Протокол № 4391 от 12.01.2023, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 4391 гр. София, 21.11.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 4 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева при участието на секретаря Ваня Хр. Гаджева и прокурора Л. Ст. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Частно наказателно дело № 20221100202494 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 15:47 часа се явиха:

На именното повикване в 15:47 часа /поради продължилото разглеждане на други производства по описа на СГС, НО, 4 състав и 15 състав, насрочени за разглеждане преди настоящото/, се явиха:

ОСЪДЕНИЯТ И. Т. К. – редовно призован, доведен от СЦЗ, се явява лично и с адв.С. И. – от САК – надлежно упълномощен защитник, с представено по делото пълномощно.

НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА–гр.София – редовно призован, изпраща процесуален представител – М.М. – Инспектор IV степен „Режимна дейност“ при Затвора – гр.София, с представено по делото пълномощно.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и наличието на законоустановени предпоставки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание,

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

1

ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.М.: Представям изисканите от Съда писмени доказателства, както и актуална справка относно остатъка от неизтърпяната част от наказанието на осъденото лице, които моля да приемете.

СЪДЪТ ПРЕДЯВИ така представените от процесуалния представител на Затвора – гр. София писмени доказателства, на останалите страни – за запознаване и становище.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приемат.

СЪДЪТ, с оглед относимостта на представените в днешното с.з. от процесуалния представител на Затвора – гр. София писмени доказателства – към предмета на делото, СЧИТА, че същите следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по воденото производство, в насока на което ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА като писмени доказателства представените такива от процесуалния представител на Затвора – гр. София – докладна записка от 18.11.2022 г. от ИСДВР ЗО „Казичене“, с приложени към нея копия от протокол за отказ от полагане на труд от осъдения И. Т. К. – от 16.10.2020 г. и декларация от осъденото лице за отказ да продължи да работи във фирма „М.д.“ – от 08.01.2021 г., както и актуална справка от Затвора – гр.

София – рег.№ 187/21.11.2022 г., касателно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното по отношение на осъдения И. Т. К. наказание „Лишаване от свобода“.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства, нямам доказателствени искания.

ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.М.: Няма да соча доказателства, нямам доказателствени искания.

Адв.И.: Ще посоча, но нямам копие, което да предоставя на Съда – епикриза за моя подзащитен относно това, че има заболявания, които са предполагали назначаване на терапията, която му е била иззета като медикамент, за което изземване същият е бил наказан. Също така, разполагам с рецепта за изписването на това лекарство и за това, че той го е приемал легално, а не го е внесъл като неразрешена вещ. Разполагаме с амбулаторен лист, в който се удостоверява състоянието на К., което е свързано с високото артериално налягане, хипертоничната болест от която страда и понастоящем.

2

Представям документите като доказателства, след това ще изискаме оригиналите.

СЪДЪТ ПРЕДЯВИ на останалите страни така представените от защитата документи – за запознаване и становище.

ПРОКУРОРЪТ: Представените документи не са относими към предмета на делото и не следва да бъдат приемани.

ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.М.: На същото становище съм.

Адв.И. /реплика/: Относими са, тъй като касаят здравословното състояние на моя подзащитен. Когато се е налагало да напусне работа от фирма „М.д.“, то е било по здравословни причини. Преди да бъде назначен във ВиК през 2021 г., той е бил принуден да напусне работа, тъй като е бил в състояние след инсулт.

СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че в днешното с.з. адв.И. представя заверено копие от епикриза, издадена на 10.06.2020 г. от МИ–МВР по отношение на осъдения И. Т. К., както и оригинали от рецепта от 30.10.2021 г. и от фиш от СМП от 30.11.2021 г., като СЧИТА, че към материалите по делото следва да бъде приобщена единствено епикризата, издадена на осъденото лице от МИ– МВР, който документ отразява здравословно състояние на К. към датата на издаването му, на който факт защитата се позовава с оглед необходимостта осъдения К. да се лекува, а другите документи СЪДЪТ прие, че следва да бъдат върнати на защитата поради отсъствие на данни в тях, които да са релевантни към предмета на настоящото производство, с оглед на което ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА като писмено доказателство по делото представената от защитата епикриза, издадена от МИ–МВР на 10.06.2020 г. по отношение на осъдения И. Т. К..

ВРЪЩА на адв. И. оригинали от рецепта от 30.10.2021 г., както и от фиш от Спешна медицинска помощ, филиал Своге – от 30.11.2021 г.

СТРАНИТЕ / поотделно/ : Няма да сочим други доказателства, нямаме доказателствени искания.

По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ

3

ОПРЕДЕЛИ

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото писмени доказателства.

След като съобрази становището на страните, че няма да сочат нови доказателства, нямат доказателствени искания, както и, че делото е изяснено от фактическа страна, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че молбата за УПО е неоснователна. Видно от доказателствата, в случай е налице само формалната предпоставка, а именно – осъденият да е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му наказание.

Що се отнася до данните за поправянето му – такива не са налични по делото, напротив – изрично е отразено, че през последната 1 година се наблюдава регрес по отношение поведението на осъдения; същият е многократно наказван; не е награждаван, а рискът от рецидив е завишен, въпреки, че плавно и последователно е спадал от 90 точки на 67 точки, в последната година е завишен с 2 пункта, като изрично са посочени зоните, в които е настъпило влошаване.

По тези съображения считам, че целите на наказанието не са изпълнени и молбата за УПО следва да бъде оставена без уважение.

ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.М.: Становището на Началника на СЦЗ е идентично с изказването на прокурора, като за процесуална икономия ще спомена, че е основано на същите мотиви, с оглед на което моля да не уважите молбата за УПО.

Адв.И.: Поддържам молбата от името на моя подзащитен за УПО.

Моля да приемете същата за основателна, тъй като за него са налице предпоставките в чл.70 НК. Изтърпени са 2/3 от наказанието, което обосновава наличието на първата предпоставка за УПО.

За наличието на втората предпоставка са налице данни в затворническото досие, а именно, че в моя подзащитен са налице изградени трудови навици и е полагал труд почти през цялото време в затвора, в резултат на което има зачетени от работа 2 години и 2 месеца. Има професия, която е упражнявал преди постъпването си в Затвора и завършено образование и квалификация „четвърти разряд“ ВиК техник, което е предпоставка за ресоциализация за в бъдеще. Работил е по професията си в 4

Затвора през по–голямата част. Единственият път, когато се е наложило да поиска да не полага труд, е било поради премръзване на ръцете при работа във фирма „М.д.“. Тази причина не е отразена в затворническата документация, но тя има съществено значение, за да бъде преценен мотивът, с който той е пожелал да не работи на това място. Това не е станало при условията на чл.170 ППЗИНС, а напротив – имал е обективна причина – премръзнали ръце, което не е било еднократно, а през цялото време на упражняване на тази дейност. По тази причина той е имал изписани лекарства от лекарката в ЗООТ и едно от тях е лечебен крем, който му е бил иззет като неразрешена вещ, въпреки, че е имал рецепта, дори е бил наказан, като също така му е било иззето и лекарството за хипертония от която той страда. Това е видно от медицинските документи в затворническото досие и в резултат на високите стойности на артериално налягане, той е получил инсулт, поради което се е наложило да спре работа, но месец след това той отново започва да работи. Видно от Заповед № 158 от 15.09.2020 г., той е бил назначен в служба „Миграция“, като 4 дни преди това е помолил да бъде освободен от предходното работно място като работник ВиК, след което е работил в служба „Миграция“, но е декларирал, че желае да прекъсне работа, за да може да постъпи отново като работник ВиК на платен щат, тъй като той няма близки, които да могат да го поддържат и следва да разчита само на себе си.

Впоследствие е назначен във фирма „М.д.“, където се случва премръзване на ръцете и е поискал освобождаване от работа на 08.01.2021 г. и след 7 дни той е назначен със Заповед № 12 от 15.01.2021 г. като ВиК работник. Освободен е бил на 30.07.2021 г. и 40 дни след това постъпва отново като ВиК работник, за да може да се издържа. В този период той получава и споменатия инсулт.

Позволих си подробно да Ви запозная с начина, по който К. е постъпвал и е бил освобождаван от работа, за да се обоснова за това, че видно от малките периоди, в който той е оставал без работа, но веднага след това е постъпвал, не може да се направи отрицателен извод за неговото отношение към трудовия процес, напротив – много съвестно и отговорно е неговото отношение и това е твърдение и на ИСДВР, който в докладите си споменава, че неговото отношение към работата е изключително отговорно.

Следва да посоча, че всички награди, които е получавал К., са били за съвестно отношение към трудовия процес, като заповедта от 06.11.2019 г. е за заличаване на наказанието, което се счита за награда. Следва да се посочат и сертификатите, които сме представили пред Съда, които имат стойност като награди. Именно отношението към труда е указано като решаващ критерий в Постановление № 7/07.06.1975 г. на Пленума на ВКС за постигнат превъзпитателен ефект при УПО, каквото за К. е налице и никой не оспори това обстоятелство, а напротив. Това е видно от доклада на ИСДВР, поради което твърдя, че за превъзпитателния процес на К. е налице неоспорено съществено доказателство по смисъла на постановлението. Положително е и отношението на К. към служителите на Затвора, към които се отнася с необходимото уважение; отговорен е; с подобрени умения да организира финансите си и няма данни за нерегламентирани доходи. Подобрени са данните за общуване; разпознава проблемите си; съобразява се и с останалите 5

– това са подобрени показатели на уменията за мислене и тези за общуване.

Оценките на риск от рецидив са 67, снижени от 71, а рискът от сериозни вреди има средна оценка. Посочен е срив в поведението, поради което са наложени няколко наказания, които са обжалвани пред Съда и в момента са процесни, поради което позоваването на тях не би следвало да е правно валидно. Сривът, въпреки обжалванията пред Съда, е довел до завишаване на рисковите точки с 2 пункта и аз категорично ще помоля да не правите своите изводи относно това завишаване във вреда на молбата за УПО, предвид липсата на съдебни актове, влезли в сила. Действително, при ниски стойности на оценките на риск и при положителни характеристики на поведението му в текущите доклади, не може да се нарече обоснован или доказан отрицателният извод за липсата на възможности за уважаване на молба за УПО. Обективно са отчетени възможностите за ресоциализация поради изградени трудови навици и запазени отношения с близките. В доклада не са отразени участията на К. в общи и индивидуални мероприятия и обучения, т.е., че същият се е включвал в социално–превъзпитателната дейност с желание и съзнание за постигане на прогрес в превъзпитателния процес.

Именно поради доказателствата, сочещи осъзнато и положително отношение към труда и липсата на агресивни прояви, очевидно е налице качествен напредък в осъществяване целите на наказанието, поради което той следва да бъде оценен и поощрен.

ОСЪДЕНИЯТ И. Т. К. /в своя защита/: Поддържам казаното от моя защитник.