Решение № 38 от 09.02.2025, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. гр. Червен бряг, 09.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велислава Ст. Енчева при участието на секретаря Пламенка Н. П.а като разгледа докладваното от Велислава Ст. Енчева Гражданско дело № 20234440101507 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 357 във връзка с чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) вр. с чл. 221, ал.2 и чл.220, ал.1 КТ.

Образувано е по искова молба, подадена от Ц. Т. Г. от село ***, община Червен бряг чрез адв. М. против „***, гр. Червен бряг, ЕИК ***, с която се моли съда да постанови решение като признае за незаконно и отмени наложеното му наказание „Уволнение“ със Заповед от 16.11.2023 г., издадена от управителя на „***, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 194 във вр. с чл. 187, т. 3, и т. 8 КТ. Ищецът излага становище, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 195 КТ.

Навеждат се оплаквания, че в нея не са посочени конкретни бездействия, относими към трудовата дейност на Ц. Т. Г., няма данни за времето и мястото, които да обосноват възприетите от работодателя дисциплинарни нарушения, не са изложени ясни критерии за определяне на дисциплинарното наказание.

Поддържа, че е налице неизпълнение на задължението на работодателя, преди налагането на най-тежката санкция, да изследва наличието на болести, посочени в чл.1, ал.2 от Наредба № 5 от 28.04.1987 г., при които работници, боледуващи от тях имат особена закрила, съгласно чл. 333 КТ. Претендира съдебни разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК „***, гр. Червен бряг, ЕИК ***, чрез адвокат Х. Г. е подал писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на предявения иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ. От страна на ответника по главния иск са предявени в условията на евентуалност насрещни искове срещу Ц. Т. Г. в случай, че се признае уволнението за законно същият да бъде осъден да 1 заплати обезщетение по чл. 221, ал.2 КТ (неточно посочен в насрещната искова молба с правно основание по чл. 220, ал.2 КТ) в размер на 780,00 лева (л.131), представляващо брутното трудово възнаграждение на работника за пълния календарен месец, предхождащ уволнението, ведно със законната лихва от датата на предявяването му и отново в условията на евентуалност да се признае за установено, че трудовото правоотношение между страните е прекратено по реда на чл.326, ал.1 КТ - едностранно от работника при неспазено предизвестие, като се моли съдът да определи датата на прекратяване по реда на чл. 335, ал.2 КТ, както и работникът, ответник по насрещния иск да бъде осъден да заплати на работодателя обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение от 780,00 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.131,ал.1 ГПК е подаден писмен отговор по насрещния иск от Ц. Т. Г.. Излагат се съображения за неоснователност на иска.

Третото лице помагач - „***, гр. Плевен, чрез адвокат А. А. възразява срещу привличането му в процеса и моли да бъде отменено определение № 223/22.05.2024 г. по гр. дело №1507/2023 г. по описа на съда, с което е конституирано като подпомагаща страна. Поддържа, че в рамките на договорните му отношения с „*** за него не са били налице задължения по изготвянето на документи от обичайната търговска дейност на последното, включително и такива, касаещи назначаване и преназначаване на работници и служители, поради което е в невъзможност да изрази становище относно основателността на всяка от исковите претенции в настоящото производство.

Позовава се на сключения между него и „***, гр. Червен бряг договор за счетоводно-консултантски услуги от 01.01.2020 г., уточнявайки че възложените му дейности са били свързани с извършване на писмени и устни счетоводно-консултантски услуги, обезпечаващи функционирането на ответника в съответствие с българското счетоводно и данъчно законодателство, но не и изпълнение на функции по контрол на трудовия процес в обичайната търговска дейност на своя контрагент. Твърди, че не е имал правомощия да установява нарушения на трудовите правоотношения и да налага дисциплинарни наказания за тях. Не изразява становище по предявените искове – главен и насрещни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че ищецът и ответникът по главния иск са били в трудови правоотношения съгласно трудов договор № 00000024/07.06.2021 г. (стр.126), съгласно който работникът се е задължил да изпълнява длъжността „работник в строителството“ с място на работа седалището на работодателя „***, гр. Червен бряг, ул. „*** и икономическа дейност на заетост 4120-строителство на жилищни и нежилищни сгради, при уговорено месечно възнаграждение от 325,00 лева. Трудовият договор е бил в сила от 07.06.2021 г., от когато и се приема, че работникът е започнал да 2 престира фактически труд при ответника. Подадени са изискуемите уведомления по чл.62, ал.5 КТ (л.128, л.142). Съгласно приложената по делото длъжностна характеристика

НКПД:93120003

–

„Работник строителство“(л.166) работата, която извършва изпълнителят на длъжността е по изграждане и поддръжка на сгради и строителни обекти. Трудовите задачи и задължения при изпълнението на длъжността са свързани с разчитане на работни чертежи, планове, скици, схеми; подготвяне и отводняване на строителни насипи и изкопи, на строителни разтвори и смеси, на бетонови смеси и грижи за бетона след полагането му; изработване, монтиране, демонтиране и укрепване на различни видове кофражи и др. Длъжността е на пряко подчинение на управителя, като в процеса на работа взаимодейства с ръководителите на обекти и останалите работници и служители на строителния обект.

Работодателят „***, гр. Червен бряг осъществява дейност в сферата на строително-монтажните дейности от 2018 г. Тогава управител е бил И. Г., който е починал през юни 2023 г. Търговското дружество е наследила неговата съпруга П. М. – Л., която за извършваните строителни дейности се е доверила изцяло на свекър си – свидетеля Г.Л. Г..

