Решение № 329 от 02.03.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 6630/2023
- Вид
- Решение № 329
- Подписан
- 02.03.2024
- В сила
- 19.07.2024
- Състав
- Поля Петрова Сакутова
Цитирани разпоредби
- чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.125 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125, ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.179 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.179, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 87, ал. 1 и ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 87, ал. 1 и ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 329 гр. П., 02.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20235330206630 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от К. и син ООД против Наказателно постановление №733654-F727971/27.10.2023 г., издадено от **** Обслужване в ТД на НАП П., с което на дружеството жалбоподател за нарушение на чл.125, ал.5 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на основание чл.179, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено като се излагат съображения за това.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище, с което се поддържа подадената жалба.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юриск. В.
Р., който счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
При извършена служебна проверка в ТД на НАП П. на 17.07.2023 г. се установило, че дружеството жалбоподател като регистрирано по ЗДДС лице не спазило установения от закона срок за подаване на справка –декларация по 1 смисъла на чл.125 от ЗДДС в ТД на НАП П. за периода от 01.06.2023 г. 30.06.2023 г. до 14.07.2023 г. включително. Справката декларация била подадена на 14.09.2023 г. с вх.№ 16005600976/14.09.2023 г.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Д. П. Ц., справка декларация с вх.№ 16005600976/14.09.2023 г.
Показанията на разпитания по делото в качеството на свидетел Д. Ц. са обективни, в съответствие с приложената и приета по делото справка – декларация, поради което съдът дава вяра на същите.
С оглед събраните по делото устни и писмени доказателства и кореспонденцията помежду им съдът приема, че описаната в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка е обективно и правилно установена.
Установената в хода на административнонаказателното производство не се оспорва от страна на жалбоподателя. Не се представиха от страна на жалбоподателя доказателства, които я опровергават.
При извършената служебна проверка за спазване на процесуалните изисквания за съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, съдът не констатира допуснати процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. И двата акта са съставени от компетентни лица, като доказателство за това е приложената Заповед № ЗЦУ 1149/25.08.2020 г., нарушението е описано по ясен начин. За съставяне на акта за установяване на административно нарушение до жалбоподателя е била изпратена покана, а актът е бил съставен в присъствие на негов представител.
При проверка относно правилното приложение на материалния закон и съответната на нарушението санкционна разпоредба съдът прие следното :
Не е спорно, че през процесния период дружеството жалбоподател е регистрирано по ЗДДС лице. Съгласно чл.125, ал.1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124.
Съгласно чл.125, ал.5 от ЗДДС д екларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Съгласно чл. 87, ал. 1 и ал.
2 от ЗДДС данъчен период по смисъла на този закон е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справкадекларация с резултата за този данъчен период, а данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец освен в случаите по глава осемнадесета.
В процесния случай справката - декларация за период м. юни 2023 г. е следвало да се подаде следващия след данъчния период месец до 14-то число, но същата е подадена на 14.09.2023 г., т.е. с два месеца закъснение. Формално е осъществен състав на административно нарушение.
Налице са обаче смекчаващи обстоятелства, заради които процесното деяние 2 разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Действително целта на чл.179 от ЗДДС е да се избегне увреждане на фиска, данъчни измами, както и да се дисциплинират лицата, регистрирани по ЗДДС. Видно от представената справка-декларация обаче, която е с нулеви стойности, дружеството не е развивало търговска дейност, не е осъществявало облагаеми доставки, поради което и фискът не е бил увреден. С получаване на тази информация вследствие на проверката още от този момент целта на чл.179 от ЗДДС е постигната, като данъчната администрация е уведомена за статуса на търговеца и отношенията му с други търговци, както и отчетността му по отношение приходите към бюджета. Става ясно, че не е увреден нито фиска, нито правата и интересите на други търговци. Тези обстоятелства наред с установеното , че нарушението е за първи път дават основание да се приеме, че нарушението по степен на обществена опасност се отличава с по-ниска такава в сравнение с останалите нарушения от същия вид. Следвало е при преценка ангажиране отговорността на търговеца наказващият орган да съобрази всички изложени обстоятелства, които се оценят като смекчаващи.
Като не е сторил това наказващият орган е нарушил материалния закон.
Налице е нарушение и на чл. 18 от ЗАНН, тъй като за един и същи данъчен период дружеството е било санкционирано веднъж за неподаване на справка -декларация, втори път за неподаване на отчетни регистри. Като доказателство за това е постъпилата по делото информация в този смисъл за наличието на издадено друго наказателно постановление, отнасящо се за същия данъчен период, за неподаване на отчетни регистри в срок. В случая ирелевантно е обстоятелството дали другото издадено наказателно постановление е издадено първо или не, влязло ли е в законна сила или не, тъй като се е стигнало до необосновано влошаване положението на санкционирането на търговеца чрез налагане на санкция в двоен размер, т.е. нарушен е принципа на пропорционалност и съразмерност. Това обстоятелство представлява самостоятелно основание да се приеме, че наказателното постановление е незаконосъобразно издадено. С издаване на наказателно постановление при игнориране на многобройните смекчаващи обстоятелства се е стигнало и до несъблюдаване принципите за съразмерност на санкцията и правилата, предвидени в чл.27 от ЗАНН .
При това положение наложената имуществена санкция, макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца, а наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно в нарушение на материалния закон, както и в нарушение на чл.18 и чл.27 от ЗАНН следва да бъде отменено. В този смисъл е Решение № 2592 от 18.4.2018 г. по адм.д. № 1983/2018 г. на Административен съд – София , а също и Решение № 2200 от 17.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2111 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – П., Решение № 1795 от 23.10.2023 г. по к. адм. н. д.
№ 1538 / 2023 г. на XXII състав на Административен съд - П. ,Решение № 1795 о т 23.10.2023 г. по к. адм. н. д. № 1538 / 2023 г. на XXII състав на Административен съд – П. и др.
3
Ето защо съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №733654-F727971/27.10.2023 г., издадено от **** Обслужване в ТД на НАП П., с което на К. и син ООД, седалище и адрес на управление, гр. П., бул. В.Л. № ***, ЕИК 160133910 за нарушение на чл.125, ал.5 от Закона за данък върху добавената стойност на основание чл.179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - П. в 14- дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 4