Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 283 от 14.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 155/2022
Вид
Решение № 283
Подписан
14.11.2022
В сила
14.11.2022
Състав
Славка Георгиева Димитрова, Екатерина Стефанова Роглекова, Силвия Александрова Цанкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Пловдив, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Славка Г. Димитрова

Членове:

Силвия Ал. Цанкова

Екатерина Ст. Роглекова при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА в присъствието на прокурора Георги Г. Гешев като разгледа докладваното от Славка Г. Димитрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225300600155 по описа за 2022 година С присъда №260027 от 04.11.2021г. по НОХД№131/20г. Карловският районен съд – 1 н.с. е признал подсъдимия И. Г. Н. за виновен в това, че на 23.05.2017 г. в гр. Карлово, обл. Пловдивска с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у Й.Д.П. от гр. Карлово, обл. Пловдивска, че нотариус С.П. с район на действие PC- Пловдив му казал, че издаденото пълномощно от брат й Д.Д.Т. от гр. Карлово, обл. Пловдивска за продажбата на поземлен имот № **** с площ 4,537 декара, находящ се в местност “Саръка” в землището на с. Горна Махала, обл. Пловдивска не може да произведе правни последици и с това на 30.05.2017 г. е причинил имотна вреда в размер на 2500 лева на Д.Д.Т. от гр. Карлово, обл. Пловдивска, като деянието е извършил повторно в немаловажен случай, поради което и на основание чл.210 ал.1 т.4 във вр. с чл.209 ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК вр. чл.54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода,при първоначален строг режим на изтърпяване на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС.

На основание чл.59 ал.1 т.1 от НК от наложеното наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража,считано от 08.07.2019г. до 19.07.2019г.

На основание чл.68 ал.1 от НК съдът е постановил подсъдимият Н. да изтърпи изцяло и отделно наложеното му общо най-тежко наказание по НОХД№969/2014г. по описа на РС-Пазарджик в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС.

1

В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски.

Недоволен от постановената присъда е останал подсъдимият Н.,който я обжалва с оплаквания за необоснованост,неправилност и незаконосъобразност.Изложени са аргументи, че събраните по делото доказателства обосновават липса на обективна и субективна съставомерност на престъплението, за което е осъден от районния съд. Изтъкват се доводи, че заболяването на лицето Д.Д.Т. му е пречело да разбира значението и съдържанието на пълномощните с разпоредителни действия, което го е мотивирало да потърси св.Й.П. и да я попита дали има определен по закон настойник.Правят се оплаквания,че в обвинителния акт има несъответствие между обстоятелствена и диспозитивна част и липсват достатъчно доказателства обосноваващи обвинителната теза, с което се претендира нарушено право на защита.Прави се искане присъдата да бъде отменена,като въззивният съд се произнесе с нова – оправдателна.

В съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият Н. лично и чрез защитника си адв. К. поддържа подадените въззивни жалби с наведените в тях доводи и искане за постановяване на оправдателна присъда.В пледоарията си адв.К. акцентира на приетото писмено доказателство пред въззивния съд – ПКО,от което черпи доводи, че инкриминираната сума е предадена от М.Т., а не от Й.П.,както сочи обвинението,с което се претендира допуснато съществено процесуално нарушение.

Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура счита атакуваната присъда за правилна и законосъобразна и пледира да бъде потвърдена от въззивния съд.

Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, проверявайки изцяло законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт, във връзка с направените оплаквания във въззивните жалби и служебно, съобразно правомощията си визирани в чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Установено е от фактическа страна по делото, че Д.Т. живеел в гр.******.Той страдал от *** заболяване „**********“ и бил трудно подвижен и притеснителен, поради което за него се грижили двете му сестрисвидетелките М.Т. и Й.П.. Тъй като Т. не бил в състояние да организира сам битието си, през месец май 2017 г. неговите сестри взели решение да продадат наследствените им земеделски земи, находящи се в с. Горна Махала, общ.

Калояново, обл. Пловдив.Получените от продажбата паричните средства искали да използват за ремонт на родната им къща, находяща се в гр.

********, където живеел брат им Д.Т.. За решението информирали брат си, който не възразил.

Свидетелките Й.П. и М.Т. разбрали, че в гр. Карлово има офис на фирма, която се занимавала с изкупуване на земя, а именно „Агроинвест груп“ ООД.

