Решение № 1567 от 19.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1567 гр. София, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20231100101930 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г. Ц. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, срещу Прокуратура на Република България, с административен адрес: гр. София, бул. ****, с която се иска, на основание чл.

2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на 90 000 лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнато му обвинение за престъпление по чл. 198, ал. 4, пр. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, във връзка с което е бил оправдан с Присъда № 215741/12.09.2019 г., постановена по НОХД № 21719/2017 г. по описа на СРС, влязла в сила на 27.01.2021 г. след потвърждаването й с Решение № 260048/27.01.2021 г., постановено по ВНОХД № 2184/2020 г. по описа на СГС.

Претендира лихва за забава е в размер на 18 800 лв. за периода от 27.01.2021 г. до 16.02.2023 г. /виж уточнението в с. з. на 22.02.2024 г./, както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че е бил привлечен като обвиняем през 2016 г. с постановление за привличане на обвиняем по ДП № 3383 ЗМК 512/2016 г. по описа на РУП-СДВР, по пр. пр.

№ 8751/2016 г. по описа на Софийска районна прокуратура за престъпление по чл. 198, ал.

4, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, чл. 2, вр. ал. 1 НК, като на досъдебна фаза спрямо същия е била взета най-тежката мярка за неотклонение, а именно задържане под стража, изпълнявана в следствения арест на „Г. М. Димитров“, гр. София в периода от 19.04.2016 г. до 09.06.2016 г.

Въз основа на внесения обвинителен акт срещу ищеца е образувано наказателно дело от общ характер № 21719/2017 г. по описа на Софийски районен съд. С Присъда № 215741 от 12.09.2019 г., постановена по НОХД № 21719/2017 г. по описа на СРС, Г. Ц. Г. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото спрямо него обвинение за престъпление по чл. 198, 1 ал. 4, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, чл. 2, вр. ал. 1 НК. В законоустановения срок Софийска районна прокуратура депозирала протест, респективно допълване на въззивен протест срещу първоинстанционната присъда, по който протест е образувано ВНОХД № 2184/2020 г. по описа на СГС, като производството е приключило с Решение № 260048 от 27.01.2021 г., с което е потвърдена изцяло първоинстанционната оправдателна присъда. Търпените неимуществени вреди се състояли в преживян силен стрес и напрежение, във вземането на мярка за неотклонение „задържане под стража“, уронване на престижа му на родител, преживяване на обоснован страх, че децата му могат да бъдат лишени от баща, който да ги напътства в живота, както и страх да не се доверят на повдигнатото обвинение, накърнено чувство за справедливост, ограничаване на социални контакти и самоизолация. Ищецът претърпял множество болки и страдания в резултат от воденото неправомерно наказателно производство срещу него – съществено са се обтегнали отношенията между членовете на семейството му, уронен е бил престижът му на родител, здравословното му състояние се влошило, като нивата му на кръвно налягане са се увеличили, изпаднал е в продължително състояние на тревожност и уплаха, които довели до драстично ограничаване на социалните му контакти. Прекарал близо два месеца далеч от семейството си, в арест, а наказателният процес срещу него продължил близо пет години. Твърди, че вредите са претърпени в резултат на незаконосъобразни действия и актове на прокуратурата. Моли претенциите да бъдат уважени. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на ответника. Оспорва иска за неимуществени вреди като неоснователен и недоказан по основание и размер. Сочи, че размерът на действително претърпените вредите бил недоказан и завишен. Възразява и срещу претенциите за вреди от прекомерна продължителност на наказателното преследване. Оспорва предявената претенция за лихва за забава в размер от 18 800 лв. Моли за отхвърляне на претенциите.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са претенции по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД;

Установява се, че досъдебно производство 3383 ЗМК 512/2016 г. е започнато на 06.04.2016 г. срещу неизвестен извършител, за това, че на 06.04.2016 г. около 20:30 ч. в с.

Кокаляне, местност „Плажа“, отнел чужда движима вещ – л. а. Фолксваген Голф с рег. № СВ **** ВК, от владението на М.Б.М., с намерение противозаконно да го присвои, като за отнемането на автомобила М.Б.М. е бил приведен в беззащитно състояние – престъпление по чл. 198, ал. 4, пр. 2 НК.

С постановления за привличане на обвиняем от 09.04.2016 г. по по ДП № 3383 ЗМК 512/2016 г. по описа на РУП-СДВР, по пр. пр. № 8751/2016 г. по описа на СРП е привлечен като обвиняем Г. Ц. Г. за това, че на 06.04.2016 г., в часовия диапазон 20:00 ч. – 20:30 ч., в с.

Кокаляне, местност „Плажа“, район „Панчарево“, Столична община, ищецът Г. и С.В.Е., в съучастие като съизвършители са отнели чужди движими вещи - лек автомобил марка 2

„Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № СВ **** ВК, портфейл съдържащ сумата от 450 лв. и 100 долара и мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „Ноут-2 от владението на М.Б.М., с намерението противозаконно да ги присвоят, като за отнемането на вещите М.Б.М. е бил приведен в беззащитно състояние – ръцете му били завързани зад гърба му с бели пластмасови ленти, „свински опашки“ и бил натикан в купето на посочения лек автомобил – престъпление по чл. 198, ал. 4, пр. 2, вр. чл. 20, чл. 2, вр. ал. 1 НК.

С постановление от 09.04.2016 г. на прокурор при СРП Г. Ц. Г. е задържан за срок от 72 часа, считано от предявяването на постановлението за повдигане на обвинението.

