Решение № 700 от 27.08.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 700 гр. Шумен, 27.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело № 20243630102563 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба подадена от „***“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление на дейността: град *****срещу „***“ ЕООД , ЕИК ********, седалище и адрес на управление на дейността град ***, в която се твърди, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 7184.80 лева.

Това задължение произлиза от извършена покупко-продажба на 19000 кг. слънчогледово кюспе с единична цена от 0.57 лева без ДДС, на обща стойност 10830 лева без ДДС, а с начислен ДДС е в размер на 12996 лева.

Стоката е реално предадена и договорът е реално извършен. На 23.08.2023 г. е издадена проформа фактура № 5000000010 за цялото количество и цялата сума. На 15.09.2023 година дружеството длъжник заплаща по банков път частично сумата от 8000 лева. На 09.10.2023 година е издадена фактура с № 4000000242 за цялата сума 12996 лева. Разликата след извършеното частично плащане е 7184.80 лева не е платена и се дължи. Частичното заплащане на задължението по тази фактура е извънсъдебно признат факт и показва съгласие с цялото задължение по фактурата. Заявява, че щом има извършено плащане, това означава, че фактурата е приета и осчетоводена от дружеството, както и, че е отразен във съответните дневници, подавани в НАП. ДДС е ползван.

Дружеството ищец инициирало заповедно производство на основание чл.410 от ГПК. По повод на това била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №1933/2024 година по описа на Районен съд Шумен.

Дружеството ответник възразило против издадената заповед с твърдението, че сумите не се дължат.

Предвид горното, моли да бъде постановено решение , с което да бъде признато за установено, че „***“ ЕООД с ЕИК ********, дължи заплащане на 1 сумата 7184.80 лева - неплатен остатък по фактура с № 4000000242/09.10.2023 година на „***“ ООД, ЕИК *******, , ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез надлежно упълномощен процесуален представител е постъпил писмен отговор, в който е изразено признание на иска. Предложен е проект за спогодба и е заявено искане с решението да бъде допуснато разсрочено плащане на дължимите суми.

В открито съдебно заседание, ответникът излага становище, с което признава претенцията до размер от 4 996 лева, като я оспорва в останалата част.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на иска:

Въз основа на подадено заявление по чл.410 от ГПК подадено от заявителя „***“ ООД срещу длъжника „***“ ЕООД е образувано ч.гр.д.

№1933/2024г. по описа на ШРС. По него е издадена Заповед за изпълнение №901/29.07.2024г., по силата на която е разпоредено на длъжника да заплати на заявителя сумата 7 184,80 лева- неизпълнение на задължение за заплащане на продажна цена по фактура №4000000242/09.10.2023г., както и 743,70 леваделоводни разноски.

В срока по чл.414 от ГПК от длъжника е постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение, което обуславя и интереса от предявяване на настоящи установителен иск.

По същество на спора:

По делото са представени проформа фактура № 5000000010/23.08.2023г. и фактура № 4000000242/09.10.2023г. , които според ищеца доказват наличието на сключен договор за покупко- продажба, по силата на който на ответника са предадени 22 000 кг. слънчогледово кюспе срещу задължението да плати цената от 15 184,80 с ДДС.

Представени са и доказателства, че ответникът е направил частично плащане в размер на 8 000 лева, в резултат на което дължимият остатък по фактурата е в размер на 7 184,80 лева. Ищецът твърди, че извършеното частично плащане представлява извънсъдебно признание за дължимостта на претендираната сума, което становище не се споделя от съда. Първо, плащането не е извършено по фактурата, а по проформа фактурата, а и плащането е признание за тази част, която е платена. Няма пречка купувачът да има възражения относно дължимостта на останалата част от сумата по фактурата.

Безспорно е че в трайната практика на ВКС се приема, че фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение и с осчетоводяването им от ответното дружество, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит, представляват недвусмислено признание на задължението по тях.

Съгласно непротиворечивата практика на ВКС, обективирана в решение № 46/27.03.2008 г. по т. д. № 454/2008 г., решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г., решение № 42/15.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. и др., е обосновано становище, че фактурата може да се приеме като доказателство за 2 сключен договор, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид на предоставената услуга, стойност, начин на плащане, имена на страните, респ. на техните представители, време и място на сключване на договора. В настоящият случай обаче липсват доказателства, че фактурата е включена в дневника за покупко-продажби по ДДС и е ползван данъчен кредит.

Независимо от горното, съдът намира, че искът се явява основателен, т.к. с отговора по чл.131 от ГПК ответникът изрично признава иска. Вярно е, че в открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника променя становището си, като заявява, че признава иска до размер от 4 996 лева, а в останалата част го оспорва, но съдът намира, че доколкото разпоредбата на чл.237, ал.4 от ГПК предвижда, че признанието на иска не може да бъде оттеглено, съдът не следва да взема предвид заявените възражения на ответника.

По изложените съображения съдът намира, че претенцията се явява изцяло основателна, ето защо следва да бъде уважена.

Относно искането по чл.241,ал.1 от ГПК- за разсрочване на задължението, съдът намира следното:

Като основание за разсрочване, ответникът е посочил затруднено финансово състояние. На първо място доказателства в този смисъл не са представени, но дори и да се приеме, че твърдението отговаря на действителността, молбата отново се явява неоснователна. Съгласно постановките на т. 1 от Тълкувателно решение № 129 от 01.11.1966 г. по гр. д.

№ 98/1966 г. на ВС, ОСГК (които не са изгубили значение и към настоящият момент), касаещи разпоредбата на чл. 191 от отменения ГПК, на която съответства чл. 241 от действащия ГПК, както и на възприетото в т. 14 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че само затруднението на длъжника да изпълни свое задължение, за което е осъден, не е достатъчно, за да се предпочетат неговите интереси пред тези на кредитора.

Ищецът не е заявил искане за присъждане на разноски, поради което не е необходимо произнасянето на съда по този въпрос.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че „***“ ЕООД , ЕИК ********, седалище и адрес на управление на дейността град *** дължи на „***“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление на дейността: град *****, сумата 7 184,80 (седем хиляди сто осемдесет и четири лева и осемдесет стотинки) лева - неплатен остатък по фактура №4000000242/09.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.07.2024г, за която сума е издадена Заповед за изпълнение №901/29.07.2024г. п о ч.гр.д.

№1933/2024г. по описа на ШРС.

Оставя без уважение молбата на ответника „***“ ЕООД , ЕИК ********, за разсрочване на изпълнението на решението по реда на чл.241, ал.1 от ГПК.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му 3 на страните пред Окръжен съд-Шумен.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 4