Протокол № 94 от 29.04.2024, Окръжен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 94 гр. Смолян, 24.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любен Д. ХаджиИ. при участието на секретаря Зорка Т. Янчева

Сложи за разглеждане докладваното от Любен Д. ХаджиИ. Гражданско дело № 20235400100149 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищцата Н. Р. Б., редовно призована, не се явява. За нея се явяват адвокати М. и Н., надлежно упълномощени.

Ответникът „РДС“ ООД – гр. Девин, управителят редовно призован, не се явява. За него се явяват адвокати Д. и Г., надлежно упълномощени.

Вещото лице Т. И. А. , редовно призован, се явява лично. От същия е постъпило заключение в срок.

Адв. Н.: Моля да дадете ход.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

За Съда няма пречки да се даде ход на делото и затова ОПРЕДЕЛИ:

Дава ход на делото.

Съдът сне самоличността на вещото лице по Съдебно-икономическата експертиза както следва:

Т. И. А., 41 години, български гражданин, несемеен, неосъждан, без родство и дела със страните по настоящото дело, вещо лице от Списъка на вещи лица към Софийски градски съд, с висше икономическо образование, без възражение личните данни да се впишат в съдебния протокол, с ЕГН **********.

Съдът напомни на вещото лице отговорността му по чл. 291 от НК, за 1 което същият обеща да даде заключение по съвест и знание.

Вещото лице А.: Поддържам заключението, което съм представил.

Въпрос от адв. М.: Въпросът, който имаме ние е: може ли да кажете възможно ли е в счетоводството на едно търговско дружество, едни и същи суми, постъпления или разходи, да бъдат отчитани едновременно като погасяване на лихва и като погасяване на главница? Една и съща сума може ли да служи за погасяване на двете неща?

Вещото лице А.: Възможно е, ако е сторнирана погасителна вноска, която е раздЕ. на главница и редовна лихва, съответно ако има на тази погасителна вноска закъснение, върху просрочената главница да се начислява и наказателна лихва.

Адв. М.: Но с 1 (един) лев може да бъде погасено или 1 (един) лев лихва, или 1 (един) лев главница. Не е възможно с 1 (един) лев да бъде погасено едновременно 1 (един) лев лихва и 1 (един) лев главница. Това е главница.

Съдът: Отговорът трябва да се разбира, ако плащането или погасяването е разделено на погасителни вноски, анюитетни примерно, както е банковия софтуер, с едно плащане да се вземат части едновременно и от лихвата и от главницата. Това ли казвате?

Вещото лице А.: Това имам предвид.

Въпрос от адв. Н.: В случая по отношение на Договора за заем, който е предмет на делото, дали по този начин би могло да се…?

Вещото лице А.: Това, което е регулирано в самият Договор за заем, по този начин се погасяват съответните параграфи.

Съдът: Да разбирам, че трябва да е отразено в погасителното плащане – тази сума е толкова за главница, толкова за лихва, за да е точно счетоводното й отчитане при ответника, така ли?

Вещото лице А.: Да. И съответно ако е имало закъснение за погасителната вноска, вече в отделна разпоредба на член на Договора за заем е казано какъв лихвен процент е наказателната лихва, която дължи.

Адв. М.: На няколко места в заключението посочвате, че не може да дадете отговор или не може да дадете изчерпателен отговор, поради това, че обследваното дружество се е позовало на данъчна тайна и не Ви е 2 предоставило необходими документи и информация.

Вещото лице А.: Точно така.

Въпрос от адв. М.: Въпреки това, с оглед на прочетеното от Вас в кориците на делото, прегледаните налични доказателства, с оглед на това каквото Ви е предоставено от НАП, може ли да направите се направи извода че са плащани лихви, от наличното по делото?

Вещото лице А.: Да, може да се направи от предоставената информация от НАП, съответно има справка по чл. 73, в която изрично е упоменато вида на плащането. Това съм го отразил на стр. 15 от заключението (въпрос 4) за заема от дружеството на ищцата. Това е основанието.

Въпрос от адв. М.: Господин Председател,

Ние смятаме, че заключението е коректно изготвено и в този смисъл няма да го оспорваме, но считаме че по независещи от експерта причини, то е непълно, защото не е отговорено на всички въпроси поставени от Съда. Аз разбирам позицията на ответната страна, но по тази причина ние се позоваваме на чл. 161 от ГПК и молим Съда да задължи другата страна да предостави цялата искана от експерта информация, достъп до своето счетоводство, защото е правен абсурд да се твърди, че има данъчна тайна спрямо Съд. Няма данъчна тайна спрямо Съд, както и няма данъчна тайна спрямо НАП. По тази причина, това възражение, което му е било направено считаме за несъстоятелно и неоснователно. Моля да задължите другата страна да предостави тази информация, за да може да се изпълни заключението.

В случай, че другата страна поддържа своето становище, че няма да предостави информация, то тогава няма да губим процесуално време излишно и да разкарваме вещото лице излишно, затова се позоваваме на разпоредбата на чл. 161 от ГПК и моля да го възприемете после и във Вашето решение, че всъщност са налице създадени пречки от другата страна за събиране на доказателствата, което трябва да е в техен доказателствен ущърб.

Иначе, на въпросите, на които е отговорило вещото лице, ние смятаме, че коректно и подробно е описало и заключението в този смисъл е правилно, просто е останало непълно. Понеже на няколко места вещото лице се 3 позовава, че по въпросите не му е дадена необходимата информация, ще моля да ни дадете възможност в срок определен от Вас да опишем в една молба точка по точка от неговото заключение, кои са непредоставените документи.

