Решение № 3798 от 28.06.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3798 гр. София, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Т.ова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100503402 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №12626 от 11.11.2022 год. постановено по гр. д. № 19626/2022 г. на СРС, 40 състав са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от Б. Т. Т., ЕГН**********, с постоянен адрес : гр.

София, ж.к. ****, Т. Б. Т., ЕГН**********, с постоянен адрес : гр.София, с. Герман, ул. ****, И. Б. Т. – Д., ЕГН**********, с постоянен адрес : гр. София, с. Герман, ул. **** и В. Б. Т., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****, действащи чрез процесуалния си представител адв. К.Н. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** срещу Е. Г. С., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. София, ул. **** и Е. В. С.-Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. **** отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответниците не са собственици на поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: с. Герман, р – н Панчарево, м.

„Терасите“ с площ от 1111 кв.м., с трайно предназначение : урбанизирана – за друг вид застрояване, с номер по предходен план 6107.371, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ведно с изградената в него постройка с идентификатор *** с площ от 9 кв.м. Ищците са осъдени на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците сума в размер на 1750 лева, представляваща направени разноски по делото.

Образувано е по въззивна жалба на ищците, с което се оспорва решението като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила.

Кредитира свидетелските показания, които са в посока, че фактическата власт е упражнявана от ищците по делото, като препраща към отделни части от показанията и цитира конкретни изказвания на свидетелите за да обоснове, че същите последователно и безпротиворечиво описват обстоятелства, достатъчни да установят, че ищците са единствените, които са упражнявали фактическата власт върху недвижимия имот. Препраща към установеното в съдебната практика относно случаите, в които е допустимо лице, 1 допуснато да живее в недвижим имот да се позове на придобивна давност, както и кога е приложима презумпцията по чл.69 ЗС, а именно, когато фактическата власт изначално е установена като владение. Препраща към съдебната практика относно предпоставките, при които се трансформира държането във владение. Оспорва крайния извод на съда, че фактическия състав на чл.68 от ЗС се е реализирал в полза на праводателите на ответника.

Твърди по делото да не е установено предаване на фактическата власт върху процесния имот на втората ответница по делото, тъй като не се доказва, че първата ответница изобщо е упражнявала фактическата власт. Оспорва изводите на съда относно и срока на придобивната давност. Моли съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно, като постанови ново, с което да уважи претенцията на ищеца. Претендира разноски.

Въззиваемите – ответници подават отговор на въззивната жалба, с която оспорват въззивната жалба изцяло като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение приема за правилно и законосъобразно. Смята, че първоинстанционния съд правилно е преценил и съпоставил събрания по делото доказателствен материал, въз основа на което е постановил и обосновано съдебно решение. Споделя изводите на първата инстанция относно това кой е упражнявал фактическата власт върху процесния недвижим имот. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, а обжалваното решение да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Производството е образувано по искова молба на Б. Т. Т., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****, Т. Б. Т., ЕГН**********, с постоянен адрес : гр.София, с. Герман, ул. ****, И. Б. Т. – Д., ЕГН**********, с постоянен адрес : гр. София, с.

Герман, ул. **** и В. Б. Т., ЕГН**********, с постоянен адрес : гр. София, ж.к. ****, действащи чрез процесуалния си представител адв. К.Н. от САК, със съдебен адрес: гр.

