Решение № 2 от 03.01.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Бургас, 03.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антоанета Др. Андонова

Парашкевова при участието на секретаря Михаела К. Петрова като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова Гражданско дело № 20222100100187 по описа за 2022 година Ищцата П. П. Г. с постоянен адрес с.Б. ,общ.Г.,обл. Г. чрез пълномощника адв. Йорданка Димитрова - Божева с адрес на кантората гр.Плевен,ул.“Бъкстон“ № 5,ет.2,офис № 2 е предявила обективно съединени искове против “Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК 121265113 със седалище гр.София за осъждане на ответника да й заплати сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на причинена смърт на Н. В. И. , загинал при ПТП на 03.07.2017 г., причинено от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 13.09.2021 год. -датата на която застрахователната претенция е била предявена от ищцата до окончателното плащане на вземането,както и законната лихва за забава върху общия размер на присъденото застрахователно обезщетение-главница и законна лихва по ч.429,ал. 3 от КЗ,считано от 14.12.2021 год. -датата на която изтича тримесечния срок за плащане до окончателното изплащане на сумата.Твърди, че починалия Н. И. е син на нейния съпруг от предходен брак. 3аявява,че от 4 годишната му възраст,когато съгласно съдебно решение,упражняването на родителските права е било предоставено на съпруга й,тя се е грижила за него. Помежду им 1 е създадена връзка като между рождена майка и син. Тя,съпругът й,детето им В. и Н. са живели заедно,като едно семейство,е типичните взаимоотношения между родители,деца и брята,поради което смъртта на Н. й е причинила изключително силни психични болки и страдания.Представя и ангажира доказателства.

Предявеният иск по отношение на търсеното обезщетение е е правно основание в чл. 432 от КЗ, а предявените искове по отношение на законната лихва са е правни основание в чл.86 от ЗЗД.

Ответникът “Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК 121265113 със седалище гр.София чрез пълномощника юрисконсулт Светлана Коева намира исковете за неоснователни. Счита, че в случая не е налице твърдяната от ищцата трайна и дълбока емоционална връзка е починалия, по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОС на Наказателна, Гражданска и Търговска колегия на ВКС,която представлява изключение от обичайната такава при подобен род взаимоотношения. Твъръди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и принос в размер на 50%,тъй като не е ползвал предпазен колан.Твърди съпричиняване и от страна на водача на лекия автомобил ,в който е пътувал починалия ,като претендира принос в размер на 30 % и посочва конкретните нарушения на ЗДвП, който са допуснати от него и са в причинна връзка е произшествието.

Оспорва и размера на претендираното обезщетение като го счита за силно завишен е оглед стандарта на живот в страната и принципа на справедливостта, намира, че степента и интензитетът на претърпените от ищцата болки и страдания не обуславят претендираната сума,не са доказани безспорно действително претърпените неимуществени вреди,трайната съдебна практика към датата на настъпване на инциндента,възрастта на пострадалия и лимитите на застрахователно обезщетение не обосновават толкова висок размер обезщетение. Намира,че най-ранната дата от която дължи законна лихва пир приемане на основателност на исковата претенция ,е изтичане на тримесечен срок от датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя. Оспорва да е в забава за произнасяне по претенцията на ищцата,като сочи,че се е произнесъл в законния срок е уведомление № 7211/1/20.09.2021 год. Не оспорва факта, че е сключил застрахователна полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на автомобила,чийто водач е признат е влязла в 2 сила присъда за виновен за произшествието.Оспорва част от докаазтествените искания на ищцата. Заявява свои доказателствени искания.Претендира разноски.

Възражението ,основано на твърденията за съпричиняване поради неизползване на предпазен колан ,е с правно основание чл.51,ал.2 от ЗЗД.

Възражението, основано на твърдения за противоправно поведение и на водача на лекия автомобил,в който е пътувал починалия не може да бъде квалифицирано по чл.51,ал.2 от ЗЗД.Това възражение следва да се квалифицира по чл.53 от ЗЗД,а именно засрахователя твърди,че освен застрахования при него водач и друго лице е противоправното си поведение е причинител на увреждането,т.е. твърди съизвършителство.С оглед разпоредбата на чл.53 от ЗЗД,която урежда отговорността на няколко причинители на вредата към увредения„а именно законът предвижда солидарност на съизвършителите спрямо пострадалия , в настоящия процес това възражение не следва да се обсъжда.Касае се за упражняване на право на увредения на обезщетение по чл.432 от КЗ вр. е чл.45 от ЗЗД ,като той може да избира към кого от няколкото извършителите да насочи претенциите си дали към всички,дали към някои от тях ,дали към един от тях,като е оглед правилото на чл.53 от ЗЗД има право да получи го в пълен размер от този от неколцината ,когото е избрал.Възражението по чл.53 от ЗЗД би било релевантно в процес е предмет разпределение на отговорността между неколцината причинители,в който участват само те.За правото по чл.432 от КЗ съизвършителството,освен ако не е въведено от самия ищец,е ирелевантно.

Не са налице признания на права.Признават се следните обстоятелства: налице е валидно застрахователно правоотношение е ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ за моторното превозно средство, което е било участник в произшествието настъпило на 03.07.2017 год. ,при което е загинал Н. В. И.; на 13.09.2021 год. ищцата е представила пред ответното застрахователно дружество и то е приело писмената й застрахователна претенция;на 20.09.2021 год. ответникът е мотивирано уведомление е отговорил,че няма правно основание за изплащане на застрахователно обезщетение.

