Решение № 87 от 07.04.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр.С., 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД –С., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Тр. Цветкова при участието на секретаря Евелина Д. Неделчева като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Гражданско дело № 20251870100454 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Ю.К.Б.“ЕООД с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление гр. С., ул.„Ч.“ № 38, етаж 1, офис 4, срещу П. Т. К., ЕГН:********** ,постоянен адрес:гр.С.З.,кв.“Т.Ч.“, бл.69, вх.А, ет.3, ап.29,настоящ адрес: грС., кв.С.о“, бл.38,вх.А,ет.1,ап.1, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по чл.422,ал.1,вр.чл.415 ГПК ,вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал. 1 ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2 579.85 лева – главница по Договор за кредит № L317407 от 07.03.2023 г., сключен между длъжника и „Ю.К.Б.“ ЕООД по реда на ЗПФУР, сумата от 44,73 лева договорна/възнаградителна/ лихва за периода от 06.10.2023 г. до 26.12.2023г.,815.45 леватакса за разглеждане, 5.57 лева лихва за забава /мораторна лихва/ върху главницата ,за периода от 06.10.2023 год. до 01.11.2024 год./датата на подаване на заявлението за издавана на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК/ ,както и законната лихва върху главницата от 07.11.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 225/07.03.2025г. по ч.гр.д.№ 1454/2024г. по описа на РСС..Излагат се твърдения, че ответницата е сключила с „Ю.К.Б.“ ЕООД по реда на ЗПФУР договор за потребителски кредит № L317407 от 07.03.2023г., по силата на който и е предоставен кредит в общ размер на 4000 лева с краен срок 06.03.2026г. при фиксиран лихвен процент от 24%.Договорът е сключен чрез приложението MyIuteApp.Кредитът е усвоен на

07.03.2023г.Изискуемостта на задълженията е настъпила на 26.12.2023г. – предсрочно, поради просрочие на заплащането на някоя или всички месечни такси в повече от 50 дни.Твърди се, че ответницата П. К. е правила плащания по договора в общ размер на 3 596 1 лева, като неплатени са останали претендираните в настоящото производство суми.Към настоящият момент дължимата главница е в размер на 2 579.85 лева.Ищецът претендира такса за разглеждане в размер на 815.45 лева, уговорена в Договора за кредит, която се дължи в деня на подписването на договора ,като същата следва да бъде възстановена от клиента с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план в Приложение № 1 към договора.

Въз основа на изложеното ищецът моли предявените искове да бъдат уважени, като претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока за отговор на исковата молба ответницата П. Т. К. не е представила отговор по чл.131 от ГПК.

Ищецът в съдебно заседание не се представлява ,като чрез процесуалния си представител юрисконсулт Х. е депозирал молба от 14.10.2025 год.,в която изразява становище ,че поддържа предявените искове.

Ответницата в съдебно заседание не се явява и не се представлява.От пълномощника на ответницата –адв.С.Й. е депозирана молба,в която е изразил становище ,че клаузата в договора за заплащане на такса за разглеждане на искането за отпускане на кредит е нищожна на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД ,вр.чл.21 от ЗПК,поради противоречието й с добрите нрави и заобикаляне на закона,неравноправност по смисъла на чл.143 от ЗЗП и заобикаляне на забраната на чл.10а,ал.2 от ЗПК и е изложил подробни съображения.В молбата е направено възражение за прихващане на неоснователно платената сума до момента в размер на 240.90 лева за такса за разглеждане с вземането на ищеца.Претендира възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата с включен ДДС.Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Съдът ,след като обсъди събраните по делото във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

По делото не е спорно, че между страните е сключен от разстояние договор за кредит L317407 от 07.03.2023г. при уговорен ГПР от 51.03 %, по силата на който, ответницата е усвоила сумата от 4000 лв., със срок на погасяване от 36 месеца, като в договора е уговорено, че ответницата дължи и такса за разглеждане от 1 445.31 лв.Ответницата не оспорва получаването на сумата,както и че, не е върнала кредита в уговорения срок.

Съгласно договора, клиентът упълномощава кредитора да изплати одобрения кредит в размер на 4000 лева, както следва:кредитът се изплаща наведнъж,по избран от клиента метод – банков превод или в каса на Изи Пей; - 641.40 лева се изплаща наведнъж, по избран от клиента метод – банков превод или на каса на Изи пей;3 358.60 лева ще се използва за плащане на паричните задължения, които клиентът има към кредитора, както е договорено в индивидуален договор за кредит № L316277.В договора е посочено, че последният представлява неразделна част от Рамково споразумение № 880245483. В договора е уговорено, че таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата се възстановява от клиента с дължимите месечни вноски 2 съгласно погасителния план -приложение към индивидуалния договор за кредит. Уговорено е, че размерът на таксата е посочен в индивидуалния договор за кредит, като последната се дължи изцяло - както в случай на предсрочно погасяване на кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на договора по каквато и да било причина,а когато клиентът избере да заплати договорно възнаграждение, последният не е длъжен да заплати таксата за разглеждане и лихвите.

