Решение № 87 от 10.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Пловдив, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Ваня Казакова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Търговско дело № 20245300900561 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена на 19.09.2024 год. от В. А. С., с ЕГН **********, с адрес: с.****, чрез пълномощника адвокат Р. М. против Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1700, район „Студентски“, бул.„Симеоновско шосе“ №67А, представлявано от П. В. Д., В. В. И. и В. В. М., с която са предявени осъдителни искове за присъждане на парични обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, претърпени вследствие на пътно-транспортно произшествие, по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователна полица №BG/22/123000158174, с валидност от 07.01.2023г. до 06.01.2024г. за автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег.

№**** към ЗК „Лев Инс”АД.

Исковата претенция се основава на следните фактически обстоятелства:

На 26.11.2023г., около 17:54 часа, на път „І-6“, на км.243 + 750 м., водачът на автомобил марка и модел „Форд Транзит“, с peг. №**** - Р. Ш. П., поради движение с несъобразена и/или превишена скорост и поради техническа неизправност на преден мост, реализирал ПТП - загубил контрол над управлявания от него автомобил, излязъл в ляво извън пътното платно и се блъснал в мантинелата, като от удара автомобилът отскочил и се обърнал странично на пътното платно, при което пострадала ищцата, която била пътник в автомобила. За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2023-1024-2407 от 26.11.2023г. Образувано било и Досъдебно производство №451/2023г. по описа на РУ на МВР-Карлово. Твърди се, че след инцидента ищцата В. С. била транспортирана до УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД в гр.Пловдив, където била приета в 1

Клиниката по ортопедия и травматология. Направени били съответни изследвания и консултации с неврохирург, ортопед-травматолог, интернист и анестезиолог, от които било установено: болезненост, оточност и деформация в лявата мишница; ограничени и болезнени движения в лакета; многофрагментна фрактура с дислокация през дистална диафиза на ляв хумерус; повърхностна травма на главата. С оглед установената фрактура било предприето оперативно лечение, при което под интубационна анестезия било извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, хумерус, чрез интервенция РСОМ. По време на болничния престой на ищцата била проведена и медикаментозна терапия. Същата била изписана на 29.11.2023г. с поставена окончателна диагноза: Счупване на тялото /диафиза/ на раменната кост, закрито /Фрактура диафизис хумери ин п. дисталис и придружаващи заболявания: Контузия на гръдния кош;

Повърхностна травма на други части от главата; Други повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза. Предписана й била медикаментозна терапия за дома, дадени й били препоръки за правене на превръзки през 2-3 дни, а конците следвало да се свалят на четиринадесетия ден от операцията. Препоръчано й било проследяване на общото й състояние от общопрактикуващия лекар. Ищцата твърди, че сторила разходи в размер на 1980 лева за хумерален пирон в комплект с четири винта.

Твърди, че вследствие на получените от пътния инцидент травматични увреждания, претъпяла и множество болки и страдания, изразяващи се в постоянно главоболие и световъртеж, от който при рязко изправяне често й причернявало и губела равновесие.

Болките в главата се засилвали още повече при всяко по-голямо физическо усилие или разтърсване на тялото. Не можела да гледа телевизия или друг вид екрани, тъй като имала непоносимост към ярката светлина, която излъчвали. В дните след пътния инцидент се чувствала разсеяна и дезориентирана, имала проблеми с концентрацията. Освен това, поради контузията на гръдния кош ищцата изпитвала болки и бодежи при всяко вдишване и издишване, което затруднявало дишането й и се изморявала бързо. Появявали се остри болки при всяко по-рязко раздвижване на снагата, страдала и от болки в кръста и таза.

Наред с това ищцата трябвало да пази ръката си в неподвижно състояние, което довело до редица трудности и неудобства за нея в ежедневието й - невъзможност за самостоятелно осъществяване на обичайните й битови дейности и домакински задължения, което налагало да разчита на помощта и грижите на своите близки.

Изживеният стрес от инцидента рефлектирал върху емоционалното й състояние появило се у нея чувство на безпокойство и тревожност, страдала от честа промяна на настроенията, разсейвала се лесно, притеснявала се да се качи в автомобил, сънувала кошмари във връзка с преживяното, ограничила социалните си контакти. Всичко това довело до изпадането й в продължително депресивно състояние.

Ищцата твърди, че към датата на инцидента автомобилът марка и модел „Форд Транзит“ с рег. №**** имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното дружество с полица №BG/22/123000158174.

Във връзка с това на 25.01.2024г. ищцата отправила молба-претенция до ответното 2 дружество-застраховател с искане за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди.

Посочва, че „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД определила застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер от 20 000 лева, с което тя не била съгласна.

Поради изложеното моли ответната застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788 да бъде осъдена да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 45 000 лева, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 25.01.2024г.

/датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП/ до окончателното изплащане на обезщетението за неимуществени вреди, както и сумата в размер на 1980 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 25.01.2024г. /датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото ПТП/ до окончателното й изплащане.

Претендира разноските по делото.

Сочи банкова сметка за изплащане на обезщетенията.

