Решение № 3515 от 03.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3515 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Нели С. Маринова

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско дело № 20221100503475 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20005848 от 20.01.2022 г., постановено по гр. дело № 19316/2021 г., Софийски районен съд, ГО, 33-ти състав, е отхвърлил предявения от Л.

Б. Ц. срещу ЧСИ Н. К.П., иск по чл. 441, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.74, ал.1 ЗЧСИ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4000 лева като част от претенция в общ размер на 28 304,35 лева, представляваща обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди от незаконосъобразно изпълнение чрез недопустимо насочване на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20208470400140/2020 година по описа на ЧСИ с рег. № 847 спрямо ищеца.

С решението, ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 800 лева – разноски за първата инстанция.

Решението е постановено при участието на ДЗИ „О.З.“ ЕАД като трето лице – помагач на страната на ответника Н. К.П. – ЧСИ с рег. № 847 от КЧСИ.

В законоустановения срок, срещу решението е постъпила въззивна жалба от Л. Б. Ц., чрез адв. О., в която се прави оплакване, че решението е неправилно, който порок произтича от неправилно установени факти и погрешно приложен материален закон. В жалбата се излагат и доводи за противоречие на първоинстанционното 1 решение с материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят счита, че анализът на фактите, направен с решението на СРС, е неправилен, като в подкрепа на доводите си излага подробни съображения. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е нарушение на поредността на принудителното изпълнение по чл. 88, изр. 2 от ТЗ, тъй като главно задълженото събирателно дружество било преобразувано, чрез промяна на правноорганизационната му форма в еднолично дружество с ограничена отговорност. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че от данните по делото частният съдебен изпълнител не можел да направи извод, че се касае за дълг на събирателно дружество, както и че физическите лица са осъдени в качеството им на съдружници. Събирателното дружество би могло да изпълни задължението си и без да е разполагало с имущество за това, например чрез използване на заемни средства. Също така събирателното дружество би могло да изпълнява на вноски по реда на чл. 454, ал. 1 от ГПК.

С оглед изложеното, моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в производството ЧСИ Н. К.П., чрез адв. Б. К. К., с който се застъпва, че последната е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Обяснява, че изложените в жалбата доводи не сочат пороци на решението, които биха могли да обосноват неговата отмяна, а а вменяват на съдебния изпълнител неприсъщи и несъществуващи задължения. Излага принципни постановки относно същността на изпълнителния лист. Смята, че релевантно за приложението на чл. 88, изр. 2 ТЗ е дали задължението, което е обективирано в двата изпълнителни листа, е задължение на събирателното дружество. Поставя акцент, че съдебният изпълнител не е длъжен да проверява водено ли е между страните дело с посочения в изпълнителния лист номер, постановено ли е решение по делото, въз основа на какви доказателства и какво е неговото съдържание. Счита, че ищецът не е изпълнил доказателствената тежест по установяване на правно релевантните факти по спора. На последно място, посочва, че в случая приложим се явява друг ред за компенсиране на вредите, които ищцата твърди, че е претърпяла и които са резултат, според нея, от погасяване на задължения на събирателното дружество, в които е била съдружник, посредством принудително изпълнение – чл. 81 от ТЗ. Ето защо, моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди. Претендира сторените разноски.

Постъпило е становище на въззивната жалба от третото лице-помагач на страната на ответника в първоинстанционното производство ЧСИ Н. К.П. – „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, чрез юрк. Л. С.. В отговора се излагат доводи за неоснователност на съображенията на въззивника и се поддържа, че първоинстанционното решение е 2 законосъобразно и правилно. Акцентира, че съдът правилно е отхвърлил иска с правно основание чл. 441 от ГПК вр. чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, доколкото не били налице всички елементи от фактическия състав на предявения иск. Поддържа, че разпоредбата на чл.

88, изр. 2 от ТЗ е правилно приложена, като според нея принудително изпълнение се насочва най-напред срещу събирателното дружество, а при невъзможност за удовлетворение – срещу съдружниците. От събрания и обсъден от първоинстанционния съд доказателствен материал се установява, че издаването на изпълнителен лист по процесното дело на 05.06.2019 г., а на 13.08.2019 г. в ТР към Агенцията по вписванията е вписано преобразуване на правно-организационната форма на събирателното дружество „Х.-К. И СИЕ“ СД в дружество с ограничена отговорност „К. 54“ ООД. Сочи, че съдебният изпълнител е обвързан от субективните предели на издадения от съда изпълнителен лист, като няма право на собствена преценка. Следователно, извършените от съдебния изпълнител действия съгласно очертаните от изпълнителния лист рамки се явяват правилни и законосъобразни. Освен това съдебният изпълнител е бил известен на ограничено отговорните съдружници към момента на преобразуване на дружеството в такова с ограничена отговорност. Счита, че разумно е приложена разпоредбата на чл. 88, изр. 2 от ТЗ. На последно място отбелязва, че съдът правилно е установил и липсата на претърпени вреди. Искането до въззивния съд е да потвърди първоинстанционното решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Между страните не е спорно, а и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че изпълнително дело № 20208470400140 по описа на ЧСИ Н. К.П., е образувано по молба от 13.08.2020 г. на взискателя Кооперация „С.Б.“, въз основа на изпълнителен лист от 05.06.2019 г., издаден от СРС, 85 състав по гр.д. № 87885/2017 г., по силата на който длъжникът „Х.-К. и Сие“ СД, длъжникът Б.К. К. и длъжникът Л. Б. Ц. дължат солидарно на кредитора Кооперация „С.Б.“ сума в размер на 765,51 лева – разноски по делото, както и 759,86 лева – разноски за заповедното производство, както и въз основа на втори изпълнителен лист от 09.09.2019 г., издаден от СРС, 85 състав по гр.д. № 39119/2017 г., по силата на който длъжникът „Х.-К. и Сие“ СД, длъжникът Б.К. К. и длъжникът Л. Б. Ц. дължат солидарно на кредитора Кооперация „С.Б.“ сума в размер на 17025,31 лева, ведно със законната лихва от 15.06.2017 г. до плащане на вземането, мораторна лихва в размер на 951,56 лева, начислена върху главницата за периода от 01.05.2016 г. до 15.06.2017 г., както и лихва в размер на 16,07 за периода от 01.01.2016 г. до 15.06.2017 г.

