Решение № 6224 от 14.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6224 гр. София, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Даяна Д. Парталска при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Даяна Д. Парталска Въззивно гражданско дело № 20251100505164 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Сдружение „Български Хелзински Комитет“ чрез адв. В. срещу решение № 2090/09.02.2025 г., постановено по гр. д. № 34508/2024 г. по описа на СРС, 180 състав, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на М. Т. Г. с ЕГН: **********, на основание чл. 226, ал.2 вр. ал.3 КТ сумата от 4789, 20 лв. - обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка за периода 20.03.2024 г. - 23.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 11.06.2024 г., до окончателното изплащане на сумите.

В жалбата се посочва, че обжалваното решение е незаконосъобразно поради нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Твърди се, че в нарушение на чл. 146, ал.1, т.4-5 и ал.2 ГПК изготвеният доклад по делото е непълен. Излагат се доводи, че в нарушение на процесуалните правила съдът е приел за недоказано твърдението на ответника, че е уведомил ищеца на електронната му поща, че трудовата му книжка е оформена, за което са представени писмени доказателства към отговора на исковата молба. Сочи се, че ищецът не е ангажирал доказателства за установяване на претърпените 1 вреди и причинната връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и претърпените вреди. Твърди се, че СРС не се е произнесъл по изложените от ответника твърдения в отговора на исковата молба, че е налице злоупотреба с права от страна на ищеца, който след посещение в офиса на ответника на 19.03.2024 г. за получаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение спира да отговаря на обажданията и съобщенията от ответника. Излагат се съображения, че в конкретния случай е установено единствено наличие на прекратено трудово правоотношение, но не и останалите изискуеми предпоставки за ангажиране отговорността на работодателя по чл. 226, ал.2 КТ, а именно - незаконно задържане на трудовата книжка, причинени вреди и причинна връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и причинените вреди. Твърди се, че в нарушение на материалния закон първоинстанционният съд е приел, че базата за изчисляване на обезщетението е полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение за месец февруари, тъй като той се явява последен работен месец преди уволнението. Иска се въззивният съд да отмени изцяло решение № 2090/09.02.2025 г. по гр. д. № 34508/2024 г. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от М. Т. Г..

Софийски градски съд, въззивен IV-а състав, след като взе предвид доводите на страните и като съобрази събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 12 от ГПК и на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

2

След извършена проверка съдът намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за основателна. Съображенията за това са следните:

Производството пред Софийски районен съд е образувано по подадена от М. Т. Г. искова молба против Сдружение „Български Хелзински комитет“, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3 КТ с искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4 900,58 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди, вследствие незаконно задържане на трудовата книжка за периода от прекратяване на трудовото правоотношение до датата на връщането й, ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба 11.06.2024 г. до окончателно изплащане.

С доклада по делото за безспорни са обявени следните обстоятелства: между страните е бил сключен трудов договор № 40/18.04.2023 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „директор кампании и комуникации“; че със заповед с изх. № А-022/19.03.2024 г. трудовото правоотношение е прекратено, считано от 20.03.2024 г., както и че заповедта е получена от ищеца на 19.03.2024 г.; че ответникът е изпратил до ищеца писмо с изх. № 2403820/19.04.2024 г., с което същият е уведомен, че трудовата книжка е оформена и може да бъде получена; че трудовата книжка е предадена на ищеца на 23.04.2024 г.

С определение №13448/11.07.2025 г. въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения, като правилно е разпределил доказателствената тежест и е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че е предал на ищеца трудовата му книжка или е изпълнил процедурата по чл. 6, ал.3 НТКТС.

Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 1/02.12.2019 г. на ОСГК на ВКС, обезщетението по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 от КТ се дължи при наличие на следните четири предпоставки: 1) прекратено трудово правоотношение; 2) незаконно задържане на трудовата книжка на работника или служителя; 3) наличие на причинени вреди; и 4) причинна връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и причинените вреди.

3

В горепосоченото тълкувателно решение са възприети следните постановки:

Задължението по чл. 350, ал. 1 от КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се намира при работодателя, неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 от КТ става изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й. Когато в деня на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка не се намира при работодателя, той изпада в забава за изпълнение на задължението по чл.

350, ал. 1 от КТ от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й и за да се освободи от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от НТКТС, като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си книжка.

