ред в заведението св.Т. се приближил към двете спорещи компании като ги приканил да престанат да се карат и да си тръгват,тъй като работното време вече било на привършване.Тъй като никой не оспорил казаното от св.Т. той се оттеглил да запали цигара.

Докато пушел св.Т. забелязал,че двете компании не си тръгват, а продължават да спорят на висок глас.Тогава се върнал при тях и отново им казал да се успокоят.Подсъдимият му изглеждал по-спокоен и разбран и затова свидетелят Т. се обърнал към него приканвайки го да преустанови спора с другите две момчета и да напусне заведението.Подсъдимият му казал, че не той създава проблеми,а другите две момчета.Свидетелят Т. продължил да приканва подсъдимия да напусне заведението и го потупал леко с ръка по гърба.Подсъдимият Е. се обърнал и се насочил към изхода на заведението.След него тръгнали св.Т.,св.Т.,която взела вещите на подсъдимия и двете момчета от другата компания, които продължавали да спорят.Свидетелят Т. последвал подсъдимия, тъй като в задълженията му влизало опазването на имуществото на заведението.В момента, в който 4 подсъдимият се намирал на втората – външна изходна врата непосредствено зад него бил св.Т., а след тях във фоайето двете момчета и св.Т..След като излязъл пред заведението подсъдимият видял оставен в дясно стол тип „щъркел“,взел го и с въртящо движение – завъртайки се наляво,обратно на часовниковата стрелка,хвърлил стола към св.С.Т.,който точно в този момент отварял последната изходна врата.Инстинктивно,за да се защити той вдигнал двете си ръце и столът паднал върху лявата му ръка.В същия момент подсъдимият Е. залитнал и паднал на земята.Ядосан, св.Т. се опитал да го хване,но ракавът на тениската му се изплъзнал.Подсъдимият се изправил и тръгнал да бяга в посока „К.“.С.Т. изтичал няколко метра след него,но тъй като усетил силна болка в областта на лявата ръка се спрял и приклекнал към земята.В този момент към него се приближил и приятелят му–св.В. К.,който се опитал да настигне подсъдимия,но не успял,тъй като последният избягал.Свидетелят Т. се запътил към заведението и видял двете момчета от другата компания,които прибягали покрай него, а след тях минала и св.Т., на която й направило впечатление, че пострадалият си държи ръката.

Свидетелят Т. изпитвал силни болки в ръката и помолил св.К. да го закара до Спешно отделение към УМБАЛ“Св.Георги“.Около 06.00-06.10часа двамата били пред спешния кабинет и чакали за преглед.Тогава видели подсъдимия и св.Т..Те разбрали къде се намира св.Т.,защото св.Т. се обадила на служители на бар“На сенс“,за да разбере какво се е случило.Подсъдимият Е. се представил на св.Т., обяснил му ,че е лекар и пожелал да види какво се е случило с ръката му.След като я погледнал му казал,че ръката не е счупена.При разговора подсъдимият изразил съжаление за случилото се,като дал телефонния си номер изразявайки готовност да окаже съдействие и за в бъдеще в случай на нужда.

Свидетелят Т. бил прегледан в спешния кабинет и било установено,че лявата му ръка е счупена и трябва да бъде оперирана.Така още същата сутрин на 18.11.2018г. около 07.30 часа св.Т. се свързал с родителите си, които го закарали в град Хасково за консултация с лекар.На 20.11.2018г. свидетелят Т. бил операран в МБАЛ“Доверие“ гр.София,при която се извършила репозиция и фиксация с винтове.На 17.12.2019г. св.Т. отново бил опериран в София в „СБАЛ-Гръбначен център“АД,като били отстранени поставените пластина и вътрешно фиксиращото устройство.

5

На пострадалия за трудова злополука било изплатено обезщетение за временна неработоспособност.

След първата операция подсъдимият Е. и св.С.Т. придружен от баща си св.Р. Т. се срещнали в гр.П. и подсъдимият разбрал, че ръката на пострадалия е оперирана и че за случилото се може да се стигне до съд.Впоследствие била организирана и друга срещу в присъствието на адвокати с цел постигане на извънсъдебно споразумение, но до таково не се стигнало и св.Т. подал сигнал до РП-Пловдив.

