Определение № 495 от 17.02.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 212/2026
- Вид
- Определение № 495
- Подписан
- 17.02.2026
- Състав
- Петя Алексиева, Иванка Иванова, Пепа Маринова-Тонева
Цитирани разпоредби
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.40 · Граждански процесуален кодекс
- чл.41 · Граждански процесуален кодекс
- чл.43, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1 - ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1 - ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1 - ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1 - ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1 - ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.49 · Граждански процесуален кодекс
- чл.530 · Граждански процесуален кодекс
- чл.539, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.540 · Граждански процесуален кодекс
- чл.541 · Граждански процесуален кодекс
- чл.105, ал.1 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 495 гр. София, 17.02.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петя Алексиева
Членове:
Пепа Маринова-Тонева
Иванка Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500212 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.274 ГПК – чл. 279 ГПК.
Образувано е по частна жалба от М. К. П. срещу определение № 7756, постановено в проведеното на 26.09.2025 г. открито съдебно заседание по гр.д. № 5278/2025 г. по описа на СГС, ГО, ІІ брачен състав, с което на основание чл.539, ал.1, т.2 ГПК е прекратено производството по делото.
Излага съображения, че обжалваното определение е неправилно, тъй като решаващият съд не е съобразил разпоредбата на чл.540 ГПК, съгласно която за охранителните производства се прилагат съответно и правилата на исковото производство, с изключение на чл.207 – чл.266 и чл.303 – чл.388. Счита, че в настоящия случай са приложими разпоредбите на чл.43, ал.2 ГПК и чл.47, ал.1 – ал.5 ГПК. Поддържа, че в случая не е спазено изискването при ненамирането й на посочения от нея адрес, при най-малко три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от тях е в неприсъствен ден, се залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато достъп до тях не е осигурен – на входната врата или на видно място около нея. Не е спазено и изискването на чл.47, ал.3 ГПК, съгласно който съдът служебно следва да провери местоработата й, както и да разпореди връчване по местоработата й. спазването на това правило произтича от чл.49 ГПК. Твърди, че от 09.04.2018 г. и понастоящем работи по силата на безсрочен трудов договор, сключен с „Глобъл Гмейм Греп“ ОО, с адрес ***, от където не е призовавана. С оглед на това счита, че не е била редовно призована за насроченото открито заседание, поради което неправилно производството по делото е прекратено на основание чл.539, ал.1, т.2 ГПК. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на СГС за продължаване на процесуалните действия и произнасяне по подадената молба по чл.105, ал.1 СК.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на 1 частната жалба от контролиращата страна – Софийска градска прокуратура.
Производството пред СГС е образувано по молба на М. К. П., в качеството й на осиновено лице, с правно основание чл.105, ал.1 СК – за предоставяне на информация относно биологичния й произход. Посочената от молителката адрес е: ***
Въз основа на разпореждане № 12395/14.05.2025 г. е изготвена справка от НБД „Население“ относно постоянния и настоящ адрес на молителката, които съвпадат с посочения от нея в молбата.
С определение № 11907/19.06.2025 г. производството по делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.09.2025 г. от 13.45 ч.
На 23.06.2025 г. е изпратена призовка до молителката, заедно с препис от определението от 19.06.2025 г. Същото е върнато в цялост, с отбелязване от длъжностното лице по призоваване от РС – Свиленград, че лицето не е намерено на посочения адрес и не е намерено друго лице, което е съгласно да получи съобщението. Отразено е, че адресът е посетен на 02.07.2025 г., 12.07.2025 г., 24.07.2025 г., 02.08.2025 г., 14.08.2025 г., 30.08.2025 г. и 02.09.2025 г.
С обжалваното определение съдът е прекратил производството по делото. съдът е приел, че на посочения в молбата адрес – *** съвпадащ с отразения в приложената справка от Национална база данни „Население“ като постоянен и настоящ такъв, молителката е била търсена 7-кратно, но не е намерена на същия. Съдът е отчел и обстоятелството, че молителката не е посочила друг адрес или друг начин за призоваване или уведомяване, различен от горепосочения.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството по чл.105, ал.1 СК е охранително, поради което спрямо него приложение намират правилата на чл.530 ГПК – чл.541 ГПК.
Нормата на чл.539, ал.1, т.2 ГПК регламентира, че охранителното производство се прекратява, когато молителят не бъде намерен на посочения от него адрес.
В случая до молителката е изпратена призовка на посочения от нея адрес за призоваване. Призовката е върната в цялост по делото, тъй като лицето не е намерено на посочения адрес, както и не е намерено лице, което да се съгласи да приеме съобщението.
Жалбоподателката поддържа, че в случая решаващият съд е следвало да постанови залепване на уведомление, както и служебно да издири адреса й по месторабота, което не е сторил.
Нормата на чл.47 ГПК регламентира връчване чрез залепване на 2 уведомление. Този процесуален ред намира приложение, когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението.
Жалбоподателката няма качеството на ответник по делото, поради което спрямо нея установеният в чл.47 ГПК процесуален ред не намира приложение за призоваването й по делото. По тази причина не следва да се залепва уведомление, нито служебно да се издирва адреса й по месторабота. Страната е разполагала с възможност да посочи адреса си по месторабота, за призоваване по делото, но не се е възползвала от нея. Същевременно по делото не е известен друг адрес на молителката - съгласно изготвената справка от НБД „Население“ посоченият от нея адрес в молбата съвпада с постоянния и настоящ адрес на същата. В молбата не е посочен друг адрес или телефон на жалбоподателката, от които би могла да бъде редовно призована.
Следва да се отбележи също така, че връчителят е положил необходимите усилия да осъществи редовно връчване на съдебните книжа, като е посещавал адреса в продължение на 2 месеца, като три от посочените дати на посещения са в почивни дни – 12.07.2025 г., 02.08.2025 г. и 30.08.2025 г.
Действително нормата на чл.540 ГПК предвижда, че за охранителните производства освен общите правила на този кодекс се прилагат съответно и правилата на исковото производство, с изключение на чл.207 – чл.266 и чл.303 – чл.388. ГПК. Съгласно формираната съдебна практика, обективирана в определение № 315/23.06.2015 г. по ч. гр. д. № 3092/2015 г. на ВКС, ГК, І ГО; определение № 73 от 31.05.2021 г. по ч. гр. д. № 1531/2021 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО, при съответното приложение в охранителното производство на правилата за исковите производства съгласно чл.540 ГПК следва да се имат предвид особеностите на съответното охранително производство. Когато волеизявлението на лицето има строго личен характер, в охранителното производство се изключва приложението на предвидените в чл.40 и чл.41 ГПК фикции, както и призоваването чрез залепване на уведомление или чрез публикация в „Държавен вестник“, които предполагат назначаване на особен представител, който не би могъл да изпълни задължението на страната.
По изложените съображения и доколкото молителката не е намерена на посочения от нея адрес, въпреки положените от връчителя усилия за това, то са налице предпоставките на чл.539, ал.1, т.2 ГПК за прекратяване на производството по делото.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 150091/11.12.2025 г., депозирана от М. К. П., ЕГН **********, с адрес ***, срещу определение 3
№ 7756, постановено в проведеното на 26.09.2025 г. открито съдебно заседание по гр. д. № 5278/2025 г., по описа на СГС, ГО, ІІ брачен състав, с което е прекратено производството по делото, на основание чл.539, ал.1, т.2 ГПК, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4