Решение № 3922 от 09.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3922 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20261100503123 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника Столична община срещу решение № 2787 от 13.02.2026 г., постановено по гр. дело № 6975/2025 г. по описа на СРС, 79 състав, с което са уважени предявените от ЗК „Лев Инс“ АД осъдителни искове с правно основание чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1476,56 лв. (с равностойност от 754,95 евро), представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета № 5000-1261-21-252792 за вреди на л. а. „Ауди А4“, рег. № ********, вследствие на ПТП от 20.08.2021 г., причинено от наличието на необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно (паве), на бул. „Овча купел“ в гр. София, преди кръстовището с ул. „Житница“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 05.02.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 88,47 лв. (с равностойност от 45,23 евро), представляваща мораторна лихва върху обезщетението за периода от 10.08.2024 г. до 15.01.2025 г.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното 1 решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и превратно тълкуване на събраните доказателства, от които не се установявало наличието на застрахователно правоотношение по отношение на увредения автомобил, както и описаният в исковата молба механизъм на настъпване на вредите. Въззивникът счита, че събраните в тази насока гласни доказателства не са достатъчни, като съдът е подходил безкритично към показанията на свидетеля, а протоколът за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като мястото на произшествието не е било посетено от полицейските служители. Намира, че е налице противоречие между докладната записка и протокола за ПТП, в които било посочено различно място на настъпване на инцидента, респ. местопроизшествието не било несъмнено установено по делото. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове в цялост.

Въззиваемият ЗК „Лев Инс“ АД подава отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и моли да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.

272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД в настоящия случай е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общинските пътища) да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да 2 докаже, че е погасил претендираното вземане.

С оглед твърденията на страните и конкретните възражения на ответника в отговора на исковата молба първоинстанционният съд е отделил за безспорни по делото обстоятелствата, че към 20.08.2021 г. между ищеца и собственика на увредения автомобил марка „Ауди А4“ с рег. № ******** е съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка „Каско”, като от приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1476,56 лв. (с включени ликвидационни разноски) за щети от ПТП, настъпило на посочената дата. В срока по чл. 131 ГПК Столична община не е оспорила съществуването на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил, поради което това възражение, наведено за пръв път във въззивната жалба, се явява преклудирано. По силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл.

131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. По силата на концентрационното начало в процеса страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство (в този смисъл – задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК). В настоящия случай въззивникът твърди, че по делото не е доказано наличие на застрахователно правоотношение с покрит риск, но подобни възражения не са релевирани своевременно в срока за отговор на исковата молба, поради което във въззивното производство те се явяват преклудирани. От друга страна, дори и разгледани по същество, същите са неоснователни, доколкото към исковата молба е приложена валидна полица за застраховка „Каско на МПС“ за процесния автомобил със срок на валидност от 07.12.2020 г. до 06.12.2021 г.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че застрахователното събитие е настъпило в гр. София на 20.08.2021 г. около 08:50 ч., като застрахованият при ищеца лек автомобил марка „Ауди А4“ с рег. № ******** се е движил по бул. „Овча купел“ с посока към ул. „Житница“ и преди кръстовището превозното средство е преминало през паве на пътното платно, което е нанесло щети на МПС. Противно на доводите във въззивната жалба, по делото не е налице противоречие в събраните доказателства относно механизма на ПТП, като последният се установява от еднозначните гласни и писмени доказателства. В уведомлението за настъпило застрахователно събитие, подписано от водача на увредения автомобил, същият е посочил, че се е движил по бул. „Овча купел“ и е преминал през паве на пътя, като след 5 минути автомобилът е преустановил движение и това се е случило на кръстовището на бул. „Гоце Делчев“ и бул. „България“. Цитираният документ 3 действително е частен свидетелстващ и не се ползва с материална доказателствена сила, но същевременно не е лишен от доказателствена стойност, като при липса на доказателства, които да опровергават съдържанието му, установените с уведомлението обстоятелства не могат да бъдат отречени. Изложените в уведомлението факти се потвърждават изцяло от показанията на разпитания като свидетел водач на учредения автомобил П.С.С., която си спомня за процесното ПТП и разказва, че се е движила по бул. „Овча купел“ и в участъка се е извършвал ремонт на трамвайното трасе, поради което имало много необозначени изхвърлени павета на пътното платно. Свидетелката допълва, че автомобилът й е бил нисък и е преминала през едно от паветата на пътя, като продължила да се движи, докато не спряла на светофара на кръстовището на бул.

„България“ и бул. „Гоце Делчев“, след което вече автомобилът отказал да потегли, а водачът забелязал голяма локва масло под него.

От изложената фактическа обстановка е видно, че не е налице противоречие в мястото на произшествието, посочено в писмените доказателства по делото – преминаването през препятствието на пътя се е случило на бул. „Овча купел“, а на другото кръстовище – на бул. „България“ и бул. „Гоце Делчев“, са констатирани щетите по автомобила. Идентични констатации се съдържат в протокола за ПТП, изготвен от органите на СДВР – ОПП, които са посетили на място увредения автомобил там, където същият е преустановил движението си – на кръстовището на бул. „България“ и бул. „Гоце Делчев“ (видно от докладната записка), като по данните на водача са съставили описание на механизма на събитието, което се е осъществило на друг пътен участък на територията на общинската пътна мрежа.

С оглед на изложеното предвид установената фактическа обстановка несъмнено е, че ПТП е настъпило поради наличието на необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно – в този смисъл са всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, които еднозначно изясняват фактическата обстановка във връзка с процесния инцидент, както и приетото и неоспорено заключение на САТЕ, според което претендираните щети са в причинна връзка с описания механизъм на ПТП. По делото е обявено за безспорно обстоятелството, че процесното събитие е настъпило на участък от пътя, който е част от общинската пътна мрежа, а съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Лицата, които стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в рамките на населените места служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. Следователно, наличието на описаното паве като препятствие на пътното платно се дължи на противоправното и виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в разпоредбата 4 на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) бездействие на служител на ответника, който в нарушение на горепосочените законови разпоредби не е изпълнил възложеното му задължение да стопанисва надлежно пътното платно и да го поддържа в изправно състояние, а при наличие на препятствие на него – да го обозначи.

С оглед на изложеното, по делото се доказва пълно и главно, че ПТП е настъпило при описания в исковата молба механизъм на пътен участък от общинската пътна мрежа на територията на Столична община, поради което ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените щети в пълен размер. Възраженията във въззивната жалба за липса на противоправно бездействие на служител на ответника и недоказаност на механизма на събитието са несъстоятелни, като ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените щети. Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу размера на присъденото застрахователно обезщетение, както и във връзка със забавата на ответника и дължимото мораторно обезщетение, поради което с оглед ограничената проверка от въззивната инстанция тези въпроси не следва да се обсъждат по същество, а предвид установяване на всички елементи от фактическия състав на спорното право предявените искови претенции се явяват основателни изцяло.

Предвид идентичните правни изводи, до които достига въззивната инстанция, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемият има право на направените във въззивната инстанция разноски в размер на 105 евро, юрисконсултско възнаграждение.