Решение № 14473 от 13.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14473 гр. С., 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20221110111807 по описа за 2022 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК главен положителен установителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както и евентуално съединен обратен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. II вр. чл.

82 ЗЗД.

Ищецът по главния иск - ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 24.04.2021 г. в гр. С., по бул.

„С.“, лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛА“, с рег. № ЕВ *****КС, управляван от К. Ж. Н., преминал през необезопасено, неподсигурено и несигнализирано препятствие на пътното платно – нарязан асфалт, вследствие на което на процесното МПС били нанесени материални щети – увреждане по предни дясна и лява гуми, и предни дясна и лява джанти.

Поддържа, че към датата на събитието л.а. марка „Мерцедес“, модел „ЦЛА“, с рег. № ЕВ *****КС бил застрахован по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, със застрахователна полица № **********, със срок на валидност от 15.06.2020 г. до 14.06.2021 г. В съответствие с установените като вид и степен щети и на базата на опис, експертиза и оценка било определено застрахователно обезщетение на увреденото МПС в размер на 382,38 лв., от които 121,56 лв. били изплатени на собственика на автомобила за щетите по гумите, а 260,82 лв. били изплатени на автосервиза, който отремонтирал джантите на процесното МПС. Поддържа, че на основание чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът придобил право на регрес срещу Столична община за сумата от 382,38 лв. - изплатено застрахователно обезщетение. Ето защо моли съда да уважи предявения иск, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.12.2021 г. по ч.гр.д. № 67993/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по главния иск, и ищец по обратния иск - Столична община, чрез юрк. П., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Оспорва изцяло описаната в исковата молба фактическа 1 обстановка. Релевира възражение за съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил. Възразява и срещу размера на изплатеното обезщетение. По – нататък поддържа, че процесният участък от бул. „С.“ попадал в списъка на Приложение 6, в обхвата на договор, сключен между Столична община и „ХИДРОСТРОЙ“ АД, поради което на основание чл. 219, ал. 1 ГПК моли съда да привлече като трето лице-помагач „ХИДРОСТРОЙ“ АД и в случай че искът на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД бъде уважен спрямо Столична община, „ХИДРОСТРОЙ“ АД да бъде осъдено да заплати на Столична община процесната сума, а именно: 382,38 лв., представляваща обезщетение за вреди от неточното изпълнение на Договор № СОА19-ДГ55-382 от 11.06.2019 г., ведно със законната лихва съгласно главния иск до окончателното изплащане на присъдената сума.

В срока по чл. 131 ГПК третото лице-помагач и ответник по обратния иск – „ХИДРОСТРОЙ“ АД, чрез управителя Ж.Н., е подал отговор, с който оспорва предявения главен иск по подробно изложени съображения. Поддържа, че не били представени доказателства от ищеца по главния иск, от които да става ясно по категоричен начин, че причина за процесното ПТП е „необезопасено, неподсигурено и несигнализирано препятствие на пътя – нарязан асфалт на пътното платно…“, вследствие на което да са настъпили описаните материални щети. Липсвали и данни от ПТП-то да е бил съставен протокол на основание чл. 125, т. 8 ЗДвП. Оспорва описания механизъм на настъпване на процесното ПТП. Също така, от представената застрахователна полица не ставало ясно дали застрахователят покривал щети, причинени от подобни неизправности по пътната мрежа.

Релевира и възражение за съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил.

Предвид изложеното моли съда да отхвърли предявения главен иск. Оспорва и предявения обратен иск като неоснователен и недоказан по подробно изложени съображения.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Относно предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК главен иск с правно основание чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, приложима към процесното спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.

Следователно отговорността на ответника Столична община е предпоставена от установяването на следните юридически факти: 1/ наличие на валидно към момента на ПТП застрахователно правоотношение по имуществена застраховка “Каско” на МПС между увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ ищецът да е обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора; 3/ наличие на всички посочени в чл. 49 ЗЗД елементи на фактическия състав на гаранционно – обезпечителната отговорност (вреди, причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работата при или по повод изпълнението на работата).

От събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че ищецът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД е доказал спорните обстоятелства по делото, като аргументите за това са следните.

От събраните по делото доказателства, в т.ч. и представената по делото застрахователна полица, се установява наличие на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС, възникнало по силата на договор за имуществена 2 застраховка “Булстрад Каско Стандарт”, сключен на 15.06.2020 г., във форма на Застрахователна полица № ********** със срок на действие от 00.00 ч. на 15.06.2020 г. до 23.59 ч. на 14.06.2021 г., с която ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования МПС. Наличието на застрахователно правоотношение се установява и от съвкупната преценка на останалите доказателства по делото – декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“, заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, опис на претенция, опис-заключение по претенция, възлагателно писмо, приемо-предавателен протокол, доклад по щета и преводно нареждане за кредитен превод.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, гласните доказателства чрез разпита на свидетелите К. Ж. Н. и В. Х. Г., които следва да бъдат ценени като ясни, последователни, убедителни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, както и от заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, настоящият съдебен състав приема за установено, че в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие - на 24.04.2021 г. в гр. С., водачът на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛА“, с рег. № ЕН ***** КС, се движел по бул. „С.“, където превозното средство попаднало в необезопасена и необозначена дупка – нарязан асфалт на пътното платно, вследствие на което били причинени материални щети на процесния лек автомобил – увреждания на предна дясна гума и предна лява гума и джанта. Посоченият свидетел К. Ж.

Н. се явява лицето, което е управлявало лекият автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛА“, с рег. № ЕН ***** КС, а свидетелят В. Х. Г. се е возил в процесния автомобил, като същите подробно изясняват обстоятелствата по настъпване на процесното ПТП на 24.04.2021г. – преминаване през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно – нарязан асфалт, която водачът на автомобила не е успял да забележи в по-ранен момент и е нямал възможност да избегне. Показанията на свидетелите са достатъчно подробни и логични, като кореспондират и с приетите писмени доказателства, а в същото време от заключението по изготвената автотехническа експертиза се изяснява, че всички увреждания по лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛА“, с рег. № ЕН ***** КС, отразени в описа на застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.

Предвид това и при липса на събрани доказателства в различна насока, следва да се приеме, че вредите са причинени именно при посочения от ищеца механизъм.

Безспорно е по делото, че за настъпилото застрахователно събитие застрахователятищец е изплатил обезщетение за причинените на застрахованото имущество щети в общ размер на 382,38 лв., поради което е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на увреждането, доколкото самият увреден има такива права.

От допуснатата и приета САТЕ се установява също размерът на вредите (които са на стойност по-висока от заплатената, поради което с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес регресното вземане е основателно до размера на претендираната сума), както и причинно-следствената връзка.

Според разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. Когато обаче отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие - неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то в основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е 3 имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.

Въпросният пътен участник е собственост на Столична община съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС. Общината съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОбС следва да я управлява с грижата на добър стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяване на улицата. Така и съгласно разпоредбата на чл. 31 ЗП, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, а чл. 167, ал. 1 ЗДвП вменява задължение за поддръжка на пътя в изправно състояние, съответно да се сигнализират незабавно препятствията по него. Поради което, наличието на дупка (нарязан асфалт) на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействие на длъжностни лица, на които Общината е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължение, поради което Общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД.

Ето защо настоящият съдебен състав намира предявения главен иск за изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

Основателността на главния иск е процесуалното условие, при което е предявен евентуалният, поради което съдът дължи произнасяне по него.

Относно евентуалния иск с правно основание на чл. 79, ал. 1, пр. II вр. чл. 82 ЗЗД:

При така предявените искове в тежест на ищеца по обратния иск е да докаже, че с ответника „ХИДРОСТРОЙ“ АД са били обвързани от валидно правоотношение по договор за изработка, по който посоченото дружество е следвало да изпълни конкретна работа, че неизпълнението на същата е причинило на ищеца имуществени вреди в претендирания размер.