Ангажира доказателства.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е подал отговор на исковата молба в двуседмичния срок по чл.367 от ГПК, с който оспорва механизма на възникване на пътния инцидент, описан в исковата молба, както и твърденията в нея, че произшествието е в резултат на действията на водача Р. Ш. П. при управлението на товарен автомобил с марка и модел „Форд Транзит“, с рег. №****. Твърди, че водачът на товарния автомобил Р. Ш. П. не е имал възможност да съобрази собственото си поведение, за да избегне удара, тъй като причината за последния била техническа неизправност на автомобила. Нямало данни по делото поведението на водача Р. Ш. П. да е представлявало опасност за движението по пътищата. Настъпването на произшествието било непредотвратимо, тъй като представлявало случайно събитие.

Произшествието настъпило по причина, която не можело да се вмени във вина на водача, поради което нямало и основание за ангажиране отговорността на застрахователя за вредите, причинени от деликта на ищцата.

Оспорва описаните в исковата молба травматични увреждания да са в причинноследствена връзка с произшествието, както и твърдението за техния морфологичен характер, проведеното лечение и неговата продължителност.

Оспорва твърдението на ищцата за продължаващото затруднение на нормалния й живот, поради настъпилата травма от инцидента, както и твърденията й за невъзможност за самообслужване след произшествието и необходимостта й от чужда помощ. Счита, че възстановителният период от травмите е завършен и оспорва твърденията на ищцата в обратна насока, тъй като липсвали данни за настъпили усложнения или провеждане на рехабилитация, а съобразно представената медицинска документация статусът на ищцата след проведеното лечение бил с подобрение. Оспорва твърдението на ищцата за настъпили психологически и емоционални последици от инцидента, както и наличието на причинноследствена връзка между тях и механизма на пътния инцидент.

3

Счита претендирания от ищцата размер на обезщетение за неимуществени вреди за изключително завишен и прекомерен, несъответстващ нито на естеството на травмата, нито на характеристиките на проведеното лечение, срока на възстановяване и причините и обстоятелствата при осъществяване на произшествието, както и относимата към момента на произшествието съдебна практика.

Оспорва и твърдението за настъпили имуществени вреди за ищцата, представляващи разходи за лечение, необходимостта от извършване на разхода, както и извършването на плащане на сума, съответстваща на претендираните имуществени вреди, както и посочените разходи да са сторени чрез разходване на собствени средства.

Ответното дружество навежда твърдения за изключителен принос на пострадалата ищца за получаване на травми при осъществяване на пътния инцидент, поради извършени от нея като пътник в катастрофиралия автомобил нарушения на установени в Закона за движение по пътищата и правилника към него разпоредби, а именно: чл.137а от ЗДвП, като не поставила обезопасителен колан и по този начин създала предпоставки за възникване на твърдените травматични увреждания. Поради липсата на поставен предпазен обезопасителен колан не било налично възпиращото свободното движение на тялото противодействие, за каквото е предназначението на обезопасителния колан, което довело до контакта на тялото на пострадалата ищца с детайли от вътрешното оборудване на автомобила. Това според ответника била и причината за настъпване на описаните в исковата молба травматични увреждания, които биха били според него по-леки при поставен обезопасителен колан. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, както по отношение на неимуществените, така и по отношение на имуществените вреди, от страна на ищцата поради липса на обезопасяване чрез поставяне на предпазен колан.

Оспорва и акцесорния иск за присъждане на лихви по ищцовата претенция за имуществени и неимуществени вреди като неоснователен по съображенията за неоснователност на главните искове. Оспорва дължимостта на законната лихва от датата, посочена в исковата молба и счита, че застрахователят дължи законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение след заявяване на извънсъдебна претенция и след изтичане срока по чл.496 ал.1 от КЗ, който според ответното дружество не е започнал да тече поради недоказаност на основанието за извънсъдебно предявената претенция.

Претенцията на ищцата за неимуществени вреди била предявена пред застрахователя на 26.01.2024г., като с молбата за изплащане на обезщетение не били предоставени документи, необходими за установяване механизма на произшествието. Същите не били представени и след допълнителното им изискване от Териториално отделение - Карлово към РП-Пловдив с писмо с изх.№3151/09.04.2024г. Поради изложеното поддържа, че установеният от чл.496 от КЗ срок не е започнал да тече, тъй като липсвали обективни данни, въз основа на които да е било възможно произнасяне по основанието на извънсъдебно предявената претенция. Сочи, че при условията на евентуалност, застрахователят дължи обезщетение за забава с изтичането на три месеца, считано от датата на предявяване на претенцията за заплащане на 4 застрахователно обезщетение и представянето на всички доказателства, както и че в условията на евентуалност, застрахователят дължи обезщетение за забава с изтичането на 15 работни дни, считано от датата на предявяване на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение и представянето на всички доказателства - арг. от чл.497 ал.1 от КЗ.

Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

В срока по чл.372 от ГПК ищцата е депозирала допълнителна искова молба, с която признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и деликвента към момента на настъпване на процесното ПТП, обективирано в полица №BG/22/123000158174, валидна от 07.01.2023г. до 06.01.2024г. Счита за неоснователни изложените от ответника твърдения, касаещи механизма на ПТП, като посочва, че по делото са представени необходимите доказателства за установяване на обстоятелствата за настъпилото пътно-транспортно произшествие.