Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1312 от 06.03.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1324/2024
Вид
Решение № 1312
Подписан
06.03.2025
В сила
06.03.2025
Състав
Наталия Петрова Лаловска, Добромир Стефанов Стефанов, Цветелина Александрова Костова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1312 гр. София, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Наталия П. Лаловска

Членове:

Цветелина Ал. Костова

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20241100501324 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Агенция "Пътна инфраструктура", ответник в първоинстанционното производство, чрез юрк. Н., срещу решение № 20079 от 05.12.2023 г. по гр. дело № 18490/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 165-и състав, с което е уважен предявеният от ЗАД „Евроинс“ иск срещу Агенция "Пътна инфраструктура" за сумата от 2403,71 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0500875887/26.04.2022 г. по имуществена застраховка „Каско“ за причинени вреди на МПС „Шкода Супърб“ с рег. № *******, във връзка с ПТП, настъпило на 24.04.2022 г. на Главен път II-82, срещу ресторант „Диана“, в посока на движение от гр. Самоков към с. Пасарел, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда, 06.04.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По делото не били представени актуални „Общи условия“ по застраховката. В полицата не били индивидуализирани покритите застрахователни рискове. СРС неправилно придал на Протокола за ПТП материална доказателствени сила в противоречие със практиката на ВКС. Отбелязаното в него не се базирало на лични възприятия на актосъставителя, който не бил очевидец на 1 произшествието. В протокола липсвало пълно и ясно описание на пътната обстановка и размера на препятствието, като тези обстоятелства не се установявали нито от експертизата, нито от свидетелските показания.

Неправилно било кредитирано заключението по автотехническата експертиза, защото то почивало на предположения и не било категорично доказателство за механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между него и процесните вреди. Неправилно съдът кредитирал представените от въззиваемия частни документи, които не се ползвали с материална доказателствена сила, а отразените в тях обстоятелства не се потвърждавали от останалите доказателства. По делото се установявало съпричиняване на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, което не било обсъдено от съда. Водачът е можел да избегне настъпването на ПТП, ако е бил спазил чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Искането към СГС е обжалваното решение да бъде отменено като предявеният иск бъде отхвърлен изцяло, а при условията на евентуалност съдът да приеме съпричиняване съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият ЗАД „Евроинс“, ищец в първоинстанционното производство, чрез юрк Н., е подал отговор на въззивната жалба. Излага доводи за нейната неоснователност. Били доказани всички елементи от фактическия състав на регресното право. Твърдяното в жалбата съпричиняване не било доказано. Искането към СГС е обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. По въпроса за неговата правилност съдът е ограничен от посоченото в жалбата като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, за интереса на някоя от страните по делото , когато има изрично законово задължение, и за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/, които изключения не са предмет на делото.

Настоящият състав намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност съдът обсъди събраните по делото доказателства и доводи на страните като достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД. Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Фактическият състав на този иск включва наличие на договор за имуществено застраховане, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтна отговорност на трето лице по 2 отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие.

По делото са представени застрахователна полица по застраховка „Каско на МПС“ № 00500100456169, сключена на 15.03.2022 г., от която се установява, че МПС „Шкода Супърб“ с рег. № ******* е било застраховано при въззиваемия за периода от 20.03.2022 г. до 19.03.2023 г. и приложимите Общи условия към тази застраховка.

Тази полица доказва валидно правоотношение между ЗАД „Евроинс“ и „Интер консулт плюс“ ЕООД по имуществена застраховка с предмет процесния автомобил. От полицата е видно, че тя е сключена при покрит риск „Клауза „А“ – Пълно Каско“ и че застрахованият е приел приложимите Общи условия. Съгласно чл. 348, ал. 1 КЗ, приетите от застраховащия общи условия са неразделна част от застрахователния договор. В тях са посочени покритите в посочената клауза застрахователни рискове. Няма законова пречка те да бъдат уговорени именно в общите условия, поради което възражението на въззивника, че в полицата не били индивидуализирани покритите застрахователни рискове, е неоснователно.

Оплакването на въззивника, че не е настъпил покрит застрахователен риск е неоснователно. Това е така, тъй като от полицата е видно, че е уговорено покритие по клауза "Пълно Каско". Съгласно чл. 4, ал. 1, клауза А – Пълно каско, вр. чл. 10, ал. 4, б. „б“ от общите условия за застраховка „Каско на МПС“ застрахованият има право на обезщетение. Ето защо попадането на автомобила в необезопасена дупка в процеса на неговото движение, което е довело до увреждане на гуми и джанти /повреда на МПС/, съставлява покрит риск по застраховката.

В приложените към делото Общи условия е отбелязано, че те са в сила от 26.03.2018 г. и предвид датата на сключване на застрахователния договор, 15.03.2022 г., съдът приема, че те са актуалните към датата на настъпване на застрахователното събитие. По делото не се установи, че страните по застраховката са били обвързани с различни от приетите по делото Общи условия. Ето защо доводите в жалбата в този смисъл не се споделят от съда.

