Решение № 26 от 28.01.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Дупница, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Райна Г. Боянова като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20251510201066 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-0332-000777/03.11.2025 г., издадено от началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Рила, с което, на основание чл. 53 от ЗАНН и по реда на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – „глоба“, в размер на 51,13 евро /равностойност на 100,00 лева по фиксиран курс на БНБ 195583 лв. за евро/, за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.

НП е обжалвано в срок от санкционирания водач, чрез адв. Р. Д. от САК. В жалбата се излагат съображения за неговата незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се, че същото е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично.

Представлява се от редовно упълномощения процесуален представител - адв. Д., която поддържа жалбата. Същата депозира писмени бележки, в които пледира за отмяна на НП изцяло, като поддържа жалбата и развива пред съда своите допълнителни съображения за това. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, като представя договор за правна защита.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

1

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното: на 13.10.2025 г., около 12:05 часа, в общ. Кочериново, с. Мурсалево, ПП-1, Е-79, км.

348+400 м., с посока на движение към гр. Благоевград жалбоподателят управлявал собствения си товарен автомобил, марка и модел „Мицубиши Паджеро”, с рег. № ...................., без поставен обезопасителен колан с какъвто МПС е оборудвано.

Водачът бил забелязан и спрян за проверка от автопатрул на РУ-Рила, съставен от свидетелите А. и С.. С оглед установените при проверката обстоятелства св. А. съставил и връчил АУАН на жалбоподателя. Актът бил подписан на място от актосъставителя, от свидетеля С., както и от нарушителя без възражения.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и процесното № 25-0332000777/03.11.2025 г., издадено от началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Рила, с което, на основание чл. 53 от ЗАНН и по реда на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – „глоба“, в размер на 51,13 евро /равностойност на 100,00 лева по фиксиран курс на БНБ 195583 лв. за евро/, за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите полицейски служители. Съдът базира изводите си за фактите и върху приложените множество писмени доказателства, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. Съдът кредитира изцяло приложените писмени доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво изводите относно фактите по делото.

Съдът приема с доверие казаното от полицейските служители доколкото същите споделят добросъвестно и сравнително еднопосочно, логично и последователно известните им факти и обстоятелства установени при проверката. След предявяване на АУАН и двамата поддържат категорично констатациите в същия и не възразяват срещу тях. Липсват възражения срещу констатациите в акта и от страна на жалбоподателя, който го е подписал лично и е получил препис от него. Не са налице данни или дори твърдения за някакви предходни влошени лични взаимоотношения на полицейските служители спрямо жалбоподателя, като според съда констатираната липса на спомен за някой обстоятелства се дължи изцяло на изтеклия период от време, както и най-вече на ежедневната еднотипна заетост на полицейските служители с аналогични нарушения по ЗДвП. Съдът приема, че и двамата добросъвестно споделят известните им факти от проверката, вместо да ги преиначават или представят по изгоден за тях начин.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд, като въззивна съдебна 2 инстанция е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.

314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН е бил издаден изцяло в съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и НП е съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН. И двата акта са издадени от компетентния за това административен орган, при спазване на процесуалните правила, форма и срокове за това. АУАН и НП съдържат пълно и точно описание на извършеното нарушение, както и доказателствата, на базата на които АНО е приел изводите си за това.

По нарушението на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП:

Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, „Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.”.

Неспазването на тази норма влече след себе си определени санкционни последици, предвидени в чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП / изм. и доп. ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 06.09.2025 г. /, който текст гласи: „Наказва се с глоба 100 лв. водач, който: т.7. не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска“ С поведението си на пътя описано идентично в АУАН и НП, като управление на МПС без поставен обезопасителен колан, с какъвто процесното МПС безспорно е било оборудвано и при липса на доказателства, че водачът попада в изключенията по чл. 137а, ал.

2, т. 1-5 от ЗДвП жалбоподателят Д. Д., като водач е извършил съставомерно от обективна и субективна страна нарушение именно на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, за което правилно е бил санкциониран с предвидената глоба, в абсолютен размер от 100,00 лева, съгласно приложима към датата на нарушението нова редакция на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП – изм. с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 06.09.2025 г.

Нарушението е реализирано от субективна страна с пряк умисъл, доколкото водачът е бил наясно със задължението си да управлява процесното МПС с поставен обезопасителен колан, но сам и по свое желание умишлено не го е сторил.

В подкрепа на изложеното относно нарушението по чл. 137а, ал.1 ЗДвП, виж и Решение № 56 от 25.03.2022 г. по к. адм. н. д. № 61 / 2022 г. на Административен съд – Кюстендил. Безспорно според съда и съгласно показанията на свидетелите А. и С., както и съобразно отразеното в потвърдения изцяло като съдържание от тях АУАН се установява, че явно водачът е бил без поставен колан и е направил неуспешен опит да постави обезопасителния си колан едва след като е видял полицейските служители.

За така допуснатото административно нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП не е приложим чл. 28 от ЗАНН, доколкото в случая деянието не разкрива степен на обществена 3 опасност, която да е значително по-ниска от типичната за нарушения от съответния вид.

По възражението в жалбата относно отнетите контролни точки на водача следва да се отбележи следното:

Съгласно чл. 3 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., за да се приложи отнемане на контролни точки, е необходимо да е установено по надлежен ред извършване на някое от посочените в чл. 6 от Наредбата нарушения, сред които е и нарушението на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, като наказателното постановление, установяващо нарушението и наложеното наказание, следва да е влязло в сила. Понятието е законово дефинирано - контролните точки са средство за отчет на извършваните нарушения от водача при упражняване на вече признатото му право. В НП се посочва/отбелязва конкретният брой на отнетите точки, т. е. само се констатира последицата, но отнемането не се налага като самостоятелно наказание с наказателното постановление. В тази насока виж и Решение № 101 от 18.01.2018 г. на АдмС - Пловдив по КАНД № 3432/2017 г.

Поради изложеното обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0332-000777/03.11.2025 г., издадено от началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Рила, с което, на основание чл. 53 от ЗАНН и по реда на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – „глоба“, в размер на 51,13 евро /равностойност на 100,00 лева по фиксиран курс на БНБ 195583 лв. за евро/, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4