Решение № 282 от 31.10.2023, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Момчилград, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20235150100455 по описа за 2023 година

Производството е по чл.26 ал.1 и по чл.55 ал.1 от ЗЗД .

Постъпила е искова молба от И. М. С. с ЕГН- **********, чрез адв.М.

М. от АК- Пловдив против ’’ПРОФИ КРЕДИТ България’’ ООД, ЕИК:

175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, кв.Мотописта, бул.“България“ 49, бл.53 Е, вх.В, представлявано от двама управители- С. Н.

Н., Ц.Г. С., Я. К. Ч..

В исковата молба се посочва, че ищецът е бил страна по Договор за потребителски кредит № 40000635933/17.07.2020г. подписан с ответното дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, по силата на който същият е следвало да върне върне сумата по кредита в размер на 724,74 лева., при главница 600 лева, при ГПР: 48,17% и ГЛП: 40,90%, и срок на кредита от 11 вноски. Съгласно този договор е следвало да заплаща и възнаграждение за закупена/ни допълнителна/ни услуга/ги Фаст и Флекси в размер на 180 лева и 480 лева или общо 660 лева, разпределени на 11 вноски по 60 лева.

Намира, че клаузата от договор за потребителски кредит, предвиждаща заплащането на възнаграждение за закупена/ни допълнителна/ни услуга/ги 1

Фаст и Флекси в размер на 180 лева и 480 лева или общо 660 лева е била нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е била сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП. Развиват се подробни доводи, че са били накърнени добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3-то от ЗЗД. На следващо място се счита, че клаузата е неравноправна по смисъла на чл.143 т.5 ЗЗП във вр.с чл.21 ал.1 ЗПК. Освен това се развиват подробни доводи посочващи и навеждащи на извода, че клаузата от договор за потребителски кредит, предвиждаща заплащането на закупените допълнителни услуги е нищожна на посочените основания поради което се счита, че сумата в размер на 100 лева, която е била заплатена на ответника в тази насока е следвало да бъде върната на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, като получена без правно основание.

Ето защо моли съда да приеме, че клаузата от Договор за потребителски кредит № 40000635933/17.07.2020г., сключен между ищеца и ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, предвиждаща заплащането на възнаграждение за закупена/ни допълнителна/ни услуга/ги Фаст и Флекси в размер на 180 лева и 480 лева или общо 660 лева, е нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. с чл.10а, чл.11, чл.19 ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП. Моли съда на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД да осъди „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД да заплати на ищеца, сумата в размер на 100 лева, като не дължимо платена по недействителна клауза за възнаграждение за пакет допълнителни у с л у г и Фаст и Флекси по Договор за потребителски кредит № 40000635933/17.07.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Претендира разноски.

Ищцовата страна е представила доказателства, които съдът е допуснал и приел с определение №359 от 04.10.2023г.,а именно: Пълномощно и Договор за потребителски кредит № 40000635933/17.07.2020г., Квитанция за заплатена държавна такса.

Направени са доказателствени искания по които съдът се е произнесъл с определението си в з.з.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е представил писмен отговор, чрез юрк.Георги Антонов.Сочи се, че исковата молба е нередовна, но се 2 прави признание на иска за връщане на заплатени суми за услугите в размер на 100лева по основание и размер. Ето защо се иска при определяне на разноските в производството да бъде отчетено, че адвокатският хонорар не следва да бъде изчисляван и отделно за всеки предявен иск /относно установителната претенция/, тъй като неможело да се приеме ,че има повече от един иск. Ето защо, иска се разноските по делото да бъдат присъдени при условията на чл.237 от ГПК, а именно има признание на иск. Желае да не се възлагат разноски в тяхна тежест, както и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при условията на чл. 78 ал. 5 от ГПК.

В съдебно заседание ищецът не се явява, като от процесуалният представител- адв. М. е постъпило писмено становище в което се заявява, че поддържа исковата молба и приложените към нея доказателства. Заявяват, че съдът следва да се произнесе по същество тъй като въпреки направеното признание ответното дружество е дало основание за завеждане на делото.

Иска постановяване на решение по чл.237 от ГПК. Предвид на това претендират сторените по делото разноски да бъдат присъдени в тяхна полза по изложени съображения, като се прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на ответната страна.

Ответната страна, не се представлява, като е постъпило писмено становище, с което потвърждава направеното признание на иска, и се предлага постановяване на решение при признание на иска по реда на чл.237 от ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е направено признание на иска от страна на ответника и искане от същият да бъде да бъде постановено решение при признание на иск по смисъла на чл.237 от ГПК, като ответната страна заявява, че въпреки признанието на иска, се дължат разноски, равзива подробни доводи и се позова на съдебна практика в тази насока.

