Решение № 2124 от 05.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2124 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИЛА ДАНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. Й.А като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИЛА ДАНОВА Гражданско дело № 20251110135483 по описа за 2025 година

Производството е чл. 8 и сл от Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 и т. 2 ЗЗДН, подадена от Р. М. П., ЕГН: **********, в лично качество и в качеството си на родител и законен представител на детето С. А. П., ЕГН: **********, срещу А. П. П., ЕГН:

**********, лице, с което молителката живее при условията на фактическо съпружеско съжителство и от което има деца и който е бащата на детето С., с искане за издаване на заповед защита на молителката, както и на детето на страните С. А. П., ЕГН: **********, при твърдения за извършени актове на домашно насилие.

В открито съдебно заседание, ответникът – редовно призован, се явява.

Представлява се от процесуален представител, който оспорва молбата за защита, моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Претендира разноски.

В хода по същество молителката чрез упълномощения процесуален представител отправя искане за уважаване на молбата за защита.

Софийският районен съд, като взе предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, установи следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с молба с правно основание чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДН, депозирана от Р. М. П. - в лично качество и в качеството си на майка и законен представител на детето С. А. П..

С Определение № 26627 от 19.06.2025 г., постановено по настоящото дело, съдът е конституирал като страна пострадалото лице детето С. А. П..

В молбата са изложени фактически твърдения за извършени актове на 1 домашно насилие спрямо пълнолетната молителка Р. П., а някои от тях в присъствие на детето С., както следва:

На 27.04.2025г. към 08:00ч. в жилището на страните, находящо се на адрес: гр. София, жк. Дружба 1, бл.48, вх. Д, ет.4, ап.106, ответника вдигна скандал, на молителката, след което започнал да я удря с юмруци с дясната си ръка в областта на лицето(слепоочието, скулите, в очната орбита на лявото й око), в областта на лявото й рамо, била душена с две ръце неколкократно.

Получила и удари в тила с юмруци, като по това време детето С. е била в стаята си и е чувала всичко.

На 31.05.2025г. към 09:00 ч. сутринта, в жилището на страните, находящо се на адрес: г*******, след спор заради изневяра, ответника принудил молителката да правят секс без тя да има желание за това, което не било първата такава проява.

На 03.06.2025г. към 05:50ч. колега на молителката я е взел от жилището им, за за да я закара до работното й място, което е „Луфтханза Техник“, на бул.

„Христофор Колумб“ 1, 1592 София, като докато карал към летището, молителката видяла че ответника ги преследва. След като стигнали на летището (около 06:10ч), няколко минути след това се появил и ответникът, който тръгнал към молителката на паркинга пред „Луфтханза Техник“, като започнал да й крещи: „Ей, курво, боклук долен“, след което ответника избутал молителката с две ръце, от което тя загубила равновесие и й забил шамар в областта на лицето с дясната си ръка. След това ответника повлякъл молителката извън паркинга, извън зоната на камерите, и продължил : „какъв е тоя ... женен ли е.... разбиваш ли му семейството“ .

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че молителката Р. П. и ответника А. П. са съпрузи, както и че детето С. П. е тяхна дъщеря.

Към сезиращата съда молба е представено СМУ № 152.04/2025 год. изготвено от специалист по съдебна медицина на 28.04.2025 год. след извършен преглед на Р. П., като в заключение е посочено, че при прегледа на пострадалата са установени травматични увреждания, както следва: контузии на горния и средния лицеви етаж отляво, лявата тилно слепоочна област, лявата мишнично-раменна област и двустранно до брадичката, изразени кръвонасядания, травматични отоци и болка. Тези травматични увреждани се дължат на ударни или пристикащи въздействия на твърди тъпи предмети.

Уврежданията могат да бъдат получени от захват и стискане с ръка, както и удари нанесени с ръка, друга част от тялото, както и с други предмети.

Уврежданията съответстват да бъдат получени в условията на физическо насилие, по време и начин както се съобщава в предварителните сведения от пострадалата.

По делото е приета декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. В нея са посочени извършителят на акта домашното насилие в лицето на ответника П., време и място на извършване на актовете на домашно насилие, както и в какво точно се изразява извършеното насилие.

По делото е прието удостоверение от Кризисен център „Света Петка“ към Фондация „Асоциация Анимус“ от съдържанието на което се установява, че Р. П. и С. П. са настанени в кризисния център. Установен е висок риск за здравето и живота на Р. П..

По делото е депозиран Социален доклад от ДСП – Слатина, изготвен 2 след проведена среща и разговор с Р. П. и детето С. П.. По данни на майката, тя и детето живеят на адрес в гр. ******, но бащата не живее на посочения адрес и няма данни къде пребивава. Пред социален работник молителката е споделила, че не комуникира с А. П., но същата не възпрепятства комуникацията му с детето С., които се виждат почти всяка седмица, комуникират и по телефон. В разговор с детето С., последното е споделило пред социален работник, че иска да остане да живее с майка си, но и да има срещи с баща си. Детето е разочаровано от постъпките на баща си, но продължава да се вижда с него, защото го обича. Детето е споделило, че посещава социална услуга и с нея работи детски психолог. Детето е с поставени ваксини, клинично здраво има и избран личен лекар. Общува с брат си Алекс. Между детето и майката е наблюдавана емоционална близост и привързаност. В заключение е посочено, че следва да бъде постановено решение, което е максимална степен да защити интересите на детето С. П..

