Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4 от 08.01.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1144/2023
Вид
Решение № 4
Подписан
08.01.2024
В сила
08.01.2024
Състав
Вера Цветкова, Петър Гунчев, Маргаритка Шербанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№4 гр. София, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000601144 по описа за 2023 година С присъда № 31 от 17.07.2023г. по нохд № 308/2022г., Софийски окръжен съд, НО, 4-ти първоинстанционен състав е признал подс.М. В. Б. за виновен в извършване на престъпление по чл.116 ал.1 т.4 вр. чл.115 вр. чл.63 ал.1 т.1 и т.2 от НК и при условията на чл.54 ал.1 от НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години и 8 /осем/ месеца, а на осн. чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по т.6 на чл.116 ал.1 от НК, за това да е извършил убийството по особено мъчителен за убитата начин.

Със същата присъда, подс.Б. е признат за виновен и за престъпление по чл.152 ал.4 т.1 вр. ал.1 т.2 вр.чл.18 ал.1 пр.1 вр.чл.63 ал.1 т.2 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години. На осн. чл.23 ал.1 от НК, на подсъдимия е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените, а именно лишаване от свобода за 4 /четири/ години и 8 /осем/ месеца, от което е приспаднато времето на задържането, считано от 4.06.2021г. до влизане на присъдата в сила. С присъдата, подс.Б. е осъден да заплати деловодните разноски за досъдебното производство в размер на 8 195,90 лева и 170,00 лева за съдебното производство.

1

Срещу постановената от Софийски окръжен съд присъда е подаден протест от Софийска Окръжна прокуратура. В него се съдържа довод за неправилност на присъдата в оправдателната и в санкционната й части.

Изготвено е допълнение към въззивния протест, след запознаване с мотивите към присъдата. Прокуратурата намира за неправилен извода на съда, че убийството не е било извършено по особено мъчителен за жертвата начин.

Посочва, че малолетната пострадала безспорно е имала време и възможност да разбира какво се случва с нея и какво я очаква, като е изпитвала ужас от това, че е безпомощна и сама. Прокуратурата застъпва становище, че механизмът на извършеното убийство, придружено с опит за изнасилване са причинили особени и изключителни мъчителни болки и страдания на жертвата, което обосновава наличието на по-тежко квалифициращия деянието признак.

Според прокуратурата, и двете наказания са несправедливи и се прави искане за увеличаването им в максималния размер, предвиден в закона. Иска се определяне на наказание доживотен затвор за убийството и след редукцията по чл.63 ал.1 т.1 от НК – да бъде отмерено наказание в размер на 10 /десет/ години лишаване от свобода, а за опита за изнасилване – петнадесет години лишаване от свобода, редуцирано на 5 /пет/ години. С протеста е поискано утежняване положението на подс.Б. чрез приложението на чл.24 от НК. Не е поискано събиране на доказателства.

Срещу подадения протест е постъпило писмено възражение по реда на чл.322 от НПК от служебният защитник на подсъдимия. Защитата изразява несъгласие с изложението на прокурора, описващо подсъдимия като „жесток“, „брутален“, „коравосърдечен“ „криминално проявен“ и правещ опити да „хитрува“. В тази връзка се посочва, че подсъдимият е бил непълнолетен, с неукрепнала психика, неоформена ценностна система и без ясна представа за реалностите в живота и последиците от действията му. Към онзи момент подс.Б. е бил без противообществени прояви, а в конкретния случай импулсивността и раздразнението му са взели връх над разсъдъка.

Съгласно поддържаната от защитника теза, убийството не е било извършено по особено мъчителен за убитата начин. В обобщение се посочва, че присъдата е изцяло правилна и като такава следва да бъде потвърдена.

2

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на обвинението поддържа протеста само в частта, в която се иска приложението на чл.24 от НК. Изразява становище, че обвинението не е било доказано по несъмнен начин по отношение на квалифициращия признак за това, убийството да е било извършено по особено мъчителен за жертвата начин.