Видно от изложеното от страните по делото страните не спорят, както и е налице признание на иска от страна на ответното дружество, че между тях е бил сключен Договор за потребителски кредит № 40000635933/17.07.2020г., 3 сключен между ищеца и ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, по силата на който същият е следвало да върне върне сумата по кредита в размер на 724,74 лева., при главница 600 лева, при ГПР: 48,17% и ГЛП: 40,90%, и срок на кредита от 11 вноски. Съгласно този договор е следвало да заплаща и възнаграждение за закупена/ни допълнителна/ни услуг/ги Фаст и Флекси в размер на 180 лева и 480 лева или общо 660 лева. В тази насока е посагителен план към договора, в който са отразени дължими парични суми, в т.ч. и за допълните услуги- посочени по-горе.

По делото не са приложени разписки за извършени плащания, но ответното дружество е представило Справка за плащания, изискана от ответника по реда на чл.190 от ГПК, и е налице признание на иска, поради и което съдът приема за установено, че ищецът е заплатил посочените в исковата молба парични суми, или съдът приема, че ищецът е заплатил сумата в общ размер на 1 384,74 лева , посочени като главница, лихви и вноски за допълнителни услуги- посочени конкретно и по дати на заплащане.

Както и по-горе се посочи, по делото и на основание чл.190 от ГПК ответното дружество е задължено да представи СПравка за извършени плащания по процесният договор, и такава е представена, като е налице и признание на иска, поради и което тези обстоятелства се приемат за настъпили и налични.

Съдът, като прецени прецени събраните по делото доказателства и на осн.чл.235 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, както и направеното признание на иска и процесуалното поведение на страните във връзка с дадени указания за изпълнение на задължения, в т.ч. и по чл.190 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявени са искове за недействителност на клауза от договор за кредит по чл.26 ал.1 пр.3 и пр.2 от ЗЗД– поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона, както и по чл.55 ал.1 от ЗЗД- за връщане на недължимо платено.

Съдът предвид гореизложеното приема, че описаните в исковата молба обстоятелства са установени, като същата следва да бъде уважена изцяло.

Съдът, като взе предвид, че ответното дружество е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, и като такава може да отпуска кредити 4 със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. В същото време ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е., страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК и кредитор съгл. чл.9 ал.4 о т ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК в релевантната за периода редакция.

За да бъде уважен така предявения иск по по чл.26 ал.1 пр.3 и пр.2 от ЗЗД, ищецът следва да установи, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави и цели заобикаляне на закона. В тежест на ответника е да докаже валидно сключен договор за паричен заем и валидна клауза за заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги.

Съдът приема за безспорно между страните обстоятелството, че са сключили договор за паричен заем с посоченото от ищеца съдържание /като договорът е приложен по делото/, в който е уговорена клауза за заплащане на закупени допълнителни услуги Флекс и Фаст в общ размер на 660 лева, така както е посочена като съдържание в исковата молба, както и че тази клауза е недействителна. Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът представлява финансова институции по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл.9 ал. 4 ЗПК. Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК.

Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

По иска за недействителност на клаузата за неустойка по чл.26 ал.1 предл.3-то от ЗЗД и иска по чл.55 ЗЗД е валидно следното;

Критериите, дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на уговореното възнааграждение за заплащане на закупени 5 допълнителни услуги, т.к. са нарушени основните принципи на договорното право- добросъвестността и справедливостта в отношения- чл.8 и чл.9 от ЗЗД.

Една от предпоставките за предявяване на иска с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД е наличието на правен интерес, който според съда за ищеца е налице, тъй като между страните съществува спор относно действителността на конкретно посочени договорени клаузи за заплащане на възнаграждние за закупена допълнителна услуга "Фаст" и "Флекси".

Установява се, че със сключването на процесния договор за потребителски кредит се нарушава правната сфера на една от страните. При иска с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД тежестта на доказване е на ищеца, тъй като се касае за искане да бъде установен един правопрепятстващ факт - факта на нищожност на конкретно посочена в петитума на исковата молба клауза в сключения между страните договор.

От формална страна съдът приема, че безспорно се касае за сключен между страните договор за потребителски кредит, чиито форма и съдържание отговорят на законовите изисквания на чл.9 ал.1 от ЗПК, като ищецът като физическо лице качеството на потребител, на основание чл.9 ал.3 от ЗПК, а ответникът като юридическо лице, което обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност има качеството на кредитор– чл.9 ал.4 от ЗПК. Според съда клаузата в процесният Договор за потребителски кредит, сключен между страните, предвиждаща заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга "Фаст" в размер на 180 лева и клаузата от Договор а за потребителски кредит- същият догорор, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга "Флекси" в размер на 480 лева, са нищожни, тъй като са сключени при неспазване на императивните текстове на чл.10а, чл.11 т.9 и т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК и най-вече при накърняване на добрите нрави.