Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 413 от 02.03.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10243/2021
Вид
Решение № 413
Подписан
02.03.2022
В сила
02.03.2022
Състав
Любомир Василев, Калина Анастасова, Десислава Александрова Алексиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 179, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 ал.1 и ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 ал.1 и ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 136, ал. 3 · Кодекс на труда
  • чл.140, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.143, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл.9 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. София, 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20211100510243 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Главна дирекция „Н.п.” на МВР на РБ с правоприемник Главна дирекция „Ж., с.о. и б. с т.“ срещу Решение № 20210103 от 29.09.2020 г. постановено по гр.д.№8319/2020 г на СРС, 76 състав, с което е осъдена Главна дирекция „Ж., с.о. и б. с т.“ да заплати на ЛЮБ. П. П., ЕГН **********, чрез адв. С.Ж. П. от АК Пловдив, на основание чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал. 1. т. 3 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 1 611,42 лева - брутно възнаграждение за периода от 11.02.2017г. до 31.12.2019 г. (нощен и извънреден труд), ведно със законната лихва, считано от 11.02.2020г. до 13.03.2020г., а след това от 08.04.2020г. до окончателното й изплащане; сумата от 215,32 лева - лихва за периода от 01.04.2017г. до 13.02.2020г., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 650.00 лева, сторени деловодни разноски.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Правните изводи за наличие на извънреден труд и необходимостта от последващото му обезщетяване са напълно погрешни. Излага правни доводи, че НСОРЗ е неприложима, защото ЗДСл не е субсидиарно приложим спрямо ЗМВР. Съгласно чл.187 ал.1 и ал.3 ЗМВР продължителността на дневното и нощното работно време е една и съща – 8 часа , а не е намалена на 7 часа при нощен труд. За нощния труд на държавните служители в МВР, предвиден и уреден в чл.187 ал.1 и ал.3 ЗМВР е трудно приложима 1 разпоредбата на чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Липсва непълнота в приложимата Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г.

Налице е несъвместимост на двете уредби по ЗМВР и КТ. Дори и условно да се приеме, че уредбата по КТ и НСОРЗ е приложима за служители на МВР при определена по чл.140, ал.1 КТ нормална продължителност на работното време през нощта-7 часа и коефициент за преизчисляване - 1,143, като частно на нормалната продължителност за дневния и нощния труд, то, преизчисляването идва с цел компенсиране на работещите. Това, според жалбоподателят се осъществява по две направления-посредством увеличение на часовата ставка и посредством преизчисление на нощните дни в дневни. Излага правни доводи, че чл.9 от НСОРЗ е неприложима в случая.

Въззиваемата страна е подала писмен отговор на въззивната жалба в срок и изразява становище за нейната неоснователност. Заявява доводи, че решението на СРС е правилно и подробно мотивирано. Претендира разноски.

Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 05.10.2020 г и е обжалвано в срок на 15.10.2020 г.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

За да уважи исковете СРС е приел, че в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. липсва регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, поради което трябва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Изложил е мотиви, че трансформацията на нощния труд в дневен е била предвидена в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, отм. с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г.

Съгласно нея, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази Наредба е отменена, като в следващите два подзаконови нормативни акта - Наредба № 8121з-592 /обн. ДВ бр. 40 от 02.06.2015 г. / и Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016 г. / липсва изрична норма съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143.

С оглед това съдът е приел, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143, като в противен случай държавните служители в МВР биха се поставили в неравностойно положение.

2

В случая е установено, че ищецът е положил 1649 часа нощен труд в рамките на посочените в ССчЕ нощни дежурства. При сумарно изчисляване на нощните часове в дневни с коефициент 1,143 според ССчЕ приета пред първата инстанция размера на положения труд възлиза на 1812 часа. За претендиралия период възнаграждението за положен извънреден труд, възлизащ на 227 часа /незаплатени и неначислени за периода 11.02.2017 г. до 31.12.2019 г./, преизчислено с коефициента 1,143 възлиза на 1611.42 лева.