София, ул. ****. Ищците твърдят, че са собственици на поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: с. Герман, р – н Панчарево, м. „Терасите“ с площ от 1111 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана – за друг вид застрояване, с номер по предходен план 6107.371, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ведно с изградената в него постройка с идентификатор *** с площ от 9 кв.м., като са придобили имота въз основа на наследствено правоприемство от Г. С.М. (С.). Поддържат, че им е възстановено правото на собственост като наследници на Г. С.М. (С.) върху новообразуван имот в строителните граници в кад. район № 6107, имот № 371. С декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 01.10.2008 г. правото на собственост върху имота било декларирано от единия от ищците – И. Т., като в т. 5 бил посочен за собственик и Г. С.М. (С.). Последният починал на 15.05.2021 г., като оставил за свои наследници тримата от ищците. Посочват, че в периода 2008 г. -2021 г. са плащали редовно дължимите данъци и такси за имота, но за периода 2008 г. -2012 г. не се съхраняват копия от приходните квитанции от данъчната администрация. След одобряване на кадастралната карта и регистър за района се сдобили със скица от 02.11.2017 г., в която като собственик бил посочен наследодателят им Г. С.М. (С.). През 2022 г. обаче в нова скица за имота като собственик бил посочен и ответникът Е. В. С.-Г., която придобила имота от другия ответник – Е. Г. С., която пък се снабдила по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК с констативен нот. акт за имота. Ищците оспорват ответникът Е. Г. С. да е придобил процесния имот на описаното в него придобивно основание, а именно давностно владение.

Твърдят, че в периода до 27.08.2008 г. давност за имота не е текла съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, а в периода 27.08.2008 г-27.08.2018 г. ищците са манифестирали своето право на собственост върху имота, а към настоящия момент били и във владение на същия. Считат, че тъй като Е. Г. С. не била собственик на имота, то и приобретателят Е. В. С. - Г. не е 2 станала собственик. Съобразно изложеното, молят за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответниците не са собственици на гореописания поземлен имот и на изградената в него постройка с идентификатор № 1 с площ от 9 кв. м., както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен нот. акт № 1, том 4, рег. № 13231, дело № 441/11.12.2019 г., с който Е. Г. С. е призната за собственик на имота.

Ответниците са подали отговор на исковата молба в законоустановения срок, в който излагат съображения за недопустимост, евентуално за неоснователност на предявения иск.

Твърдят, че отрицателен установителен иск е недопустим, когато ответникът владее вещта.

Оспорват към момента на подаване на исковата молба ищците да са във владение на имота, като твърдят, че от 1971 г. имотът, заедно с постройката, са владени от Е. Г. С. и съпругът й Т.Д.С., починал на 07.11.2008 г., чийто единствен наследник е тя, като след смъртта му тя владее имота до продажбата му на 20.02.2020 г. От този момент имотът се владеел от ответника Е. В. С.-Г.. Поддържат, че в случая е налице трансформация на правото на ползване в право на собственост по пар. 4а или пар. 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като имотът бил предоставен за ползване на Т.Д.С., който бил в брак с Е. Г. С., по реда на ПМС № 21 от 31.01.1963 г. , както и на основание ПМС от 21.01.1980 г. за по-нататъшно внедряване на системата за самозадоволяване на населението от селищните системи с основни селскостопански продукти. Евентуално твърдят, че имотът е придобит по силата на постоянно, явно, непрекъснато и необезпокоявано владение. Посочват, че имотът е ползван непрекъснато, като в периода поне от 1998 г. до 2019 г. е заплащан и данъкът за него.

Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявения иск.

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК съдът намира решението за валидно, но разгледано по същество е неправилно, като излага следните съображения.

Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск за установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. От цитирания текст се вижда, че основна предпоставка за допустимостта на установителния иск е наличието на интерес от установяване на действителното правно положение. Съгласно ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС на РБ правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект.

Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес.

Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, 3 като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията – дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право. В конкретния случай съдът намира, че за ищците е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, тъй като ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт, удостоверяващ право на собственост върху спорния имот, чиято отмяна се претендира от ищците в настоящото производство. Правото, предмет на отрицателния установителен иск, с който се отрича правото на собственост или друго вещно право се индивидуализира с вещта, върху която съществува, с лицето, което е негов носител и с придобивното основание. При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания. /ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС на РБ/.

Според становището, възприето в ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. В мотивите на цитираното ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС се посочва, че тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Това оспорване не се развива по правилата на чл. 193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него право.