С разпореждане от 20.08.2020 г., съдебният изпълнител, на основание чл. 434 от ГПК и във връзка с постъпилата молба на взискателя Кооперация „С.Б.“ е образувал 3 процесното изпълнително дело № 20208470400140 по описа на ЧСИ Н. К.П., с рег. № 847 в КЧСИ. В разпореждането е направено отбелязване, че длъжникът „Х.-К. и Сие“ СД е заличен търговец

Веднага след образуване на изпълнителното дело, на 24.08.2020 г., е постъпила молба от взискателя с претенция за налагане на запор върху вземанията на длъжника Л. К. по банковите й сметки, както и за налагане на запор върху вземанията на длъжника Б. К. по банковите му сметки.

В отговор на така заявеното искане, съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до „Обединена Българска банка“ АД и до „Уникредит Булбанк“ АД за налагане на запор върху сметките на длъжниците Л. К. и Б. К. до размера на дълга им по изпълнителното дело. За наложените запори са изпратени нарочни съобщения и до самите длъжници.

ЧСИ Н. П. е изпратил покана за доброволно изпълнение до всеки от двамата длъжници на постоянния им адрес, а именно – гр. София ул. „*******, като няма данни при първоначалните опити поканата да е връчена надлежно, доколкото видно от обратната разписка по делото, пратката не е потърсена от получателя и е обратно върната на 15.09.2020 г. Последното важи и за двамата длъжници. По-късно, съобщенията до Л. К. и Б. К. са връчени в кантората на ЧСИ П. лично на двамата, удостоверено с подписа им.

С разпореждане от 14.10.2020 г., процесното изпълнително дело № 20208470400140 по описа на ЧСИ Н. К.П. е приключено, като съдебният изпълнител е посочил причината за това – поради пълно издължаване. Разпореждането е влязло в сила на 30.10.2020 г.

Други относими доказателства по делото не са ангажирани нито пред първоинстанционния, нито пред въззивния съд.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, тъй като е постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, уточнени от страната с молбата от 21.04.2021 г.

По същество, решението почива на вярна и точна интерпретация на установените по делото факти, при правилно приложен материален закон, поради 4 което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му и в допълнение по доводите във въззивната жалба намира следното:

Отговорността на частният съдебен изпълнител за обезщетяване на вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение е деликтна - чл. 441 ГПК.

Тя може да бъде ангажирана доколкото са налице предпоставките, установени в нормата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. освен установяване на процесуалната незаконосъобразност на действията /или бездействията/ на съдебния изпълнител, трябва да бъде установено, че в причинна връзка от тях са настъпили претендираните от ищеца вреди. Вината се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

С постановени по реда на чл.290 от ГПК решения - Решение № 264 от 08.04.2010г. по гр.д. № 474/2009г., ІVг.о.; Решение № 139/31.05.2011г. по гр.д.№ 1445/2009г., ІVг.о., Решение № 184/21.09.2011г. по гр.д.№ 1124/2010г., ІІІг.о. и др./ е прието, че предпоставките за уважаване на предявен иск по чл.74, ал.1 от ЗЧСИ са следните: когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка. В същите решения е посочено, че принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изискуемото вземане е удостоверено с изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение и са спазени другите изисквания на процесуалния закон. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Пряка последица означава директно въздействаща върху правната сфера на увредения, при която той не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на ЧСИ, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането.

Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата. С решението по жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител се формира сила на пресъдено нещо по отношение съществуването на потестативното право да се постанови отмяната им, но не и по отношение процесуалната им законосъобразност, което е преюдициален въпрос за този процес (така Решение № 184 от 21.09.2011 г. по гр. дело № 1124/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС и Решение № 139 от 31.05.2011 г. по гр. д. № 1445/2009 г., на IV ГО на ВКС). Доколкото в настоящия случай, длъжникът не е счел, че действията на ЧСИ Н. П. са порочни по смисъла на чл. 435, ал. 2 от ГПК, респективно не е обжалвал по посочения ред действията на съдебния изпълнител, то и въззивния съд сега не дължи подробен анализ в тази насока.