От заключението на съдебномедицинската експертиза е установено, че при инцидента на 18.11.2018г. на пострадалия Т. е било причинено счупване на тялото на лявата лакътна кост,довело до трайно затрудняване на движенията на горния ляв крайник.

Тази фактическа обстановка първият съд е приел за установена кредитирайки показанията на свидетелите С.Т., В. К. и частично тези на свидетелката Т. и обясненията на подсъдимия, както и заключението на съдебномедицинската експертиза и другите събрани по делото писмени доказателства.

Самостоятелният прочит на наличните по делото доказателства дава основание на настоящата инстанция да приеме по-различна от възприетата от първия съд фактическа обстановка.

Районният съд необосновано е дал вяра на казаното от свидетелите Т. и К.,че по време на словестния спор между подсъдимия и двете момчета не е имало отправени от тях закани за живота и здравето му, така че същият да е имал основание да се страхува.Неправилно са игнорирани показанията на Т. и обясненията на подсъдимия, в които са посочили, че спорът с двете момчета, които са дошли да ги притесняват на тяхната маса, е ексалирал до изричането на закани за саморазправа спрямо подсъдимия.В показанията си свидетелката Т. е последователна и непротиворечива, че на инкриминираната дата две момчета от друга компания дошли при нея и подсъдимия и са започнали безпричинно да я обиждат и да я наричат с нецензурни епитети.Тя помолила подсъдимия да не им обръща внимание като се обърнала към него по име.Чувайки арабското му име те започнали да го обиждат с думите „трорист“, „емигрант“, „бежанец“, да го питат какво търси в Блъгария и дали не е дошъл да прави терористични атаки.От тук е последвал спор по 6 националност,след което двамата са започнали да приканват подсъдимия да излезе на вън, за да се разберат по мъжки. Подсъдимият помолил охраната да се обади на полицията, защото е трябвало да напусне заведението.Излизайки навън двете момчета са го последвали като са продължили да крещят, че ще го убият и да го наричат терорист.В обясненията си подсъдимият също в логическа последователност излага обстоятелствата около възникналия инцидент. Той разказва, че двамата непознати са дошли на тяхната маса и са започнали да обиждат с нецензурни думи приятелката му,а когато чули името му агресията им се насочила към него, започвайки да сипят закани с убийство и да го приканват да излезе навън.Тъй като бил уплашен и стресиран помолил св.Т. да се обади на тел.112,защото има проблем. От прочетените на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК показания на свидетеля К. на л.20 от д.п. е видно, че на разпита си пред разследващите е посочил : „ започнаха да викат и да се обиждат взаимно“. Този свидетел не е бил в непосредствена близост до спорещите, а на стол до вратата на заведението.От приобщените по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК показания на св. Т. на л.17-18 от д.п.е видно, че е чул пререкания,псувни и обиди между двете компании.Свидетелят К. е бил на стол до вратата на 6 м. от спорещите, а свидетеля Т. е излезнал да пуши цигара и след това отново се е върнал в заведението, като ги е приканил да напуснат.При това положение райнният съд необосновано не е дал вяра на казаното от свидетелката Т. и обясненията на подсъдимия досежно съдържанието на разменените реплики от двамата младежи с подсъдимия, а е кредитирал казаното от св.Т. и К..Свидетелката Т. и подсъдимия са били през цялото време и в непосредствена близост с лицата от другата компания, спорели са с тях и са възприемали съвсем ясно и конкретно съдържанието на адресираните реплики. Отделно от това в показанията си дадени на съдебното следствие свидетелят Т. съвсем ясно и недвусмислено е казал, че същата вечер е бил 6-7 часа прав, минали са стотици хора, цяла вечер е бил подложен на шум и не му е останало в паметта какво точно са си говорили.По отношение на заявеното от подсъдимия и св.Т., че охранителят е бил помолен да повика полиция свидетелят е посочил , че не си спомня,но не е отрекъл казаното от Т. и подсъдимия.