С протоколно определение от 19.04.2016 г. по ВХЧД № 1796/2016 г. на СГС е отменено определение на СРС по НЧД № 6450/2016 г. и взета по отношение на Г. Ц. Г. мярка за неотклонение задържане под стража.

С протоколно определение от 09.06.2016 г. по ВНЧД № 2637/2016 г. по описа на СГС е отменено определение на СРС по НЧД № 9418/2016 г. и е отменена мярката за неотклонение задържане под стража на Г. Ц. Г., като не е взета друга мярка за неотклонение.

Ищецът, Г. Ц. Г., е признат за невиновен и оправдан с Присъда № 215741/12.09.2019 г. постановена по НОХД № 21719/2017 г. по описа на СРС, влязла в сила на 27.01.2021 г. след потвърждаването й с Решение № 260048/27.01.2021 г., постановено по ВНОХД № 2184/2020 г. по описа на СГС, за това, че на 06.04.2016 г., в часовия диапазон 20:00 ч. – 20:30 ч., в с. Кокаляне, местност „Плажа“, район „Панчарево“, Столична община, ищецът и С.В.Е., в съучастие като съизвършители, са отнели чужди движими вещи на обща стойност от 3 467.53 лв., а именно лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф 4“, на стойност 2 600 лв., мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „Ноут-2“, на стойност 216 лв., черен кожен портфейл с метална щампа с изображение на пистолет на стойност 27 лв., съдържащ парична сума в размер на 450 лв., чуждестранна валута – една банкнота с номинал 100 щатски долара, изчислени по курс на БНБ към 06.04.2016 г. на стойност 172.53 лв., както и два билета за масов градски транспорт в гр. София на обща стойност 2 лв. от владението на М.Б.М., с намерението противозаконно да ги присвоят, като за отнемането на вещите М.Б.М. е бил приведен в беззащитно състояние – ръцете му били завързани зад гърба му с бели пластмасови ленти, „свински опашки“ и бил натикан в купето на посочения лек автомобил - престъпление по чл. 198, ал. 4, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, чл. 2, вр. ал. 1 НК.

Решението на въззивната инстанция № 260048/27.01.2021 г. по ВНОХД № 2184/2020 г. по описа на СГС е окончателно и оправдателната присъда е влязла в законна сила на 27.01.2021 г.

От свидетелските показания на свидетеля Г.Г. /съпруга на Г. Ц. Г./ се установява, че след освобождаването на ищеца от мярката за неотклонение същият се прибрал вкъщи различен човек. Той бил изключително затворен в себе си, асоциален, мълчалив, вечно умислен, с един поглед не казващ нищо. Ищецът загубил комуникация със свидетеля и с детето им. Станал много резервиран човек, много по-обран в изказите си. Повлияло му и на емоционалното състояние, и на социалността. Трудна била адаптацията към голямата им 3 дъщеря. Февруари 2020 г. се родила втората им дъщеря, докато той все още бил обвиняем, като вместо това да ги успокои, те започнали да чувстват по-силна тревожност, ако бъде осъден ищецът, тъй като свидетелката оставяла сама с двете деца.

От разпита на свидетеля Ц.И. се установява, че ищецът се върнал на работа 6 месеца след случката. Не бил същият човек, не бил контактен, затворен бил в себе си. Управителят и собственикът на фирмата не представяли да се интересуват от неговото състояние, изпратили на почивка семейството му, шест месеца не го допускали на работа с цел възстановяване психологичното и здравословното му състояние. Собственикът се погрижил да подсигури почивка някъде на Черноморието с цел възстановяване и лекуване. Свидетелят твърди да бил гледал случая на Г. Г. по националните телевизии, по вестниците също.

Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ представлява специално установена от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и съществуването и не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива, които не са предвидени в закона. За възникване на отговорността са необходими две предпоставки, а именно: 1/. повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и 2/. наказателното производство да е приключило с оправдателна присъда по повдигнатото му обвинение. Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението и да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Не се изследва въпросът за евентуалното виновно причиняване на вредите от прокуратурата и последната не може да се освободи от отговорност, позовавайки се на добросъвестно поведение от страна на нейните служители. Оправдателната присъда служи като окончателния акт, по силата на който се установява незаконосъобразността на повдигнатото и поддържаното от прокуратурата обвинение в конкретен случай. Именно неизпълнението на това задължение независимо по какви причини е осъществено е основание за възникване на гаранционната отговорност на прокуратурата. Поради това прокуратурата не може да се освободи от отговорност по реда на ЗОДОВ, установявайки, че нейните служители са действали добросъвестно. Крайният акт, с който се определя законосъобразността или не на обвинението е влязлата в сила оправдателна присъда. Именно с нея се констатира незаконосъобразността на обвинението. Това сочи на извода, че това е обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки.

При така установените по делото факти съдът приема, че е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Спрямо ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер като с влязла в сила присъда е бил признат за невинен и оправдан по така повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 198, ал. 4, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, чл. 2, вр. ал. 1 НК. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени 4 всички предвидени процесуални правила. Без значение е и това какво е било вътрешното убеждение на длъжностните лица, извършили съответното действие или дали същите са действали правомерно. Отговорността е обективна и е без значение кои от правозащитни органи – съд, прокуратура и разследващи органи, и в каква степен с действията си те са допринесли за увреждането. Прокуратурата на РБ е процесуален субституент на Държавата по иска и не може да се освободи от отговорност, нито тя да бъде намалена поради това, че цялостното увреждане е причинено и от действия на други държавни органи по чл. 2 ЗОДОВ, като е без значение дали действията им са били процесуално законосъобразни и вината на длъжностите лица – решение № 70/29.03.2016 г. по гр. д. № 5257/2015 г. на IV г. о. на ВКС.