Решение № 61 от 23.10.2026, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Гълъбово, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО, НАКАЗАТЕЛНО НАПРАВЛЕНИЕ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР АСЕНОВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно наказателно дело № 20265550200119 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба на „*********“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Р., представлявано от управителя Т.И.К., против Наказателно постановление № ********* от 10.06.2026 г., издадено от М. Й.Р. – началник на отдел „ОД“ – Пловдив, дирекция „ОД“ в ГД "ФК" при ЦУ на НАП.

С наказателното постановление на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 556,46 евро на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 във връзка с чл. 59, ал. 1, т. 6 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), за нарушение на чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ.

В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради противоречиво посочване на датите, липса на надлежна икономическа обосновка на констатациите и неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че дружеството е представило документи за повишени доставни цени, електроенергия и други разходи, които не са били оценени надлежно. Иска се отмяна на постановлението и присъждане на разноските.

В съдебното заседание жалбоподателят, чрез адв. Х.Х., поддържа жалбата и претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро.

Административнонаказващият орган, чрез главен юрисконсулт Т. Т., оспорва жалбата, претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро и прави възражение за прекомерност на разноските.

I. Допустимост

1

Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, в предвидения от закона срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

II. Фактическа обстановка

На 15.01.2026 г. служителите на НАП А. Й. Е. и М. И. С. са извършили проверка в хранителен магазин в *********, стопанисван от „*********“ ЕООД. За проверката е съставен протокол образец Кд-184, серия АА № ******** от 15.01.2026 г.

От дружеството е изискана информация за продажните цени на наблюдавани стоки към 11.08.2025 г., 11.10.2025 г. и 15.01.2026 г.

Информацията е предоставена в табличен вид и е заведена в НАП на 11.02.2026 г. При съпоставка на стойностите проверяващите са установили увеличение на продажните цени на част от стоките.

Впоследствие от дружеството са изискани допълнителни сведения, доставни фактури и обяснения. Представени са фактури за част от стоките, фактури за електроенергия и обяснения за увеличени разходи, включително за трудови възнаграждения и осигурителни плащания.

Контролните органи са приели, че е налице необосновано увеличение на цените на 13 артикула. За някои от тях са съпоставили процентното увеличение на продажната и доставната цена, а за други, при липса на доставни фактури, са приели цялото увеличение на продажната цена за необосновано.

На 27.02.2026 г. е съставен АУАН № ********. Дружеството е подало възражение, в което е изложило доводи за увеличени разходи по стопанисването на обекта. На 10.06.2026 г. е издадено оспореното наказателно постановление.

В съдебното заседание от 12.10.2026 г. са разпитани актосъставителят А.

Е. и свидетелката М. С.. И двамата са потвърдили представянето на доставни фактури и документи за електроенергия, както и използването на електронна таблица за преценка на увеличенията.

Свидетелят Е. е заявил, че според прилагания от него подход превишение над 0,1% се приема за необосновано, но не е посочил нормативен акт, въвеждащ този праг. Свидетелката С. е посочила, че НАП няма утвърдена методика за определяне на икономическата обоснованост на увеличението и че използваната таблица автоматично визуализира резултат.

Показанията на свидетелите са последователни относно хода на проверката и получените документи. Съдът ги кредитира в тази част. Изводът им, че е осъществено нарушение, представлява оценка, която съдът проверява самостоятелно въз основа на закона и всички доказателства.

III. Правни изводи

1. По съдържанието на забраната по чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ Законът не въвежда обща забрана за увеличение на цените в периода на двойно обозначаване. Той изисква търговците да ги формират добросъвестно и прозрачно, а всяко увеличение да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Следователно самото установяване на по-висока продажна цена не е достатъчно за ангажиране на административнонаказателна 2 отговорност.

Съгласно § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗВЕРБ обективните икономически фактори включват документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, нормативни промени и други фактори с пряко и съществено отражение върху себестойността. Преценката следва да обхване всички релевантни компоненти, а не само доставната цена на артикула.

2. По използвания сравнителен метод

От наказателното постановление и свидетелските показания се установява, че основният критерий е бил разликата между процентното увеличение на доставната и продажната цена. Това отъждествява доставната цена с пълните разходи по продажбата, което е икономически и правно необосновано.

Разходите за електроенергия, труд, осигуровки, съхранение, транспорт и поддръжка на търговския обект могат да се изменят независимо от доставната цена. В случая са представени сведения за такива разходи, но в наказателното постановление не е проследено как са оценени и защо не обосновават конкретните изменения.

За част от артикулите органът е възприел цялото увеличение като необосновано единствено защото не са представени доставни фактури за сравняваните периоди. Липсата на фактура обаче не доказва нито липса на промяна в доставната цена, нито отсъствие на други икономически фактори.