Офисът на дружеството се намирал на ул.

2

„Ген. Карцов“ в града. Свидетелките отишли до офиса на фирмата и разговаряли с подсъдимия И. Г. Н.- ***** на дружеството. Обяснили му, че притежават наследствени земеделски земи в землището на с. Горна Махала с обща площ около 32 декара, които искали да продадат. Подсъдимият им казал, че може да ги купи за цена от 550 лв. за един декар. Свидетелките се съгласили и Н. им обяснил, че трябва да му предоставят скици на имотите.

Няколко дни по-късно свидетелките Т. и П. занесли в офиса скиците на земеделските земи и ги предали на подсъдимия.Той им казал, че скоро ще им се обади да отидат заедно при нотариус, за да подпишат документи и да им плати. Свидетелките оставили на подсъдимия Н. скици за имот № **** с площ 4,537 декара в местността „Саръка“, който бил собственост на техния брат Д.Т., за имот № **** с площ 4,537 декара в местността „Саръка“, който бил собственост на М.Т., и за имот № **** с площ 4,537 м. Трите имота били наследство от майка им К.Т. и се намирали в землището на с. Горна махала, като им била извършена делба.Свидетелките предоставили на подсъдимия и скици за още три имота в землището на с. Горна Махала, които били наследство от баща им Д.Д.Т., а именно имот № **** с площ 4,998 декара в местността „Гяворлан“, № **** с площ 6,866 декара в местността „Хасанов връх“ и № **** с площ 6,977 декара в местността „Карамово дере“. Тези имоти били съсобственост на двете свидетелки и брат им. Подсъдимият изявил желание да закупи и тях, с изключение на един от съсобствените им имоти- № **** с площ 6,866 декара в местността „Хасанов връх“.

След няколко дни подсъдимият се обадил на св. Й.П. и й обяснил, че тя, сестра й и брат й трябва да отидат в кантората на нотариус С.В. в гр. Карлово, за да подпишат документите и да им плати.

На 22.05.2017 г. свидетелките П. и Т., и брат им Д.Т. упълномощили поде. И. Н. и св. С.К.К. да извършват разпоредителни действия с описаните в съставените пълномощни техни собствени и съсобствени недвижими имоти, с изключение на имот № **** с площ 6,866 декара в местността „Хасанов връх“, включително да договарят сами със себе си. Подписите на свидетелките Т. и П. били заверени нотариално. Тъй като св. Д.Т. се притеснил и не могъл в да изпълни подпис, положил пръстов отпечатък върху две от съставените пълномощни, които също били заверени нотариално.

Съставените общо четири броя пълномощни- по едно от Й.П., М.Т. и Д.Т., касаели извършването на разпоредителни действия с имотите, които притежавали изцяло и едно, от името и на тримата, касаещо извършването на разпоредителни действия с два от имотите, които притежавали в режим на съсобственост.

При съставяне на пълномощните присъствали подсъдимия и св. С.К.К..

След заверяване на пълномощните, св. К. заплатил продажната цена за имотите, предмет на продажба, съгласно съставените пълномощни.Свидетелят К. действал като пълномощник на „Венжор агро“ 3

ООД, което дружеството впоследствие придобило правото на собственост върху имотите, а подсъдимият Н. като посредник между купувача и продавачите.

Парите от продажбата получила св. М.Т., тъй като тя живеела в наследствената къща, която трябвало да ремонтират заедно с брат й и полагала ежедневните грижи за него. Подсъдимият и Д.Т. се видели единствено в деня на съставяне на пълномощните.

На 23.05.2017 г. подсъдимият се обадил на св. Й.П. и й обяснил, че нотариусът от Пловдив му казал, че нивата, която брат й притежава, а именно имот № **** с площ 4,537 декара в местността „Саръка“ не можела да бъде продадена по този начин- с пълномощно с пръстов отпечатък, тъй като брат й бил инвалид и не можело с пръстови отпечатъци да подписва документи.

