Заповед за изпълнение № 332 от 02.06.2026, Районен съд - Кърджали

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кърджали

Районен съд – Кърджали, ІІ състав в проведеното на 02.06.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 700 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Динчер Хабиб, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК

РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Р. И. Р., ЕГН: **********, настоящ адрес: *******, да заплати на кредитора "АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление:

**********, сумите: 470,74 EUR (четиристотин и седемдесет евро и 74 цента), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 29.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 179,47 EUR (сто седемдесет и девет евро и 47 цента), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 04.09.2024 г. до 12.05.2026 г., 159,01 EUR (сто петдесет и девет евро и 01 цент), представляваща договорна лихва за периода от 03.09.2022 г. до 03.09.2024 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 13,76 EUR (тринадесет евро и 85 цента), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 21,60 EUR (двадесет и едно евро и 60 цента), като ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1 064,25 EUR (хиляда шестдесет и четири евро и 25 цента), представляваща неустойка за това, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит, както и не е предоставил договореното обезпечение в тридневен срок от сключването на договора.

Вземането в уважената част произтича от следните обстоятелства: Неизпълнено парично задължение по Договор за потребителски кредит *******, сключен на 03.09.2022 г. между „Стик Кредит“ АД, с ЕИК 202557159 („Заемодател“), от една страна и Р. И. Р., ЕГН:

********** („Длъжник“), от друга страна, за сумата в размер на 248.35 евро /главница/.

Уточнения относно цедираното вземане: С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024 г. /кредиторът/ „Стик Кредит“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление:

*******. На основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД длъжникът е уведомен за станалото прехвърляне на вземания.

В конкретния случай, настоящата инстанция намира, че е налице обоснована вероятност някои от вземанията на заявителя да се основават на неравноправни клаузи, както и, че част от тях противоречат на закона и добрите нрави. Такова вземане, според настоящия състав е вземането в размер 1 064,25 EUR за неустойка - чл. 27, за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, която неустойка е в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума за всеки транш, платима на падежа му. За потребителя е предвидено задължение по чл. 17 от договора, в рамките на три дни от сключването на договора, да предостави обезпечение на кредита, под формата на банкова гаранция или на поръчителство. В чл. 19 и в чл. 17 от договора е предвидено, че третото лице - поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговорят на определени изисквания и се одобряват от кредитора. Така, според чл. 19, както и съгласно чл. 20, ал. 1 от приложимите Общи условия 1 поръчителят следва да е дееспособно физическо лице, навършило 21 години, български гражданин, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права, което полага труд по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудово/служебно правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит, както и други изисквания във връзка с кредитната история на поръчителя. При неизпълнение на това задължение се начислява според чл. 20 от договора посочената неустойка от 0,9 % от стойността на усвоената сума, като начислената неустойка се заплаща заедно с вноските на погасителния план.

Според настоящия съдебен състав, уговорената в чл. 27 от договора за потребителски кредит № ******* от 03.09.2022 г. неустойка действително излиза извън присъщите й функции, което личи от предвидените в договора кратък срок за предоставяне на обезпечението - до три дни след сключването на договора и многобройни изисквания към евентуалните поръчители. Налага се изводът, че целта на посочената договорна клауза не е да гарантира предоставянето на обезпечение за изпълнението на основното задължение на кредитополучателя по договора за кредит - да върне получената сума в уговорения срок, и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да доведе до допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т.е. явява се скрита възнаградителна лихва. В случай, че кредиторът е искал реално да получи обезпечение на вземането си под формата на поръчителство, то той е могъл да сключи договора след като длъжникът осигури поръчителя, или пък, поради евентуалния висок риск от неудовлетворяване на вземането, изобщо да не сключва договор. Изводът, че така уговорената неустойка представлява скрита добавка към възнаградителната лихва, се подкрепя и от начина на изплащане на вземането за неустойка, а именно разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска. С оглед на тези съображения, съдът приема, че така уговорена неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което прави клаузата, предвиждаща нейното заплащане, нищожна поради противоречие с добрите нрави. В този смисъл са и разясненията по т. 3 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. При включването на неустойката към разходите по кредита, то ГПР по процесния договор неминуемо би прехвърлил законоустановения лимит на разходите по чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно ще бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определени с постановление на Министерския съвет на *******, който е 50 %. На основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 ограничения, се считат за нищожни. Отделно от това следва да се отбележи, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл. 71 ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Това навежда на извод, че нито една от страните не е имала реално намерение да се представя обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл. 71 ЗЗД, при непредставено обезпечение. Ако кредиторът е държал да получи обезпечение е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканите обезпечения да се предоставят и „неустойката“ да не се дължи, то това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на „задължението“ да се предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив – договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.

Ето защо, следва извода, че уговорена по този начин, тя излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, създава условия за неоснователно 2 обогатяване на едната страна за сметка на другата и нарушава принципа за справедливост.

Процесната клазуза е неравноправна и съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, според която разпоредба неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е и уговорка, която го задължава при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Ето защо, на основание чл. 146 ал.1 от ЗЗП и доколкото няма данни да е индивидуално уговорена, тази клауза е нищожна, поради което произтичащото от нея вземане е недължимо от потребителя-длъжник по договора за заем.

От друга страна евентуалните вреди, които ще се компенсират с процесната клауза, са съизмерими с риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. В чл. 16, ал.

1 от ЗПК, обаче е предвидено задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчна информация. При това положение се налага извод, че тя е в противоречие с целта на тази законова разпоредба, тъй като с нея на практика се прехвърля риска от неизпълнение на вмененото от законодателя на кредитора-търговец задължение да провери платежоспособността на потребителя-длъжник върху последния.

Също така се вменява на длъжника задължение да осигури обезпечение след като заемът е отпуснат, а ако не го направи, задължението му нараства значително, което благоприятства достигането на свръхзадлъжнялост, което е допълнителен аргумент за противоречието й с добрите нрави.

На следващо място, с уговарянето на такива клаузи, се заобикаля и законът – чл. 33, ал. 1 ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесните клаузи за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна.

Следователно клаузата в договора за кредит, на която заявителят основава процесното вземане и с която съответно е уговорено, че кредитополучателят дължи неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение е нищожна поради противоречието й със закона.

Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие.

Ето защо претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение ще се отхвърли изцяло, поради противоречието на клаузата от процесния договор на добрите нрави.

Разноските за заповедното производство следва да бъдат редуцирани съобразно съотношението между отхвърлената и уважената част от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т. е. съдът следва да отхвърли искането за разликата над уважените суми за разноски за държ. такса в размер на 13,76 EUR (тринадесет евро и 76 цента) до претендирания размер от 31,85 EUR (тридесет и едно евро и 85 цента) за държавна такса, за разликата над 21,60 EUR (двадесет и едно евро и 60 цента) до претендирания размер от 100,00 EUR (сто и седемнадесет евро и 60 цента), на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 13, ал. 2 от НЗПП, определена съобразно минимума.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр ******* IBAN: *******, валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: *******

3

Разпореждането в частта, с която заявлението е частично отхвърлено, подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред Окръжен съд-Кърджали в едноседмичен срок от връчването му.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.