На основание чл.300 от ГПК с оглед наличие на влязла в сила присъда № 193 3 от 28.07.2020 год. по НОХД № 677 по описа за 2020 год. на Окръжен съд Бургас за настоящия граждански съд,разглеждащ гражданските последици от деянието са задължителти и са безспорно установени следните обстоятелства:П. К. К. е виновен в това,че на втори срещу трети юли 2017 год. на път № 60082,киломерът 1+900 м. в посока с.Венец- с.Церковски,общ Карнобат,обл. Бургас,при управление на моторно презовно средство-влекач „Волво ФХ 440“ с per. № А 2700 МК е полуремарке е per. № А 1233 ЕК,нарушил правилата за движение по чл.94,ал.2 и чл.98,ал.1,т.1 от ЗДвП и по непредпазливост причини смъртта на Н. В. И. ,което деяние е престъпление по чл.343,ал.1,б“в“,предл.първо вр. чл.342,ал.1,предл. трето от НК вр. чл.94,ал.2 и чл.98,ал.1т.1 от ЗДвП и вр. чл.58а,ал.1 отНК.

Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от събраните по делото доказателства, че на 03.07.2017 г., около 3,50 часа, на км 1+900 мм в къса права отсечка преди с. Церковски, в посока от с. Венец към с. Церковски, общ. Карнобат е настъпило ПТП с участници В. В. И. и П. К. К.. При управлението на лек автомобил „Фолксфаген Туарег“ с рег. № ВТ 2164 КК, водачът И. забелязал насрещно движещ се тир, при което преминал на къси светлини и намалил скоростта си.

В момента, в който се разминал с този товарен камион, водачът на лекия автомобил видял на своите фарове тъмна маса, при което завил волана на ляво, но не успял да избегне удара с изпречилото му се препятствие, което било задната част на полуремарке с per. № А 1233 ЕК на влекач „Волво ФХ 440“ с per. № А 2700 МК, управляван от П. К. К.. Към момента на настъпване на произшествието, товарният автомобил бил паркиран на пътното платно, без да е поставен светлоотразителен триъгълник и без включени аварийни светлини, а лекият автомобил се е движел със скорост от 88 км/ч. В резултат на посочените обстоятелства е последвал сблъсък, който е определен от експертите като челен – кос, ексцентричен в дясната половина, в следствие на което е починал пътника седящ на предната дясна седалка в лекия автомобил – Н. В. И..

Въз основа на представената по делото, влязла в сила присъда № 193/28.07.2020 г. по НОХД № 677/2020 на Бургаски окръжен съд и на 4 основание чл.300 ГПК, следва да се приеме за доказано, че настъпилото на 03.07.2017г. ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на Н. В. И., е по вина на водача на влекач „Волво ФХ 440“ с per. № А 2700 МК е полуремарке е per. № А 1233 ЕК – П. К. К.. Отговорността на същия се покрива от задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена между собственика на МПС, участник в ПТП, управлявано от причинилия вредите водач.

Страните в производството не са представили застрахователната полица оригинал или заверено копие, за товарния автомобил, участвал в произшествието и управляван от П. К.. Безспорно е обаче между тях, че е налице валидно сключен застрахователен договор със застрахователно дружество ЗД „Евроинс” АД по застрахова "Гражданска отговорност" към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие, представляващо с оглед сключената застраховка, застрахователно събитие.

Обстоятелство, че за автомобила е сключена застраховка „Гражданска отговорност“, е удостоверено и в съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, имащ характер на официален удостоверителен документ, като там също са посочени и индивидуализиращите белези на застрахователния договор. От посочените доказателства се установява, че за товарния автомобил, участвал в процесното ПТП, към датата на инцидента е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застраховател по която е именно ответника.

От заключението на извършената и приета по делото без възражения от страните комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, изготвена от вещите лица инж. Тодор и д-р Параско Парасков, което съдът възприема изцяло като компетентно, обективно и безпристрастно дадено, се установява детайлно и безпротиворечиво механизма на настъпилото пътнотранспортно произшествие. Констатациите на вещото лице Гяуров изцяло потвърждават отразеното от съставителите на протокол за оглед на местопроизшествие от 03.07.2017 г. При това положение съдът намира,че начина по който е протекло произшествието, е установен безпротиворечиво от всички посочени по-горе доказателства.

Констатира се, че произшествието е настъпило в ранните часове сутринта на 03.07.2017 г., по път в посока от с. Венец към с. Церковски, общ. Карнобат на 5 км 1+900 км в къса права отсечка преди с. Церковски, като лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. № ВТ 2164 КК, управляван от В. В. И. със скорост от около 88 км/ч, след разминаване с товарен камион, водачът на лекия автомобил видял на своите фарове тъмна маса, при което завил волана на ляво, но не успял да избегне удара с паркирания в неговото пътното платно, без поставен светлоотразителен триъгълник и без включени аварийни светлини, влекач „Волво ФХ 440“ с per. № А 2700 МК с полуремарке с per. № А 1233 ЕК, в следствие на което настъпила смъртта на пътника седящ на предната дясна седалка в лекия автомобил – Н. В. И..

От експертиза в автотехническата й част се установява още, че товарният автомобил е имал светрлоотразителни ленти в задната част на полуреркето, която при ясно време може да се възприеме от около 75 м, но от това разстояние не може да се определи големината на обекта и в коя част на пътя се намира. Вещото лице сочи, че при конкретните условия, товарният автомобил попадал в опасната зона на спиране на лекия автомобил, която в случая е 83,70 метра, като водача на последния не е имал възможност да го заобиколни безопасно и да продължи движението си. Водачът на лекия автомобил не е реагирал на опасността с аварийно спиране, а е предприел маневра за заобикаляне, която е била най – кратката маневра за избягване на опасността. Направена е констатация, че при конкретните обстоятелства, за водача В. И. не е съществувала възможност да го заобиколи безопасно и да избегне настъпилото ПТП.

Разпечатката съдържа 22 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a45468f1-1b6a-407a-81b9-e3164dd9858f