Решение № 789 от 09.06.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 789 гр. Пловдив, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20225300501107 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по жалба на А. К. Х. с ЕГН ********** чрез адв.С.В. против решение №26010/01.02.2022 г. на Пловдивския районен съд- 17 гр.с. по гр.д.

№8982/2020 г., в частта, с което е осъден да заплати на „Омникар Рент“ ООД с ЕИК 202307797 със седалище и адрес на управление: с. Труд, ул. Карловско шосе № 42 с управител В. С. сумата 790 лева, която представлява неплатен наем за МПС на лек автомобил Нисан, модел Екс-Трейл с рег. № *** за периода от 12.05.2017г. до 25.05.2017г. по договор за наем от 12.05.2017г., както и сумата от 121 лева, която представлява такса дозареждане на автомобила съгласно чл.2.3 от договора за наем, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на ИМ – 23.07.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата

501,32лв.- разноски пред ПРС по компенсация. Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Омникар Рент“ ООД с ЕИК 202307797 със седалище и адрес на управление: с. Труд, ул. Карловско шосе № 42 с управител В. С. чрез адв.А.Д. взема становище, че жалбата е неоснователна. Претендира за разноски.

От събраните по делото доказателства съдът намира следното:

Ищецът твърди, че на 12.05.2017 г. страните сключили договор за наем на л.а.Нисан, модел Екс-Трейл с рег. № *** за периода от 12.05.2017г. до 25.05.2017г., по силата на който 1 ищецът, в качеството на наемодател, предоставил на ответника- наемател описания л.а. срещу заплащане на наем в размер на 79 лв. с ДДС на ден.

Твърди се, че наемателят е поискал удължаване на договора за наем, поради което договорът бил удължил с още 20 дни. На 25.05.2017 г. автомобилът бил върнат незареден с гориво и със щети по него, описани в приемо-предавателния протокол, не бил заплатен и дължимия наем до 25.05.2017г., поради което е заявил претенции за сумата 1232,40 лв. – главница, законната лихва за забава,считано от 23.07.2020г., обезщетение за имуществени вреди – 60 лв. такса за завеждане на щети, 121 лв.- такса дозареждане на л.а. с гориво и 24 лв.- такса за измиване на л.а.

Ответникът, чрез адв.В., е депозирал отговор по чл.131 ГПК, с който не признава исковете; оспорва, че за исковия период е ползвал наемната вещ. Заявява, че е ползвал л.а. както е по договор – до 15.05.2017г., за който период наема бил платен; направил е възражение за погасяване на вземането по давност.

Решението на РС в частта, с което е отхвърлен иска за осъждането на ответника да заплати неплатен наем за разликата над 790лв. до пълния претендиран размер от 1232,40 лв., за сумата 60лв.-такса за завеждане на щети и 24лв.- такса за измиване– не е обжалвано и е влязло в сила.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания от въззивника Х. за неправилност и незаконосъобразност на решението на РС, иска се неговата отмяна в уважителната част и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски. Конкретно са изложени съображения, че претенциите на ищеца са се погасили по давност към момента на подаване на исковата молба. Неправилно съдът е приел, че с договора за наем, дружеството е предоставило на ответника за възмездно ползване автомобила за два дни, считано от 12.5.2017 г. до 15.5.2017 г., след като в хода на производството никоя от страните не е заявявала такъв период на действие по спорния договор; че съдът не е разгледал и обсъдил възражението на ответника относно заявените в исковата молба и в молбата-уточнение към нея различни периоди от време, за които се твърди, че е ползван лекия автомобил, предмет на договора за наем от 12.5.2017 г. и до размера на претендирания наем; че неправилно съдът е кредитирал заявеното от свидетеля М. Н., с оглед на това, че от 2 г. не е работила в дружеството и не си спомня процесния лек автомобил и на коя дата лекия автомобил е върнат от наемателя; че не е удостоверена датата на връщане на автомобила в приемопредавателния протокол, в който не е посочено, че е налице отказ на наемателя да подпише протокола. Счита, че не са достатъчно логични доводите на съда по отношение дължимостта на наемната цена за периода от 12.5.2017 г. до 15.5.2017 г.; че неправилно съдът е приел, че ответникът дължи 121 лв. такса за дозареждане на автомобила, тъй като в Раздел „Забележка при връщане“ не е отразено обстоятелството, че автомобилът е върнат незареден с гориво. Счита, че съдът неправилно не е уважил възражението за погасяване на претендираните суми по давност, тъй като исковата молба е предявена след 3-годишния давност срок.

В отговора на ВЖ наемодателят е изложил доводи, че правилно РС е приел, че 2 процесният договор е бил продължен по взаимно съгласие на страните до 25.5.2017 г.

Първоначално били налице противоречия в обстоятелствената част на исковата молба и в петитума относно датата на връщане на МПС, които след изрични указания на съда са отстранени в срок с уточняването на исковата молба.Счита, че правилно съдът е приел, че наемателят е върнал автомобила на 25.5.2017 г., което по категоричен начин било доказано по делото; че договорът за наем е бил продължен по взаимно съгласие на страните до 25.5.2017 г. Счита, че показанията на разпитания свидетел М. Н. са логични, последователни и непротиворечиви и правилно ценени от съда. По отношение на липсата на подпис на ответника след ръкописния текст в забележката при връщане в графата на приемопредавателния протокол – това се обяснявало с факта, че ответникът е напуснал обекта без да изчака попълването на протокола. От показанията на свидетеля се установило, че автомобилът е върнат без да е зареден, поради което се счита за доказано и това обстоятелство. Счита се, че към момента на подаване на исковата молба давността не е изтекла, изложени са аргументи. Иска се потвърждаване на решението.