Приел е, че стойността на допълнителното възнаграждение за извънреден труд, получен при преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1.143 за периода 11.02.2017 г. до 31.12.2019 г. е 1611.42 лв. за 227 часа.

При тези изводи, СРС е приел, че главния иск следва да се уважи до пълния предявен размер 1611.42 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяването му11.02.2020 г.

По предявения иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, съдът е приел, че акцесорната претенция за обезщетение за забава е основателна за сумата 215.32 лв. за периода от 01.04.2017 г. до 13.02.2020 г.

Решението на СРС е неправилно.

Според чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8-часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Трудът с 8-часова продължителност, полаган от работещите на смени държавни служители в интервала от 22.00 до 6.00 часа е нощен.

Нормата на чл. 187 ЗМВР се явява специална спрямо общите правила в КТ.

ЗМВР въвежда еднаква продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и през нощта от 8 часа в сравнение с чл. 140, ал. 1 КТ, според който нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа. Това различие се обуславя от функциите, вменени с чл.

2, ал. 1 ЗМВР на служителите от МВР.

Извънреден е трудът, полаган от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно време по график. Нормата на чл. 187, ал. 7 ЗМВР ограничава извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, а разпоредбите на, ал. 5 и, ал. 6 указват как следва да бъде възмезден положеният от служителя извънреден труд. Правото на изплащане на 3 допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 2 ЗМВР, според който размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на Министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в самия закон - за служителите, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл. 187, ал. 6 ЗМВР/.

В нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР изрично е предвидена делегация на Министъра на вътрешните работи да определи реда за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън установеното редовно работно време /така в Решение № 55/7.04.2015 г. по гр. д. № 5169/2014 г. на ВКС-III ГО/. Действително с чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР е било предвидено при сумиране отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 ч. и 06, 00 ч. за отчетния период да се умножават по 0, 143.

Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази наредба обаче е неотносима за процесния период, тъй като същата е отменена с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР, отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. /обн. ДВ 59/29.07.2016г/ и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн. ДВ 60/02.08.2016г, в сила от 2.08.2016 г. /. В чл.3, ал. 3 и на двете е указано, че служителите в МВР може да полагат труд през нощта между 22.00ч до 6.00ч, като работните часове не следва да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Положеният но щен труд се остойностява в съответствие със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, в която в т. 1 е посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0, 25лв.

В т. 5 от същата заповед е посочено, че допълнителните възнаграждения по т. 1, 2 и 3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена на протокол-приложение № 5 към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от Наредбата № 8121з407/11.08.2014 г.

Следователно положеният нощен труд ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа не се явява извънреден труд и за това следва да се заплаща като нощен по определената в Заповедта на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка. Не 4 могат да се споделят мотивите на СРС, че е налице празнота ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, която да налага субсидиарното приложение на КТ, а още помалко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на КТ, и по-конкретно нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 /НСОРЗ/ за преобразуването на часовете нощен труд с коефицент 1, 143. Нормата е неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР. С новия и специален закон нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е еднаква - 8 часа.

Не е възпроизведена изрично в приложимите наредби нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г, а напротив законодателят се е отказал от въпросното преизчисляване.

Според Решение № 197 от 07.10.2019 г по гр. д. № 786/19 г на ВКС, IV ГО при работата на смени (дежурства) работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на ЗДСл или КТ и конвертиране на часовете труд положен през нощта в дневни часове с коефициент 1, 143.

В исторически план посоченият коефициент 1, 143 е определен в Писмо изх. № 94-НН-198/29.08.2011 г. на МТСП, което се явява задължително предписание за всички работодатели по трудови правоотношения. Същото е издадено от МТСП в качеството му на орган, осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство "когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл. 136, ал.

3 КТ/ и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл. 140, ал. 1 КТ/, съотношението е 8ч/7ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1, 14285 или приблизително 1, 143. Целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Следователно, превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличаване заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд по смисъла на чл.143, ал. 1 КТ.