3. По електронната таблица и прага от 0,1%

Използването на електронни таблици и помощни изчислителни модели при контролна дейност е допустимо, но те не могат да създават материалноправни критерии за административна отговорност. Съдът не установява нормативно основание всяко превишение над 0,1% автоматично да се квалифицира като икономически необосновано увеличение.

Свидетелите са потвърдили, че резултатът се визуализира автоматично след въвеждане на данните. За съдебния контрол обаче е необходимо да бъде проверим не само крайният резултат, но и начинът, по който са отчетени отделните фактори. Административнонаказващият орган не е изложил достатъчно конкретни мотиви относно използваните предпоставки и техния принос към заключението за всеки артикул.

Изчислителният инструмент не може да замести самостоятелната правна преценка по чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ. Противното би означавало съставът на нарушението да се определя от ненормативен алгоритъм вместо от закона.

4. По доказателствената тежест

Задължението на търговеца при поискване да представи доказателства за обективните икономически фактори не освобождава наказващия орган от задължението да докаже административното нарушение. Задължението за съдействие при проверката и доказателствената тежест в административнонаказателното производство имат различен предмет.

Дружеството е предоставило ценова информация, фактури и обяснения.

Органът е следвало да ги обсъди и да мотивира защо конкретните разходи не обосновават установените увеличения. Непредставянето на предпочитана от 3 проверяващите методика за разпределяне на общите разходи не е самостоятелен съставомерен факт по чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ.

Приемането на противното би означавало санкцията да се налага не въз основа на доказана икономическа необоснованост, а поради невъзможност търговецът да опровергае предварително формирано предположение за нарушение.

5. По противоречията в административното обвинение В наказателното постановление са използвани сравнения към 11.08.2025 г., 11.10.2025 г. и 15.01.2026 г., но при изброяването на част от артикулите е посочена и датата 11.10.2026 г. Последната е след издаването на постановлението. Макар във въвеждащото изречение да фигурира 11.10.2025 г., противоречието засяга конкретните факти, въз основа на които се твърди нарушението.

Налице са и аритметични несъответствия. Например увеличение на кашкавал „Кукери“ от 22,20 лв. на 22,40 лв. е приблизително 0,90%, а не посочените 9,01%; увеличение на точени кори „Белла“ от 2,90 лв. на 3,50 лв. е приблизително 20,69%, а не 6,06%. При положение че процентните разлики са основа на санкционния извод, тези грешки имат съществено значение за проверимостта му.

Съдът отчита възможността някои несъответствия да са технически, но не може да коригира обвинението чрез предположения, особено когато същите величини са използвани като решаващи при определяне на необоснованото увеличение. Дори независимо от тях наказателното постановление подлежи на отмяна поради недоказаност на материалноправния състав.

6. По проверката на възраженията

Член 52, ал. 4 ЗАНН задължава наказващия орган да прецени възраженията и събраните доказателства и при необходимост да извърши допълнително изясняване на спорните обстоятелства. Възражението на дружеството е поставило конкретни въпроси относно увеличените разходи, но наказателното постановление не съдържа достатъчно индивидуализирана оценка на значението им.

Общото заключение, че представените документи не обосновават увеличението, не замества анализ защо и в каква степен съответните икономически фактори са счетени за недостатъчни.

7. Заключение по съществото на спора

Съдът приема за доказано, че през наблюдавания период продажните цени на определени стоки са увеличени. Не приема обаче за доказано по несъмнен начин, че увеличението не е обусловено от обективни икономически фактори. Липсва необходимата конкретна и проверима икономическа обосновка на този решаващ за състава извод.

Наред с това противоречията в датите и процентните стойности затрудняват установяването на действителните параметри на твърдяното нарушение. При тези обстоятелства административнонаказателната отговорност не може да бъде ангажирана законосъобразно.

Предвид недоказаността на нарушението съдът не следва да обсъжда чл.

28 ЗАНН като самостоятелно основание за освобождаване от отговорност, тъй 4 като маловажността предполага установено нарушение.

IV. Разноски

Жалбоподателят е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро и е представил договор за правна защита и съдействие.

При доказано извършване на разноските и с оглед изхода на делото същите следва да бъдат присъдени на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН.

Възражението за прекомерност е неоснователно предвид спецификата на материалноправния спор, обема на доказателствата и проведеното съдебно следствие с разпит на двама свидетели. Искането на НАП за юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде уважено.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ********* от 10.06.2026 г., издадено от М. Й.Р. – началник на отдел „ОД“ – Пловдив, дирекция „ОД“ в ГД "ФК" при ЦУ на НАП, с което на „*********“ ЕООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 2 556,46 евро за нарушение на чл.

15, ал. 4 ЗВЕРБ, като незаконосъобразно.