Адв. Н.: В случай, че вещото лице може сега да ни каже какви точно документи е поискал и не са били предоставени, ако е възможно сега да каже какви точно документи.

Вещото лице А.: Това са: аналитичната сметка, която е свързана с отчитането на разходите за лихви, за да се види по какъв начин за процесния период 2015 – 2020 година са формирани лихвите, които са декларирани в Годишната данъчна декларация и съответно оповестена в Търговския регистър. В Търговския регистър информацията е обобщена само със стойностите които са; аналитични записвания по хронология на сметките, които отчитат главници и на лихви. За момента е предоставена само тази сметка 4990, въз основа на която е отчитано договорното задължение, което е имало между ищец и ответник. Обобщена информация е изложена.

Адв. Д.: Господин Съдия,

Дори в писмено становище до Вас сме изложили подробни съображения защо изисканата информация не е относима към спора и потвърждаваме, че няма да предоставим такава, затова защото не искаме да ставаме обект на изнудване от страна на ищеца, ако случайно изходът на делото е неблагоприятен за него. А точно това ще стане, ако той разполага с информацията която иска, което по никакъв начин няма да допринесе за разрешаване н спора в една или друга посока. От това, което сме изложили данъчната информация е сбор от счетоводна отчетност и на счетоводни данни, които са основават на данъчната политика на Държавата. Така че нищо повече от Данъчната декларация няма да се види от това, което се вижда в счетоводните отчети, а счетоводните отчети са представени на вещото лице.

Ако ги предоставим тези данни, това по никакъв начин няма да допринесе нито за уважаването, нито за отхвърлянето на иска. Те са ирелевантни за спора. Но, това което може да стане и нашето опасение е, че разполагайки с тези данни, доверителят ми може да стане обект на изнудване от страна на ищеца. Това ще стане с невярно подадени декларации.

Адв. Н.: Моля да приемете тогава приложението на чл. 161. В допълнение, ако ми позволите, по повод на извършената експертиза, изрично 4 нашата доверителка извади едно удостоверение от НАП и сме го предоставили на вещото лице, по повод на това за данъчния период 2019 2020 година, тъй като ние предоставихме данъчните декларации. От това удостоверение от НАП е видно какво дружеството последно е декларирало като плащане на доход към нея и основанието е лихва. Така, че моля също да бъде приобщено, дотолкова доколкото е използвано и за изготвяне на експертизата, ние го бяхме предоставили и на експерта. Представям в копие и за ответната страна.

Адв. Д.: За представеното ново доказателство ще вземем отношение по същество. Да се приеме.

Доказателството е последващо на изготвянето на експертизата, намира се в пряка връзка със заключението. Касае новонастъпили обстоятелства, доколкото е съставено много след като се е констатирало, като констатация на данъчния орган, относимо е към премета на спора, не е обхваното от преклузия и затова Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Приема Удостоверение за декларирани

220192400484138 от 1.02.2024 година на НАП. данни с изх.

№

Ищецът заяви, че няма да оспорва заключението на вещото лице, че въпреки непълнотата на доказателства, с която е работило вещото лице смята заключението за непълно, но предвид на процесуалната позиция на ответника, не смята да го оспорва и намира делото за изяснено.

Въпрос от адв. Д.: По заключението: дали вещото лице може да каже какъв алгоритъм е използвал за изчисляването, примерно, за съставянето на таблица Приложение № 1, защото са дадени цифри, а не е дадено как се стига до тях.

Вещото лице А.: В Справка „Главница“ имаме главница, която е по Договор за паричния заем, изваден от платената главница, така се формира остатъка на главницата към периода.

Въпрос от адв. Д.: Понеже давете резултат Платена главница в лева и общо начислена лихва. Лихвата как сте я сметнали?

Вещото лице А.: Съгласно разпоредбите, които са разписани в чл. 5.1, ал. 1, б. „в“ от Договора.

5

Въпрос от адв. Д.: Добре. В т. 1 е текст, а мисля, че когато се правят математически изчисления са ползва формула. Каква формула сте използвали? Какви математически операции сте взели, за да съставите това?

Вещото лице А.: Имаме формирания период от 1.01.2021 година до 31.10.2022 година, за който е формиран въпроса: Какъв е размера на дължима лихва от 227 500 лева. В Договора за паричен заем тя е казала така: към дата 10.07.2015 година общо формираната е 530 043,59 лева, която не искам точно да цитирам е формирана от…

Въпрос от адв. Д.: Извинявайте, че Ви прекъсвам, горе казвате 2021 г. – 2022 година. В Приложение № 1 говорите главница от 10.07.2015 година, т.е. остатък главница 437 618,06 лева към кой момент е опредЕ.? Въобще към кой момент се случват нещата?

Вещото лице А.: Към 31.10.2022 година е остатъка, защото така е формиран въпроса в Исковата молба – да се обследва периода от 01.01.2021 г.

– 31.10.2022 г..

Въпрос от адв. Д.: Това не означава ли, че в такъв случай, за да се смята следващият период, трябва остатъка от главницата 437 618,06 лева, както и да е сметното, защото не разбрахме както сте го сметнали, да се събере с лихва за капитализиране?

Вещото лице А.: Това е следващият въпрос. Там вече по друг начин е формирана стойността. Други са сумите, защото това е с капитализация. Член 5.1 това е без капитализация, нормален погасителен план без капитализация на лихвата.

Въпрос от адв. Д.: Добре. Защо вземате 437 618,06 лева или 459 670,78 лева, а вземате капитализация за 437 618,06 лева + 91 949,56 лева. Нали 91 949,56 лева е лихва за капитализация?