По делото е приет Протокол за ПТП № 1807943 от 24.04.2022 г., в който съставителят е отбелязал, че по данни на водача, той се е движел по Самоковско шосе с посока на движение от гр. Самоков към с. Долни Пасарел и срещу ресторант „Диана“, управляваното от него МПС „Шкода Супърб“ с рег. № ******* попаднало в дупка. Актосъставителят е отбелязал, че дупката е несигнализирана и необезопасена, а размерите й са 150 см на 100 см с дълбочина 15 см. Като видими щети по автомобила са отбелязани два броя гуми и др.

Прието е Искане за завеждане на претенция по процесната застраховка от 26.04.2022 г., подадено към застрахователя от застрахования, в което е отразено, че на 24.07.2022 г., е настъпило ПТП, описано в посочения Протокол за ПТП, в резултат на което на автомобила били увредени предни и задни леви 3 гуми, предни и задни леви джанти и предна долна броня.

Приет е опис-протокол от 18.05.2022 г. по образуваната щета № 0500875887/26.04.2022 г., изготвен от застрахователя, в който са описани и остойностени увредените детайли на автомобила и стойността на труда за необходимите тенекеджийски, механични и бояджийски операции.

Приет е доклад по щетата, видно от който застрахователят е изчислил и одобрил за плащане застрахователно обезщетение в размер на 2403,71 лева.

В съдебно заседание пред СРС е разпитан като свидетел С.К., водачът на увреденото МПС. Той заявява, че денят на ПТП бил Великден. Събитието станало около 7-8 часа вечерта. Движел се по пътя Самоков - София и попаднал в дупка. Тя била с размер 1,5 м на около 70-80 см, дълбока от едната страна 8 см, а от другата 11 см. В резултат на преминаването на автомобила през дупката се спукали левите гуми и джанти. Пристигнал КАТ и съставили протокол. Карал с около 60 км/ч и видял дупката на около 30 метра като не успял да я избегне. Напуснал мястото с репатрак. Нямало поставен знак на дупката. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, непротиворечиви и съответни на останалия доказателствен материал.

Възражението в жалбата, че по делото не се установявало, че на пътното платно имало дупка и щетите настъпили от попадане на автомобила в нея, е неоснователно. Протоколът за ПТП е изготвен от длъжностно лице, младши автоконтрольор, на Отдел „Пътна полиция“ към СДВР. Той е извършил оглед на местопроизшествието като това обстоятелство е удостоверено в протокола – излишното „не“ в бланката е зачертано. Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК протоколът има материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП – че на конкретните място, дата и час се е намирал процесният автомобил, видимите щети по него, разположението и размерите на дупката на пътя, както и че тя не е бил сигнализирана и/или обезопасена.

Информация относно дупката се съдържа в показанията на разпитания свидетел, очевидец на събитието. Отразените в протокола обстоятелства съответстват на подаденото искането за завеждане на претенция. Видно от заключението на автотехническата експертиза всички установени вреди са настъпили в причинна връзка с описания механизъм на ПТП. След изслушване на свидетеля, който е дал информация за размерите на дупката и скоростта, с която е управлявал автомобила, експертът не е променил изводите си (съдебно заседание от 04.10.2023 г.) Въззивникът не е ангажирал никакви доказателства, оборващи механизма на произшествието, поради което доводите му, че ПТП е можело да настъпи и по различен начин, не се споделят от съда.

Възражението на въззивника, че съдът неправилно е съобразил представените по делото частни документи, е неоснователно. Действително представените по делото искане за завеждане на претенция и опис-протокол по щетата са частни документи (чл. 180 ГПК) и не се оползват с материална 4 доказателствена сила. Т е се преценяват от съда във връзка с останалите обстоятелства и доказателства по делото. Съдът не намери никакви противоречия между тях, които да обосновават негативна оценка на доказателствената им стойност.

Фактът на плащане на застрахователно обезщетение се установява от приложеното по делото авизо за преводно нареждане от 02.06.2022 г. с основание номера на щетата *** за извършено плащане от ЗАД „Евроинс“ на „Интер консулт плюс“ ЕООД на сумата от 2403,71 лева.

По делото е прието заключение на автотехническа експертиза, в което вещото лице е посочило, че щетите по процесния автомобил, отразени в описа на застрахователя и Протокола за ПТП, се намират в пряка причинна връзка с настъпилото на 24.04.2022 г. произшествие. Експертът е приел, че механизмът на ПТП е съответен на отразеното в Протокола за ПТП и Искането за завеждане на претенция. Стойността на причинените щети по средни пазарни цени към датата на ПТП възлизала на сумата в размер на 2579,86 лева. В съдебно заседание вещото лице потвърждава, че при преминаване през неравност може да се получи подобно увреждане на автомобила.

Съгласно заключението по АТЕ сумата на щетите по застрахованото МПС, изчислена по пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 2579,86 лева, а изплатеното обезщетение е в размер на 2403,71 лева. Съдът кредитира заключението като компетентно и обосновано.

От съвкупния анализ на протокола за ПТП, и скането за завеждане на претенция, опис-протокола по щетата, заключението по автотехническата експертиза и показанията на свидетеля Крумов, съдът прие за установено, че на 24.04.2022 г., застрахованото МПС „Шкода Супърб“ е претърпяло ПТП на републикански път I I - 8 2 между гр. Самоков и с. Долни Пасарел като попаднало на препятствие на платното за движение - необезопасена и необозначена дупка. От преминаването през дупката били увредени левите гуми и джанти на автомобила.