Определение № 456 от 20.02.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 456 гр. София, 20.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20241000500399 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1, пр.2, във връзка с ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Г. В. С. срещу Определение № 15385 от 18.12.2023 г., постановено по в.гр.д. № 10988/2023 г. по описа на СГС, ІV-Е въззивен състав, с което е оставена без разглеждане въззивна жалба вх.№ 25018687/03.05.2023 г. от Г. В. С. срещу Решение № 20086554/05.04.2023 г., постановено по гр.д.№ 75178/2019 г. по описа на СРС, ГО, 31 състав и е прекратено производството по в.гр.д. № 10988/2023 г. по описа на СГС, ІV-Е въззивен състав.

Жалбата е подадена в срок (препис от обжалвания съдебен акт е връчен редовно на 11.01.2024 г., а жалбата е подадена на 18.01.2024 г. ), без пълномощник. Жалбоподателят е освободен на основание чл.83, ал.2 от ГПК от внасяне на държавна такса в производството с Определение от 02.03.2020 г. на първоинстанционния Софийски районен съд.

С оглед на горното жалбата е редовна.

Поддържа се необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че с отговора си ответникът е предявил отрицателен установителен иск по чл.193, ал.1 от ГПК, с който се оспорва истинността на дадени документи, искът е напълно идентичен с чл.124, ал.4 от ГПК. Поддържа се, че с обжалваното решение първоинстанционният съд 1 се е произнесъл само по исковете на ищеца, като липсва произнасяне по исковете, предявени с отговора на ответника. Поддържа се още, че докладчик по делото е съдия, по отношение на който са били налице основания за отвод.

Моли съда да отмени определението и да върне делото на СГС за разглеждане по същество от друг съдебен състав.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК не са постъпвали отговори от ответните по жалбата страни-„Топлофикация София“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД.

От фактическа страна:

Въззивно гражданско дело № 10988/2023 г. по описа на СГС, ІV-Е въззивен състав е образувано по въззивна жалба на ответника Г. В. С., с която е обжалвал решение № 20086554/05.04.2023 г. по гр.д.№ 75178/2019 г. по описа на СРС, 31 състав, с което са отхвърлени изцяло исковете на „Топлофикация София“ ЕАД предявени срещу него за установяване съществуването на вземания за имот, находящ се в гр.***, ж.к. „***“, бл. *, вх.В, ап.17, аб.№ 18***, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 50208/2019 г. на СРС, 31 състав.

В жалбата са изложени доводи за нищожност на първоинстанционното решение, с което исковете спрямо въззивника -ответник са отхвърлени като недоказани. Въззивникът поддържа, че обжалваното решение е нищожно, предвид смяната на съдията –докладчик на 31 състав СРС, като делото не е преразпределено отново, а се е гледало от съдията, поел председателстването на 31 състав на СРС. Сочи, че по друго дело със сходен предмет – заплащане на цената на топлинна енергия, било прието заключение на съдебно – графологична експертиза, според което документи били неистински.

При така установеното и с определението, предмет на настоящото производство, въззивният съд е приел, че с обжалваното от ответника решение по гр.д. № 75 178/2019 г. на СРС, ГО, 31 състав, предявените от „Топлофикация София“ ЕАД против ответника въззивник искове са отхвърлени с мотИ., че не е доказано съществуването на облигационна връзка за доставка на ТЕ между ищеца и ответника. Исковете са отхвърлени в цялост. Делото е разпределено на случаен принцип на 31 състав на СРС на дата 30.08.2019 г. Поради настъпили обективни обстоятелства първоначалният докладчик по делото е заменен с нов, поел 2 председателстването на 31 състав на СРС. Решението е постановено от съдията, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото – чл. 235, ал. 1 ГПК.

Приел е недопустимост на въззивната жалба, поради липсата за ответника по отхвърления иск на правен интерес да обжалва решението, постановено изцяло в негова полза.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и в срок, поради което се явява процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Още при действието на отменения ГПК Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, по дело № 1/2000 г. (т. 18), прие, че мотивите не подлежат на отделно обжалване, ако решението като резултат е изгодно за обжалващата страна. Тази постановка е запазила своето действие и при настоящия ГПК. В този смисъл е и Решение № 167 от 09.11.2010 г., постановено по търговско дело № 1012 по описа за 2009 г. на ВКС, II т.о., в което е прието, че „на обжалване подлежи самото решение /т.нар. диспозитив/, с което съдът се произнася със сила на пресъдено нещо относно съществуването на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Мотивите към решението, които съдържат констатации за доказателствени факти, юридически факти и преюдициални правоотношения, не са източник на правни последици и не са част от решението. Поради това те не могат да бъдат предмет на самостоятелно въззивно и касационно обжалване, отделно и независимо от решението по съществото на правния спор, в какъвто смисъл е и отговорът на основния процесуалноправен въпрос, по повод на който въззивното решение е допуснато до касационен контрол“.

Вярно е твърдението въведено с частната жалба, че с отговора си ответникът е предявил насрещни искове, но с влязло в сила на 01.02.2022 г.

Определение от 22.01.2021 г., СРС не е приел за съвместно разглеждане предявения от ответника насрещен иск, прекратил е производството по делото и го е изпратил на родово компетентния СГС.

Но дори и да е вярно твърдението, че първоистанционният съд не се е 3 произнесъл по заявено с отговора на ответника искане, то защита отново не е чрез въззивна жалба, а евентуално с искане по реда на чл.250 от ГПК.

Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 15385 от 18.12.2023 г., постановено по в.гр.д. № 10988/2023 г. по описа на СГС, ІV-Е въззивен състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4