Решение № 75 от 05.03.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Смолян, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20255440101463 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на П. Й. Ц. против „*“ ООД , в която се твърди от ищцата, че на 04.06.2020г. в град Смолян е сключила с ответника Договор за паричен заем № * , по силата на който заемодателят й предоставил заем в размер на 1 900,00 лева.

На 03.12.2020г. заплатила на кредитора сумата от 1225,00 лева, а на 30.03.2021г. е заплатила и сумата от 3 189,35 лева.

Не разполага с копие от договора и поради това не може да посочи условията, при които е отпуснат кредита, но при изчисляване с кредитен калкулатор при зададени параметри: отпуснат кредит в размер на 1900,00 лева, срок за връщане - 6 месеца, дължима сума за пълно погасяване – 3103,50 лева, се установява, че годишният лихвен процент по кредита възлиза на 193,19%, а годишният процент на разходите е в размер на 499,74%.

Процесният договор за заем попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. В случая има нарушение на т.9 и т.10 от посочената разпоредба. В т.9 е записано, че договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти;

1 в т.10 е записано, че договорът следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

На основание чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Действителният ГПР надхвърля прага, посочен в чл.19 ал.4 от ЗПК, което нарушение е самостоятелно основание за обявяване на договора за кредит за недействителен. Освен това е налице нищожност на клаузата от процесния договор, определяща лихвения процент по договора, поради противоречието й с добрите нрави. В решение № 453/03.08.2016г. по гр.д.

№ 1742/2015г. на ІV г.о. на ВКС е прието, че преценката дали договореното противоречи на добрите нрави /общоприети норми за справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения в интерес на обществото/ се прави въз основа на конкретно установените във всеки отделен случай релевантни обстоятелства. Констатирано противоречие на волеизявленията с посочените изисквания обуславя нищожността им, която свободата на договаряне не може да преодолее, именно защото тя не е абсолютна, а е рамкирана съобразно императивната норма на чл.9 ЗЗД. Приемането на норми като визираните в чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК не представлява законов регламент с пряко значение за преценката на съда в кои случаи и в каква степен договорни възнаградителни вземания за лихви при кратно надвишаване на определения от МС процент на законна лихва противоречат на добрите нрави и не изключват тази преценка за случаи, при които оскъпяването е под посочения в закона праг на ГПР. /Така Определение № 527/09.06.2022 г. по гр. д. № 151/2022 г., III ГО/. Ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК е въведено не конкретно към възнаградителната лихва, а за всички разходи, включени в ГПР, като по този начин се цели да се предотврати прекомерното оскъпяване на кредита чрез въвеждането на твърде високи преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид. С оглед преценка дали с клаузата за уговорената лихва е нарушен принципът на справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване на ответника, следва да се съобрази размера на законната лихва към момента на сключване на договора, без обаче тя да се приеме като максимален размер и за възнаградителната лихва. В тази насока е налице съдебна практика, според която максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити, и двукратния размер на законната лихва при обезпечени кредити. Към момента на сключване на договора основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ е бил 0,00 %, поради което стойността, която е имала законната лихва към момента на сключването на договора е 10,00%.

Като се вземе предвид срока на договора, съотношението между възнаградителната лихва и законната лихва към датата на сключване на договора, начинът на разпределение на 2 вноските за главница и лихва, размерът на предоставената сума по договора – 1900 лева и размерът на дължимата договорна лихва за срока на договора, се установява, че уговорената клауза за договорна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципите на справедливост и добросъвестност в облигационните отношения и създава условия за неоснователно обогатяване на ищеца.

Икономическата цел на отпуснатия кредит за кредитора е да покрие разходите по заема и да получи печалба чрез получаване на възнаградителна лихва, която представлява възнаграждението за предоставения финансов ресурс, като всеки получен доход извън тази цел излиза извън присъщата функция на възнаградителната лихва. Ето защо, отчитайки размера на предоставената по кредита сума, срока, за който тя е предоставена, и размера на възнаградителната лихва, както и обстоятелството, че потребителят е икономически послабият субект, за когото не е установено в случая да е могъл да влияе върху съдържанието на клаузата, следва изводът, че уговорената лихва не съответства на присъщата й функция.

Фиксираният ГЛП води до необосновано високо възнаграждение за кредитора, т.е. излиза извън предназначението му да служи като възнаграждение за кредитора за ползване на предоставената в заем сума, поради което клаузата от договора, в която е посочен лихвен процент над 30% се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД като накърняваща добрите нрави.