Според събраните доказателства, жертвата е починала от пет до седем минути чрез задушаване, но начина, избран от подсъдимия за умъртвяване на жертвата не покрива изискванията това задушаване да е станало постепенно.

Прокуратурата не намира изключителност на случая по отношение на преживените болки и страдания от пострадалата, поради което приема, че не е доказан по несъмнен начин този квалифициращ признак. По отношение на искането за налагане на „доживотен затвор“ и за двете престъпления със съответната редукция, прокурорът счита, че принципно само за извършеното убийство може да се определи наказание „доживотен затвор“, което да бъде заменено с „лишаване от свобода“ от 3 до 10 години и със съответната индивидуализация. Изразява становище, че деянието разкрива изключително висока степен на обществена опасност, но счита, че деецът не е непоправим.

Намира също така, че следва да бъде приложен чл.24 от НК, като така ще се компенсира отрицателния факт на поглъщането с оглед индивидуализирането на двете наказания. Намира също така, че първият съд е допуснал процесуално нарушение като не е изпълнил задължителните писмени указания да мотивира в постановения акт защо не прилага чл.24 от НК. В този смисъл моли да бъде изменена присъдата, като бъде увеличено наказанието.

Служебният защитник на подс.Б. – адв.М. поддържа изцяло позицията изразена във възражението от 29.09.2023г., подадено срещу протеста на прокуратурата. С оглед на процесуална икономия заявява, че при инкриминираното деяние не може да става дума за умисъл от страна на подс.Б., а по-скоро за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, при което осъзнаването на последиците настъпва впоследствие, видно от признаците на трайно влошаващото се състояние на подсъдимия.

3

На следващо място посочва, че присъдата е убедително подкрепена от мотивите към нея и е правилна, законосъобразна, обоснована, балансирана във всяка нейна част и справедлива. По тези причини не намира основание за отмяна на присъдата и за постановяване на нова, с която да бъде увеличено формалистично и необосновано наложеното наказание, за което пледира прокуратурата. Моли постановената присъда да бъде потвърдена.

Подс.М. Б. в своя защита пред въззивния съд поддържа казаното от служебният му защитник. Реализирайки правото си на последна дума, моли да бъде оставена в сила присъдата.

Софийски апелативен съд, като взе предвид протеста, допълнението към него, както и възражението срещу него, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с атакуваният съдебен акт и с материалите по делото по силата на служебната проверка, намери за установено следното:

Първоинстанционният съд е събрал значителен по обем доказателствен материал, необходим за правилното изясняване на делото от фактическа страна. Това той е сторил при спазване на предвидения процесуален ред, гарантиращ процесуалната му годност и възможността на базата на него да се изграждат изводите на съда за релевантните по делото факти. Вярната интерпретация на доказателствата и доказателствените средства е позволила на съдебния състав да направи и верни фактически изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Релевантните факти са изведени въз основа на анализ на доказателствената съвкупност, като в тази насока не се констатират пропуски, подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на други, нито пък превратното им тълкуване, не според действителното им съдържание. Решаващият съд последователно е изложил установената фактическа обстановка, анализирал е както поотделно, така и в съвкупност събраните по делото доказателства, посочвайки кои от тях кредитира и кои не и по какви причини, след което е изложил своите съображения, отговорил е на направените от подсъдимия и защитата му възражения и е аргументирал становището си във връзка с реализирането на наказателната отговорност на подсъдимия. Извършвайки собствена 4 внимателна преценка на всички доказателствени източници, САС намери за установено следното:

За процесуална чистота, следва да се посочи, че при разглеждане на делото пред СОС, защитникът на подсъдимия е направил искане за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.1 от НПК, което е било удовлетворено, като в съдебно заседание е било изслушано /по инициатива на съда/ единствено заключението на съдебномедицинската експертиза на труп № 481/2021 г. Изслушани са и обясненията на самия подсъдим. Страните са дали съгласие да не се провежда разпит на посочените от обвинението свидетели, както и на вещите лица, изготвили заключенията на съдебномедицинската експертиза на живо лице /л.34, т.1 от ДП/, съдебнохимическите експертизи /л.113 и л.118, т.2 от ДП/, съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства /л.12-26, т.4 от ДП/, допълнителна съдебномедицинска експертиза /л.34-43, т.4 от ДП/, съдебнопсихологическата експертиза /л.2-10, т.4 от ДП/ и на допълнителната съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л.49-62, т.4 от ДП/. Това съгласие на страните е одобрено от първостепенния съд на основание чл.372 ал.3, вр. чл.371 т.1 от НПК, след като е направена преценка за извършването на тези действия по разследването при условията и по реда, предвидени в НПК. На основание чл.283, вр. чл.373 ал.1, вр. чл.372 ал.3, вр. чл.271 т.1 от НПК, окръжният съд е включил в доказателствената съвкупност, чрез прочитането им, протоколите за разпит на всички свидетели, извършени на досъдебното производство, заключенията на горепосочените експертизи и приложените писмени доказателствени средства. Въз основа на посочените доказателствени материали, както и на тези, които са били събрани и проверени от решаващия съд в хода на проведеното съдебно следствие, и след цялостен анализ на доказателствената съвкупност, окръжният съд е приел за безспорно установена и относима към предмета на делото фактическа обстановка, която бе установена и от контролната съдебна инстанция:

Подс.М. В. Б. е роден на ********г. в гр.***, обл.***, с постоянен адрес в с.***, ул.“***“ № *, пребиваващ на адрес в гр.***, ул.“***“ № *, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен 5 неосъждан, с ЕГН **********.

През 2021 г. подсъдимият М. В. Б. учел в Професионална гимназия „Христо Ботев” в гр.***. Живеел с майка си и братята си в гр.*** в дома на роднини. Преди това семейството му живеело в с.***, в едноетажна тухлена постройка на ул.”26-та” срещу № 47. Подсъдимият често посещавал дома си в с.*** и оставал там сам за по няколко дни.

На 04.06.2021 г. подсъдимият М. Б. отново бил в с.***. Посетил местната кръчма, където заедно с приятели, употребил алкохол, след което тръгнал към дома си. Срещу неговият дом, на ул.”26-та” № 47, живеела малолетната пострадала В. Я. П. с нейното семейство, което се състояло от родителите й – свидетелите С. С. и Я. П., тримата й братя – П. П. на 17г., Е. П. на 10 г. и Е. П. на 4 г., както и сестрите й – свидетелките Г. П. на 16 г. и В. П. на 13 г. На този адрес живеели и братята и родителите на Я. П.. Пострадалата В. П. била родена на ******** г. и учила в първи клас в училище в с.***. Подсъдимият М. Б. се познавал от години с пострадалата и нейното семейство. Когато бил в с.***, подсъдимият посещавал често дома им и бил в приятелски отношения с единия от братята на пострадалата – свидетеля П. П..

На 04.06.2021г. следобяд, малолетната пострадала В. П. се прибрала в къщи от училище и излязла да играе навън в двора, който не бил ограден. С нея били и сестрите й Г. П. и В. П.. Двете поискали пари от майки им – свидетелката С. С., за да си купят сладолед. Когато тръгнали за магазина, те видели, че пострадалата В. П. била навън и си играела, а при нея бил дошъл подсъдимия М. Б.. Подсъдимият предложил на пострадалата В. П. да отидат в дома му и тя се съгласила. Двамата влезли в масивната тухлена постройка, която представлявала едностайно помещение, в което се влизало през врата от ПВЦ. В него имало две легла, диван, маса, гардероб, печка за отопление на дърва, шкаф с мивка. Подът на помещението бил покрит с килими, а леглата и дивана били застлани с покривки.