По делото е представено копие на приемо-предавателен протокол, видно от който ищецът е предоставил за оформяне трудовата си книжка на 14.03.2024 г. Въззивният съд споделя извода на районния съд, че с изпращането на писмо с обратна разписка с изх. № 2403820/19.04.2024 г. работодателят е изпълнил задължението си да уведоми надлежно ищеца, че трудовата му книжка е оформена и може да я получи. Съгласно чл.6, ал.3 от НТКТС /отм./, когато трудовата книжка не бъде получена от работника или служителя, работодателят му съобщава с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи лично. Тя може да бъде изпратена по пощата или предадена на определено от него лице само ако за това има писмено съгласие.

Настоящата инстанция не споделя възраженията на ответника, че съобщаването по телефон или по електронен път на ищеца, че трудовата му книжка е оформена и същият следва да се яви, за да я получи, е достатъчно, за да се освободи работодателят от последиците на забавата. Това е така, защото процедурата, регламентирана в чл. 6, ал. 3 НТКСТ, е императивна, като в нея изрично е посочен и способът, по който работодателят следва да уведоми 4 работника или служителя кога следва да се яви, за да получи лично трудовата си книжка, а именно чрез изпращане на писмо с обратна разписка.

Първоинстанционният съд е приел, че законът презумира настъпилите от незаконното задържане вреди и определя размера им, като се е позовал на съдебна практика на ВКС /решение № 606 от 27.09.2010 г. по гр.д. № 908/2009 г., IV г.о., Г.К., решение № 335 от 07.07.2003 г. по гр. д. № 3118/2001 г., III г.о./. Същевременно обаче в доклада по делото е разпределил в тежест на ищеца да докаже претърпени вреди и причинната връзка между претърпените вреди и незаконното задържане на трудовата книжка, както и размера на брутното трудово възнаграждение. Съдът е следвало да обсъди дали дадените указания относно доказателствената тежест са изпълнени и въз основа на кои доказателства приема за установени релевантните за спора факти. Не е достатъчно да се констатира прекратяване на трудовото правоотношение и незаконно задържане на трудовата книжка, без да се изследва въпросът за настъпването на вреди и причинната връзка между тях и незаконното задържане на трудовата книжка.

Съгласно чл. 226, ал.2 КТ работникът или служителят е освободен единствено от задължението да установява размера на вредите, но не се въвежда презумпция, че такива вреди са настъпили във всеки случай на незаконно задържане. /В този смисъл са Решение № 73 от 13.03.2014 г. по гр.д.

№ 1372/2011г., г.к., ІV г.о. на ВКС; Решение № 133 от 25.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2734/2018 г., IV г. о., ГК/.

В конкретния случай е представена покана от 20.03.2024 г. от Л.П. управител на "ФЛЕКСДЖОБ" ЕООД , в която той изразява желанието си да покани М. Г. да се присъедини към екипа на управляваното от него дружество.

Въззивният съд намира същата за недостатъчна да обоснове извод за наличие на причинени вреди от незаконно задържане на трудовата книжка. От съдържанието на поканата не се установява наличие на конкретно предложение за сключване на трудов договор, нито са ангажирани доказателства, че такъв не е бил сключен поради невъзможността лицето да представи трудова книжка.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото, право на разноски има въззивникът, на 5 основание чл. 78, ал.1 ГПК. Представен е списък по чл. 80 ГПК, според който разноските са в размер от 509, 14 евро (460,16 евро възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 13.03.2025 г. и 48, 98 евро за държавна такса). Представено е потвърждение за получен превод от 13.03.2025 г., от който се установява, че е заплатена сумата от 460, 16 евро.

Така мотивиран, Софийски градски съд, възз. IV-а състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2090/09.02.2025 г. , постановено по гр.д. 34508/2024 г. по описа на СРС, 180 състав, ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Т. Г. с ЕГН: ********** иск по чл. 226, ал.2 вр. ал.3 КТ за сумата от 4789, 20 лв. - обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка за периода 20.03.2024 г. - 23.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 11.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумите.

Решението е влязло в сила в необжалваната му част.

ОСЪЖДА М. Т. Г. с ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, да заплати на Сдружение "Български хелзински комитет" с ЕИК: 831091447 сумата от 509,14 евро за разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6