Имайки предвид последиците на недействителността, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност по кредита – 1900,00 лева, но не и лихви или други разходи.

Твърди, че в изпълнение на Договор за паричен заем № * от 04.06.2020г. е заплатила на ответника сумата от 4415,35 лева. Поради недействителността на договора за заем за мен е възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която съм получила по него – 1900,00 лева, а не на лихви и други разходи. Следователно, разликата между заплатената сума от 4415,35 лева до дължимата от 1900,00 лева в размер на 2514,35 лева е платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

Моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 2514,35 лева, представляваща недължимо платени лихва и неустойка по Договор за паричен заем № * от 04.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира и за разноски по водене на делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Сочи, че на 04.06.2020г. в гр. Смолян между страните е сключен Договор за паричен заем № * с изрично и ясно посочени параметри по договор в чл.З от същия. Към момента на сключване на договора ищцата е издала в полза на „*" ООД ценна книга и не е предоставил гарант, който да отговаря на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем. В тази връзка, в чл. 8 от договора е посочено, че в случай, че заемателят не предостави договореното по чл. 6 обезпечение в тридневен срок от 3 сключването му или предоставеното такова не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал.

2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка, с начин на разсрочено плащане, подробно описан в Погасителен план към договора за паричен заем. Заемателят се е запознал с погасителния план към договора за заем, с посочени месечни вноски и падеж в зависимост от представените обезпечения, уговорени в чл. 6 и чл. 8 от договора, видно от положения под същия подпис с изписване на имената на заемателя. Неразделна част от договора за паричен заем са и приложените Общи условия по договора, с които заемателя също се е запознал и съгласил, за което свидетелства положеният подпис на всяка от страниците, а за изричното му съгласие с тях - чл. 12 от договора за заем.Заемателят е запознат с активния погасителен план, по който следва да прави погасителни вноски видно от положения подпис под същия и собственоръчно изписаните имена. От гореизложената фактическа обстановка по сключване на Договора за паричен заем се налага обоснования извод, че същия е валидно сключен. Заемателят лично е участвал и е влияел на формирането на заема със заемодателя „*" ООД, запознал се е изрично и е подписал договора за заем и всички приложения към него, както и документите, свързани с отпускането му, а така също и е получил заемната сума от заемодателя. От изложеното, става ясно, че процесният договор е изцяло валиден и сключен в свободата на договарянето между страните, предоставена от ЗЗД, отговарящ на всички законови изисквания и сключен с прякото влияние на потребителя.

След така сключените каузални правоотношения П. Й. Ц., като заемател е предприела действия по изплащане на дължимото и към момента на подаване на исковата молба, ищецът е изплатил кредита, като е заплатил сума в общ размер на 4 414.35 лв, разнесена и осчетоводена по пера, както следва: -за главница - 1900 лв. -за договорна лихва 656.51 лв. -за неустойка по чл.8 - 1853.49 лв. -за лихва за забава - 4.35 лв.

Във връзка с направените по-горе изявления относно размера на постъпилите суми по процесния договор за кредит и начина, по който са разпределени, възразява против размера на предявения иск. В счетоводството на „*" ООД по процесния договор за паричен заем е получена и отразена единствено сума от 4 414,35 лв., съставена от главница, лихва, неустойка и лихва за забава, подробно описани по-горе. В този смисъл счита ищцовата претенция в посочения размер за неоснователна и недоказана в пълния й размер.

Съгласно чл. 3, т. 5 от договора ГПР по заема е в размер на 47,885 %. Същият размер е посочен и предоставения на ищецът СЕФ - част III. Според законовата разпоредба на чл.

19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и във валута, определена с Постановление на Министерския съвет на Република България. С Постановление № 426 на МС от 18.12.2024г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, обн. ДВ бр. 106 от 23.12.2014г., в сила от 01.01.2015г. годишния размер на законната лихва по просрочени парични задължения е определен в размер на основния лихвен процент на БНБ, в сила от 01 януари, съответно от 01 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта. Отделно от това, съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3 т.1 отЗПК при изчисляване на ГПР не следва да 4 се включва размерът на неустойката, която по своята същност представлява разход, който потребителят следва да заплати поради неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по договора за заем. Още повече, че в разпоредбата на чл.3.3 от договора ясно и разбираемо е посочено как точно се изчислява ГПР, предвид което твърденията на ищецът в тази връзка са неоснователни, а ГПР по процесния договор за заем е изцяло в императивно определената законодателна рамка.

Разпечатката съдържа 25 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a455a5a1-1d45-4a18-88a9-ea947e9ddb6a