По делото е постъпил доклад от „Център за превенция правонарушенията“ – Асоциация „Деметра“ относно посещаване на специализирана програма за извършители на домашно насилие на основание чл. 5, ал. 1, т. 6 ЗЗДН.

В заключителната част на доклада изготвен след няколко групови терапевтични сесии е посочено, че А. П. проявява отговорно поведение. В хода на своето участие в специализираната програма, същият е споделил за преживяванията си, изразяващи се в емоционална болка от нарушените взаимоотношения с партньорката му и децата. Невербалното поведение и езикът на тялото издават напрежение и вътрешна борба. С навлизане в програмата е демонстрирал емоционална овладяност. Показал е уважително отношение. Препоръчано е да продължи участието си в програмата за постигане на заложените цели.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите – Е.П. П.С., А. Г. Б.-Я., както и М.В. М.-К..

В разпита си пред съда, свидетелката П.-С. е заявила, че работи във фирма „Луфтханза техник“, откъдето познава и молителката П.. В началото на месец юни при пристигането си на работното място е била уведомена за инцидент, осъществил се на паркинга на фирмата. Свидетелката е прегледала записите от охранителните камери, като е установила, че молителката е била блъсната и ударена в рамките на служебния паркинг. На записа се виждало, че около 06:00 часа сутринта мъж влиза на паркинга, като в последствие между него и молителката започват пререкания между колите на паркинга. Освен блъскане, свидетелката е видяла и шамар спрямо молителката. Посочила е, че записите от камерите са съхранявани за срок от 2 месеца, но след изтичане на този срок, същите не се съхраняват. Показанията на този свидетел са обективно, безпристрастно и добросъвестно депозирани, поради което съда им се доверява за установяване на релевантните за предмета на делото обстоятелства.

В разпита си пред съда, свидетелката Б.-Я.е посочила, че познава молителката Р. П. от няколко години, тъй като двете са колеги на работа. Знае за конкретно извършен акт на насилие спрямо молителката от април месец 2025 год., тъй като Р. й се е обадила по телефона, след което й е пратила снимка, на която се виждало, че същата има синини, в следствие на сбиване с 3 мъжа й. Разпитана, свидетелката е заявила, че знае за последващ акт на насилие спрямо Р., който се е осъществил на паркинга на работното им място.

Подробности около случая са й били разказани от общи колеги с твърдения, че Р. е била набита на паркинга от мъжа й. В последствие и самата Р. и споделила за случая. Посочва, че психическото състояние на Р. е било влошено, същата е пиела успокоителни. След като е отишла в защитено жилище и е преустановила срещите със съпруга й, състояние й се подобрило. Р. й е споделяла, че изпитва страх от съпруга си, но свидетелката не го познава.

Знае, че повод на скандалите между страните е изневяра от страна на г-н П., което й е било споделено от Р..

Показанията на този свидетел са правдиви и логични, поради което съдът ще кредитира същите, само по отношение на изнесените от свидетеля твърдения, касаещи пряко предмета на производство и които са били непосредствено възприети от него, но не и по отношение на фактите и обстоятелствата, които са му били преразкани и на които свидетеля не е бил очевидец.

Разпитана пред съда, свидетелката М.-Ка.е посочила, че познава страните, тъй като е братовчедка на А. П., а Р. я познава от началото на връзката между страните. В добри отношения е и с двамата. С Р. ходят заедно на църква. През 2025 год. Р. й споделила, че подозира А. П. в изневяра, поради което започнала да го следи. Споделя за случай от 27.04.2025 год., когато в църквата се видяла с Р., която била с подпухнало лице и имала синини по лицето. Споделила й, че с А. се сбили след скандал. След което свидетелката се обадила на А. П., който е бил разстроен. Свидетелката е посочила и за друг случай, в който Р. й е споделила, че е имала интимни контакти със съпруга си, но те били неудовлетворяващи за нея. Не знае да е имала интимен контакт с А.

П. против нейната воля.

Действително свидетелката М.-Ка.се намира в близка родствена връзка с ответника по делото, но това обстоятелство само по себе си не е основание за дискредитиране на нейните показания, а единствено за преценката им с оглед всички данни по делото, предвид възможната заинтересованост (чл.172 ГПК).

Отчитайки вероятността този свидетел да е заинтересован в полза на някоя от страните по делото, законът и съдебната практика приемат за необходимо същите да бъдат преценявани с оглед всички други доказателства по делото (в същия смисъл е решение № 457 от 06.08.2010 г. по гр. д. № 477/2009 г. на ВКС, ГК, І ГО и мн. др.). Настоящата съдебна инстанция ще кредитира показанията на този свидетел само по отношение на изнесените от него твърдения, касаещи пряко предмета на производство и които са били непосредствено възприети от него, но не и по отношение на фактите и обстоятелствата, които са му били преразкани и на които тя не е била очевидец.

Други относими към предмета на производството доказателства не са събрани.

При така установено от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и 4 личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били или са в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

Съгласно чл. 2, ал. 2 ЗЗДН за психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

По делото се доказват конкретните фактически връзки между молителите и ответника по чл. 3, т. 1 и т. 4 ЗЗДН, а именно молителката Р. П. и ответникът А. П. са съпрузи и родители на детето С. П..

От така събраните доказателства съдът намира за доказани при условията на пълно и главно доказване актовете на домашно насилие, а именно: