Определение № 691 от 13.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 691 гр. София, 13.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20258002104590 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. И. Ж., подадена чрез адв. Я. Я., срещу въззивно решение № 690 от 22.08.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1182/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което след отмяна на решение № 1042 от 12.05.2025 г., постановено по гр. д. № 950/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, са отхвърлени предявените от Г. И. Ж. срещу Основно училище „П. Р. С.“ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД за признаване за незаконно и отмяната му като такова на прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ със заповед № 3П11-317/16.12.2024 г. на директора на ответния работодател; за възстановяване на ищцата на предишната длъжност „заместник-директор учебна дейност“; за осъждането на ответника Основно училище „П. Р. С.“ да заплати на ищцата сумата от 5548,48 лв., представляваща обезщетение за периода от 17.12.2024 г.

- 17.06.2025 г. за оставането й без работа в резултат от незаконното прекратяване на трудовото й правоотношение /след съдебно прихващане с насрещни вземания на ответника за платените в полза на ищцата обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 5190,50 лв. и обезщетение по чл.222, ал.1 КТ в 1 размер на 10 738,98 лв./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба – 10.02.2025 г., до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат уважени.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, инкорпорирано в жалбата, касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ „Правилно ли съдът приема, че когато се разглежда въпросът с квалификацията при извършването на подбор, трябва да се отчита само времето на стаж в ответното училище или следва да се вземе предвид целият стаж на лицето на сходна или същата длъжност на друго място?“; 2/ „Правилно ли съдът приема, че синдикалната закрила е налице само при посочването на такава в исканата от работодателя декларация?“; 3/ „Правилно ли съдът приема, че съкращението е фиктивно когато липсва пълно тъждество на функциите на съкратената длъжност и възложените функции на други лица?“.

Ответната страна по жалбата Основно училище „П. Р. С.“, чрез адв. М. Б. и адв. А. Й., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

В обжалваното решение въззивният съд е установил от фактическа страна, че считано от 08.08.2019 г. между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „заместник-директор по учебната дейност“ в ответното ОУ „П. Р. С.“ – [населено място]; че видно от щатното разписание от 04.11.2024 г. в ответното училище са били налице две щатни бройки за заеманата от ищцата длъжност; че съгласно протокол от 22.11.2024 г. е било взето решение за закриване на една щатна бройка за длъжността „Заместник-директор УД“, като е изготвена 2 карта за извършване на подбор по смисъла на чл.329, ал.1 КТ, със сформирана нарочна тричленна комисия, която да проведе подбора; че със заповед № РД08-196 от 21.11.2024 г. директорът на училището е утвърдил ново длъжностно щатно разписание, по силата на което се закрива една щатна бройка на длъжността заместник-директор, считано от 21.11.2024 г.; че съгласно представения протокол от 25.11.2024 г. на комисията по подбора, след разглеждане на личните трудови досиета на ищцата и втория служител на процесната длъжност, както и на оценките по критериите за подбор, е прието, че на работа следва да остане служителят, получил най-много атестационни точки П. П. – 40 точки, като е предложено на работодателя да бъде съкратена ищцата Ж., получила по-нисък резултат – 37 точки; че с атакуваната заповед № 3П-11-317 от 16.12.2024 г. директорът на ответното училище е прекратил трудовото правоотношение с ищцата, считано от 16.12.2024 г. на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ – поради съкращаване в щата, съгласно изменение на щатното разписание в сила на 21.11.2024 г., като заповедта е връчена на ищцата лично срещу подпис на 16.12.2024 г.

При тази фактическа обстановка решаващият състав е приел, че наведените от ищцата възражения дали действително е била налице фактическа необходимост от съкращаване на една щатна бройка за процесната длъжност, не подлежи на съдебен контрол, доколкото съкращаването на щата е начин работодателят да намали разходите си и да оптимизира работния процес, като причината за това е по целесъобразност и зависи изцяло от преценката на работодателя. Приел е, че проверката за законосъобразност на уволнението, извършвана от съда, може да обхваща обстоятелството дали действително е налице реално съкращаване на щата, като в случая съгласно новото щатно разписание, заеманата от ищцата длъжност е останала само с една щатна бройка, тоест е налице реално съкращаване на щата.

Като неоснователни второинстанционният съд е намерил и доводите на ищцата, че в щатното разписание от 25.02.2025 г., последващо уволнението й, фигурира нова длъжност „педагогически съветник“, която по длъжностна характеристика покрива задълженията на съкратената длъжност. Сравнявайки характеристиките на двете длъжности, е посочил, че длъжността „педагогически съветник“ покрива само част от компетентностите на длъжността „зам. директор по учебната дейност“, която има педагогическа, управленска, контролна, социална и гражданска компетентност. Съобразил е 3 също, че педагогическите съветници нямат управленски и контролни функции, както и пряка преподавателска дейност, съответна на тази на зам. директорите по учебната дейност. При тези мотиви е формирал извод, че липсва тъждество в трудовите функции и компетенции на двете длъжности, поради което доводите за липса на реално съкращаване в щата са неоснователни.

По отношение на доводите на ищцата за неспазването на изискването по чл.

333, ал. 4 КТ въззивният състав е посочил, че съгласно представения по делото К., като страна участва синдикалната организация на СРСНПБ, чийто член е ищцата, видно от приложеното към исковата молба удостоверение. Отделил е като безспорно по делото, че работодателят е изискал предварително съгласие за уволнението на ищцата на горепосоченото основание от синдикална организация на КТ „Подкрепа“, но след отговор, че ищцата не членува в нея е отправил към последната изрично запитване с писмо от 26.11.2024 г., връчено й на същата дата, в което е изискал от нея информация дали попада в категорията на защитени лица по чл.333 КТ и да представи надлежни документи за това, вкл. и съгласно т. 10 от писмото да даде информация дали е член на синдикална организация в училището. Съобразил е, че в отговор ищцата е приложила единствено медицинска документация за заболяването си, без да посочва дали е член на синдикална организация в училището, респ. в коя организация членува. В тази връзка е формирал извод, че въпреки отправеното до нея искане, работодателят не е бил надлежно уведомен от ищцата дали тя членува в синдикалната организация, поради което причината последният да не е изискал предварително съгласие за уволнението не може да се вмени в негова вина. Позовал се е на разяснения в практиката на ВКС, съгласно които предварителната закрила по чл.333, ал.4 КТ е приложима в случаите, когато работникът или служителят е дал отговор на работодателя при запитване за нея, като тогава работодателят е задължен да спази изискванията на чл.333, ал.4 КТ и да поиска и получи предварително съгласие от съответния синдикален орган. Когато обаче работникът или служителят не даде отговор, работодателят не е обвързан от спазването на това законово изискване. По изложените съображения е намерил за неоснователни доводите на ищцата за неспазване на процедурата за закрила по чл. 333, ал. 4 КТ.

Спрямо извършения подбор въззивната инстанция е установила, че видно от оценяването по всички показатели двамата зам. директори са получили 4 еднакъв брой точки, с изключение на показателя „педагогически стаж в ОУ „П. Р. С.“, по който ищцата, която е със стаж в ответното училище от 5 г. и 3 месеца към датата на оценката има 2 точки, а другият служител, със стаж в ответното училище от 31 г. и 2 месеца, има 5 точки. Като спорен по делото въззивният съд е отделил въпроса дали показателят педагогически стаж в ответното училище е следвало да бъде включен в оценяването и дали съставлява част от обективния критерий за установяване на притежавана от участниците в подбора по-висока квалификация, в т. ч. и каква тежест има този показател. Позовал се е на практика на ВКС, съгласно която няма пречка в приложение на законовите критерии работодателят да установи и по-тесен по обем конкретен показател. Във връзка с горното е намерил, че случая работодателят освен, че е включил в първия общ критерий „по-висока квалификация“ общия педагогически стаж на служителите, е преценил, че за него е важен и конкретен показател – стажът в ответното училище, който не излиза извън общия критерий „по-висока квалификация“. Съобразил е и разясненията в Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които преценката по кои показатели да бъде извършен подборът за всяка специфична дейност е предоставена изцяло на работодателя и не може да бъде контролирана от съда, стига този критерий да е в рамките на обхвата на чл.329, ал.1 КТ. Приел е, че в случая педагогическият стаж в ответното училище е част от общия педагогически стаж, който обхваща критерий на чл.329, ал.1 КТ – „по–висока квалификация“. По отношение на конкретната тежест на всеки показател и поспециалния за спорния стаж в училището, е изложил съображения, че доколкото право на работодателя е да определи кой работи по-добре и има повисока квалификация, с цел да не се превърне това право в злоупотреба, в чл.329, ал.1 КТ, законодателят е посочил общо критериите за оценка без да определя тяхната тежест. Посочил е също така, че видно от определената точкова система за оценяване на всеки от критериите и начина на определяне на крайната оценка чрез осредяване на стойността на оценката по всеки от критериите, то работодателят е дал еднаква тежест и на двата критерия по чл.329 от КТ.

По изложените съображения решаващият състав е преценил като основателни възраженията в жалбата, че неправилно районният съд е приел, че подборът е извършен незаконосъобразно поради злоупотреба с право от страна на 5 работодателя по смисъла на чл. 8, ал. 2 от КТ. Напротив, формирал е решаващ извод, че работодателят е изпълнил всички законови изисквания при извършването на подбора, същият е извършен по зададените от работодателя критерии съгласно изискванията на чл. 329 от КТ, които са еднакво приложени спрямо двамата оценявани служители и няма данни на някой от тях, в т. ч. и на ищцата да е дадена оценка, несъответстваща на фактическото положение, съобразно зададените от работодателя критерии и показатели. Приел е, че работодателят е провел пълно и успешно доказване на съответствието на дадените на ищцата оценки с действителните й качества, на базата на събрана както за нея, така и за другия участник в подбора, обоснована информация и съобразно установените със заповедта за провеждане на подбора правила и критерии. Предвид горното е намерил извършения подбор за законосъобразен, като в случая работодателят е упражнил надлежно правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищцата. При тези мотиви е възприел тезата, че предявеният иск за признаване незаконността на уволнението следва да бъде отхвърлен като неоснователен, което води до неоснователност и на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност и претенцията по чл.