Видно от представения Погасителен план към Приложение № 1 към Договора е, че в същия е отразена първата падежна дата е 06.04.2023г., последната падежна дата е 06.03.2026г.,а всяка погасителна вноска включва: главница, договорна лихва, такса за разглеждане в размер на 40.15 лв. месечно.По делото не е допуснато изслушване на заключение по съдебно-счетоводна експертиза, предвид липсата на оспорване от страна на ответника на усвояването на заемната сума от негова страна на кредита.

Предявен е иск с правно основание 422,ал.1,вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал. 1 ЗЗД.

Не са налице предпоставките за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Искът е допустим с оглед установените от приложеното ч.гр.д.№ 1454/2024 г. на РС – С. обстоятелства, че издадената в заповедното производство заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е приложена като връчена на длъжника - настоящ ответник лично ,който в едномесечния срок е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на заявителя - настоящ ищец е указана възможността да предяви установителен иск за вземането по заповедта за изпълнение в едномесечен срок от съобщението и този срок е спазен.

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание.Въз основа на събраните по делото доказателства може да се направи категоричния и обоснован извод, че между страните е възникнало валидно кредитно правоотношение по силата сключения между тях договор за кредит № L317407 от 07.03.2023г.

Процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор на основание § 13,т.1 ЗЗП, съгласно чиято разпоредба „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.Не са налице данни, опровергаващи потребителския характер на договора за финансиране и задоволяване на нуждата от потребителски блага.

По делото, въпреки че се твърди предсрочна изискуемост от 26.12.2023 г., не са ангажирани от ищеца доказателства да е обявена такава на длъжника /ответника/.В представеното Рамково споразумение за потребителски кредити №880245483/06.07.2022г.

3

/чл.14.2./ е изрично посочено, че „в случай, че Клиентът е просрочил плащането на някое от задълженията си по договора за кредит или е предоставил невярна информация на кредитора във връзка с искането за кредит или не е изпълнил друго задължение по договора за кредит и рамковото споразумение, Кредиторът има право да обяви всички вземания по договора за предсрочно изискуеми с едностранно изявление, изпратено до Клиента. При настъпване на предсрочната изискуемост с изявление на Кредитора по този член, последиците за Клиента, предвидени по чл.15. т.3 от същото Рамково споразумение /предвиждащи в случай че клиентът има просрочие при плащането на някое от задълженията си по договора за кредит за повече от 50 дни, кредиторът има право да обяви цялото неизплатено задължение по погасителния план към договора за кредит, за предсрочно изискуемо вкл. пълния размер на неизплатената главница дължима до края на срока на договора, считано от датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/ възникват като допълнение и към цялата непогасена главница от Клиента, се начислява и обезщетение за забава, в размер на законната лихва до окончателното погасяване на дълга. В чл.14.3. страните уговорили, че уведомлението по чл.15.3. се изпраща по един от следните начини: чрез писмо по пощата/куриер на посочения от Клиента адрес с обратна разписка или чрез изпращане на електронно съобщение на посочен от Клиента електронен адрес.По делото няма доказателства Кредиторът да е уведомил по някой от посочените начини Клиента си, че счита цялото вземане по договора за кредит за изцяло предсрочно изискуемо.Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГК, респ. датата на подаване на исковата молба за установяване съществуването на вземанията на кредитора, все още не е настъпил крайния падеж по договора за кредит – 06.03.2026 г., при която установеност се налага извод, че ищеца не установява в производството настъпила изискуемост на претендираните от него вземания.

Отделно от изложеното по отношение настъпилата предсрочна изискуемост, съдът счита, че в процесния договор за кредит са налице нищожни клаузи /касателно посочения ГПР и включените в него разходи, както и за таксата за разглеждане на искането за кредит/,без част от които договорът изобщо не би бил сключен, поради което наличието им в договора в този им вид, води до пълната недействителност на договора за потребителски кредит.

Разпоредбата на чл.22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.7-12 и т.20 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне и когато страната не е направила възражение.

При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор и на клаузи от него, съдът констатира нарушение на чл.10а, ал. 2 ЗПК досежно клаузата от договора, с която е предвидена такса за разглеждане от 1 445.31 лева.Посочената такса представлява такава, която е свързана с усвояването на кредита, което 4 се забранява с посочената разпоредба.

Съгласно процесния договор таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата такса в размер на 1 445.31лв. бива възстановена от кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, приложение към процесния договор за кредит, в който е предвидено, че с оглед избягване на всякакви съмнения таксата за разглеждане се дължи изцяло при предсрочно погасяване на кредита и при предсрочно прекратяване на договора ,независимо от причината за прекратяването.С чл.10а,ал.1 от ЗПК се цели покриване на административни разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит. Такива допълнителни услуги не са действията по предоставяне и управление на кредита, които са безплатни за потребителя съгласно чл.10а,ал.2 от ЗПК. Процесната клауза в договора за кредит ,сключен от разстояние противоречи на разпоредбата на чл.10а,ал.2 от, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,свързани с усвояване и управление на кредита, а в случая кредитодателят изисква заплащане на допълнителна такса за отпускане на кредита с оглед неговото по-бързо усвояване от кредитополучателя.Уговорката за заплащане на такса за разглеждане на искането за отпускане на кредит е нищожна, както и неравноправна клауза по смисъла на чл. 146 ЗЗП.