П. М. – Л. в качеството си на управител на дружеството работодател с пълномощно е делегирала ръководството на свидетеля Г. Л. Г. на обект „***“, гр. Червен бряг, с инвеститор ***, на който за процесния период - месеци октомври-ноември 2023 г. приоритетно са полагали труд работниците от „***.

На 19.10.2023 г. е депозирана молба вх. №0000012 (л.141) от Ц. Т.

Г., с която от управителя на „***, гр. Червен бряг е поискано съгласието, трудовото правоотношение между страните да бъде прекратено по взаимно съгласие на основание чл.325, т.1 КТ. Изложеното е в условията на евентуалност, че в случай, че представената молбата не бъде приета, същата да се счита за предизвестие по чл. 326, ал.1 КТ, в който смисъл да бъде оформена и трудовата книжка на работника.

Със заповед от 16.11.2023 г. управителят на „***, гр. Червен бряг (л.4) е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ на Ц. Т. Г., от с. ***, община Червен бряг, област Плевен за нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т.3 и т.8 от КТ. Работодателят е изложил, че „считано от 19.10.2023 г. служителят системно не се е явявал на работа и не е изпълнявал служебните си задължения, системно не е полагал необходимата грижа, която е трябвало и е бил длъжен да полага до 20.11.2023 г. когато изтича едномесечното му предизвестие за прекратяване на трудовите правоотношения, системно не е изпълнявал от 19.10.2023 г. до момента точно и добросъвестно трудовите си функции, вследствие на което е нанесена вреда на дружеството – работодател в размери, които предстои да се оценят и определят от назначено вещо лице и в рамките на ч. гр. дело № 20234440101272 по описа на Районен съд – Червен бряг за 2023 г.“

Горните обстоятелства, са установени въз основа на писмено уведомление вх. № 13 от 30.10.2023 г., от техническия ръководител Г. Г. и от 3 устно изявление на *** управител на ***, гр. Червен бряг, направено в телефонен разговор, както и на изявление на ***, представител на „***“, отправено по имейл на 13.11.2023 г. до адвокат д-р Х. Р. Г., че не може да осъществи контакт с работника.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите *** и Г. Л. Г.. От показанията на същите се установява, че след подаване на заявлението по чл.

326, ал.1 КТ ищецът се е явявал в базата на работодателя, за да продължи да осъществява трудова дейност, но същата е била заключена и той както и всички други работници не са имали възможността да вземат необходимите инструменти, които са им били необходими за престиране на труд на строителния обект. Свидетелят Г., който е бил технически ръководител на обекта, посочва че между него и управителя са възникнали недоразумения, които са се отразили негативно върху изпълнението на планираните строителни дейности и са препятствали нормалния трудов процес на строителната бригада поради лишаването на работниците от достъп до инструментите за работа и необходимата строителна техника. Влошаването на отношенията е било предпоставено от лични причини, а в служебен план преустановяването на комуникацията е била обусловена от това, че Г. Г. като технически ръководител е изплатил самоволно, без да координира тези свои действия с управителя, неполучени от работниците трудови възнаграждения за последните месеци. Г. Л. Г. заявява, че ищецът в продължение на десет дни е ходил всекидневно на работа, но е бил в невъзможност да упражнява такава.

Свидетелят Г. Л. Г. е категоричен, че подписаното от него уведомление от 30.10.2023 г. (л. 145) не касае ищеца.

При преценка достоверността на гласните доказателства съдът счита, че следва да съобрази заинтересоваността на свидетелите, които имат трудови спорове със същия работодател за същите обстоятелства. Показанията им следва да се ценят с оглед всички останали доказателства по делото.

Досежно относимите факти по спора те кореспондират с останалите обстоятелства по делото. Ирелевантни за основателността на предявените искове са причините за влошаването на отношенията между техническия ръководител и управителя на дружеството работодател, което като резултат е способствало работниците да не могат да упражняват в пълен обем задълженията си по престиране на работната сила.

Следователно Ц. Т. Г. не е имал възможност при отсъствието на инструктаж и конкретни задачи за изпълнение през процесния период да отиде сам на строителния обект, без необходимите инструменти и машини и да полага труд.

В съдебно заседание по реда на чл.176 ГПК, ищецът е дал обяснения по въпроси изложени в отговора на исковата молба от дружеството ответник. От тях се установява, че Ц. Т. Г. лично е подал своята молба за напускане в „*** като същият е получил предварително възнаграждение за месец октомври 2023 г., както и с обратна дата възнаграждение в размер на пет работни заплати платими от техническия му ръководител. Ищецът заявява, че в продължение на около седмица заедно с екип от работници е посещавал 4 техническата база на дружеството работодател, но е бил възпрепятстван да влезе в нея, тъй като същата е била заключена, не е имал какъвто и да било достъп до нея.

При така събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти съдът прави следните изводи:

По главния иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ:

Искът по чл. 344, ал.1, т.1 КТ е подаден от надлежна страна, в предвидения от чл. 358, ал. 1, т.2 КТ давностен срок, при наличие на правен интерес и процесуална легитимация.

Възражението на ответника, че не може да се предяви само главен иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ, без да се съедини с поне една от акцесорните претенции с правно основание чл. 344, ал.1, т.2, т.3 или т.4 КТ е неоснователно. Когато оспорването на уволнението като незаконно се предявява с конститутивния иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ то може да се упражни самостоятелно, тъй като предмет на всяка от претенциите по чл. 344, ал.1 КТ е различно спорно право.(В този смисъл р. №23-97-III г.о. ; р.№765-99- III г.о.).