Казал й също така, че трябвало да има гарант и чак тогава да се изповяда сделката, но към този момент имотът си оставал на брат й-св. Д.Т.. Поискал от св. Й.П. да му върне парите- сумата от 2500 лв., защото в противен случай ще си изгуби работата. Свидетелката П. повярвала на думите му и решила, че трябва да върне парите, следващи се за продажбата на имота, който бил лична собственост на брат й. Тъй като подсъдимият комуникирал във връзка с продажбата приоритетно със св. Й.П., тя след проведения с него на 23.05.2017 г. разговор по телефона, предала думите му на сестра си-св. Т.. Съобщила и на брат си, че трябва да върнат сумата от 2500 лв., така както и било обяснено от подсъдимия.

На 30.05.2017 г. Й.П. и сестра й отишли в офиса на подсъдимия И. Н. в гр. Карлово и му върнали сумата от 2500 лв. За получената сума И. Н. съставил квитанция към приходен касов ордер № 173, от името на фирма „Агроинвестинг Груп“ ООД за получени от И. Г. Н., ЕГН ********** пари в размер на 2500 лв., които представлявали връщане на сума за имот №****собственост на Д.Д.Т..

На 30.05.2017 г. в кантората на св. С.П.- нотариус № *** PC- Пловдив, бил съставен нотариален акт № 72, том. III, рег.№ 3049, дело № 404 от 2017 г., по силата на който продавачът Д.Т., действащ чрез пълномощника си С.К.К., упълномощен с нотариално заверено пълномощно per. № 899/22.05.2017 г., продал на купувача „Венжор Агро“ ООД, действащо чрез изрично упълномощения си представител „Терабул Грейд“ ЕООД с ***** С.К.К., недвижим имот № ****- нива с площ 4,537 дка в землището на с.

Горна махала. Съгласно приложената по делото „Справка по лице в цялата страна“, издадена от Службата по вписвания към PC- Карлово същия ден дружеството „Венжор Агро“ ООД придобил правото на собственост и върху двата съсобствени имота - № **** и № ****, и двата в землището на с. Горна махала, общ. Калояново.

Във връзка с извършената продажба нито св. К., след съставяне на пълномощните в гр. Карлово на 27.05.2017 г., нито нотариус П., преди сделката, разговаряли с подсъдимия Н. във връзка с продажбата на горепосочените имоти.

4

През месец февруари 2018 г. свидетелката Й.П. решила да провери в Общинска служба „Земеделие“ с. Калояново, какви земи притежават тя, сестра й и брат й. След като била извършена справка, служител й казал, че тримата притежавали само наследствената нива от баща им, която И. Н. не поискал да купи- имот № **** с площ 6,866 декара в местността "Хасанов връх“. Свидетелката изрично попитала за нивата, за която върнали парите и била собственост на брат им Д.Т.- имот № ****. Получила отговор, че същата е собственост на друго лице.

Разбирайки, че имотът на брат й Д.Т., за който са върнали парите на подсъдимия, също бил продаден, св. Й.П. се свързала по телефона с И. Н., разказала му за случилото се, на което Н. отговорил, че не знаел за това, но ще й върне парите. След този разговор свидетелката многократно звъняла по телефона на подсъдимия, но той й казвал, че няма пари, тъй като не му превеждали. Обещавал й, че след като му бъде направен превод, веднага щял да върне сумата от 2500 лв. В един момент престанал да отговаря или отказвал повикванията.

Свидетелката П. подала жалба срещу Н. ,тъй като същата му дала получената от продажбата на имота на брат си сума от 2500 лв. ,след като я убедил,че не може да се извърши сделка с имота, тъй като пълномощното за продажба било с пръстов отпечатък.

След образуване на досъдебното производство по делото подсъдимият върнал сумата от 2500 лв. на Д.Т., за което била съставена разписка за получена сума от 23.07.2019 г.

От заключението на съдебнопсихиатрична експертиза на Д.Т. е установено, че той страда от *** заболяване „**********“. Не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Лицето било със субнормални интелектуални възможности не е способен на абстрактно мислене, а общата му информираност била на ниско ниво. При него липсвала психотична продукция, но независимо от това същият не може да разбира сложни понятия и събития, да съгласува и предвижда резултатите от тях. Неспособността му да организира битието си, го направило крайно зависим, подчиняем и податлив на влияния. Допълнително затруднения създавали и характеровите му особености- бил плах и затворен. През годините двете му сестри изградили способност да го контролират, покровителстват и да вземат решения вместо него.