По направените доводи и възражения, ПОС намира следното:

От приложения по делото договор е видно, че между страните е сключен договор за отдаване на автомобил под наем, с който ответника- наемател е следвало да заплати за процесния период 12.05.2017 г.-15.05.2017 г. по 79лв. с вкл.ДДС - наемна цена за ползуване на процесния л.а., като в договора е записано, че наемната цена е платена при наемане на л.а.; в т.2 от договора е записано, че автомобилът се предава и приема с пълен резервоар; при връщане на л.а. с непълен резервоар, наемателяте длъжен да заплати стойността на горивото плюс 20 лв. без ДДС като допълнителни разходи към наемодателя.

От приетата и неоспорена пред ПРС ССЕ с в.л.Д.К. – заключение на л.69 от д.РС се установява, че в счетоводството на ищеца се води неплатен наем от ответника в размер на 1817 лв. за периода 12.05.207г.-06.06.2017г. , 50 лв.- завеждане щети, 100,83 лв.дозареждане гориво и 20 лв.-такса измиване – без ДДС, общ размер 2385,40лв. с ДДС, за което е издадена Ф-ра №4015/09.06.2017 г., която е осчетоводена и включена в дненкиа на продажбите за м.юни 2017 г.

По делото е разпитана свидетелката М. Н., която е подписала приемопредавателния протокол при връщането на л.а. Свидетелката установи, че управителят на фирмата –наемодател е звънял многократно на Х. да върне л.а., но той не го връщал и след поредното звънене и предупреждение, че ще бъде пуснат за издирване, ответникът върнал автомобила като преди това е поискал удължаване на срока на наемане на л.а.; когато ответникът върнал наетия автомобил, свидетелката го помолила да изчака да зареди автомобил за де види дали всичко е наред, но той си тръгнал без да изчака и без да подпише протокола.

ПОС кредитира показанията на разпитаната свидетелка като обективни и достоверни, и която възпроизвежда непосредствените си лични впечатления. Нейните показания се подкрепят и от предсавеното по делото удостоверение от МВР, отдел 3

«Икономическа полиция»-Пловдив/л.67 от д.РС/, от което е видно,че на 18.07.2017 г. управителят на «Омникар рент» е подал жалба в ОИП при ОДМВР-Пловдив, касаеща неизплатени задължения от А.Х. за наем на автомобил с оглед на данни за извършено престъпление по чл.209,ал.1 НК.

При тези данни ПОС намира за доказано, че наемателят е върнал автомобила на 25.05.2017 след като ответникът не се е явил в съд.заседание да отговори на поставените му въпроси по чл.176 ГПК без основателна причина, за които въпроси на два пъти му е била изпратено съобщение за лично явяване на основание чл.176 ГПК. Наемателят, върху който лежи доказателствената тежест да установи, че е заплатил наемната цена не представи релевантни доказателства за това.

С оглед на това наемателят дължи наемна цена съгласно договора – по 79 лв. с ДДС на ден или 10 дни по 79 лв.=790 лв. – колкото е присъдил и РС, което води до извода, че довода на наемателя, че не дължи претендираните искови суми, е неоснователен.

Неоснователно е и възражението на въззивника, че претеницията е погасена по давност, поради следното: Съгласно чл.111,б.»в» ЗЗД с изтичането на 3-годишната давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и др.периодични плащания. Вземането е станало изискуемо на 26.05.2017 г., а съгласно чл.3,ал.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение /ЗМДВИП/за срок от 13.03.2020 до 13.05.2020 г. давностните срокове спират да текат; тази разпоредба не е отменена или изменена с ЗИД на ЗМДВИП, приета с ДВ,бр.34/9.04.2020г. - с оглед на което 3 годишната давност изтича на 26.07.2020 г.

Тъй като ИМ е подадена на 23.07.2020 г. се налага извода, че давността запроцесното вземане не е изтекла.

Гореизложеното налага извода, че установителният иск се явява основателен и доказан в уважения размер.

Основателността на главния иск обуславя основателност и на акцесорната претенция за заплащане на законната лихва от подаване на исковата молба.

До същия извод е достигнал РС, поради което първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. ПОС напълно възприема мотивите на ПРС, поради което на осн.чл.272 ГПК препраща към тях.

Разноски по делото пред ПОС са поискани от въззиваемия, поради което с оглед неуважаване на ВЖ същият има право на разноски, и такива се присъждат в размер на 500 лв.-платено адв.възнаграждение. Съгл. чл.280, ал.2 ГПК- с оглед цената на иска - настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №26010/01.02.2022 г. на Пловдивския районен съд- 17 гр.с. по гр.д.№8982/2020 г.

4

ОСЪЖДА А. К. Х. с ЕГН ********** да заплати на „Омникар Рент“ ООД с ЕИК 202307797 със седалище и адрес на управление: с. Труд, ул. Карловско шосе № 42 с управител В. С.сумата 500 лв.- разноски по делото пред ПОС.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5