Решение № 120 от 19.08.2024, Окръжен съд - Видин

ОСОБЕНО МНЕНИЕ към Решение 120/22.07.2024 на А.М.П., Член на състав

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия А.П. към Решение №120 от 22.07.2024 г. , по гр.д. №142 по описа за 2024 г. на ВОС Не споделям решаващите изводи на мнозинството във въззивния състав, респективно не съм съгласна с окончателния резултат от въззивното обжалване, като считам, че обжалваното решение № 819/29.12.2023 г., постановено по гр.д. № 410/2022 г. по описа на РС Видин, следва да бъде отменено, НО в частта над уважения размер от 4324,37 лева и искът бъде уважен за разликата над този размер до 8648,74 лева, в останалата част до предявения размер от 10 000 лева /като частичен от 40 000 лева/ иск, решението на първоинстанционния съд, следва да бъде потвърдено.

Считам, че неправилно мнозинството от настоящия въззивен състав приема, че не била установена по делото причинно-следствената връзка между преминаване на стадото на ответника, състоящо се от около 100 бр.овце и кози на 06.12.2021 г. и причинената вреда в овощната градина на ищеца- унищожени 1006 бр. фиданки.

За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило – чл. 50 ЗЗД. Тези лица се освобождават от отговорност, ако се установи, че вредите са резултат на непреодолима сила, изключителна вина на пострадалия или трето лице. В случая не е налице нито едно от тези изключващи отговорността обстоятелства.

По отношение на размера на вредите-12 973,10 лева, нанесени на овощната градина и това, че са причинени от стадото на ответника, състоящо се от овце и кози над 100 бр./ / ответника признава, че стадото му се състои от 275 овце и 25 кози/ намирам изводите на ВРС за правилни.

Неправилно е решението на първостепенния съд в частта, в която е приел, че е налице съпричиняване от страна на ищеца в размер на 2/3. За да приеме този размер на съпричиняване е съобразил обстоятелството, че в овощната градина били установени следи от диви животни-зайци, сърни и гризачи, които също били допринесли за унищожаване на дръвчетата. И на второ място е отчел това, че ищецът не е предприел необходимите мерки да предпази овощните насаждения, както и направения от решаващия съд извод, че не би могло да се възложат всички установени вреди на ответника, предвид установените по делото причини за увреждане на дръвчетата.

Съгласно чл.51,ал.2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността та деликвента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия/т.7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./ Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил 1 механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.

Т.е. поведението на ищеца, което обективно е улеснило механизма на увреждането, е това че не е оградил имота. Не се дължат на негово поведение останалите обстоятелства, отчетени от РС като такива осъществяващи съпричиняване от негова страна, поради което размерът на съпричиняването следва да е 1/3.

В посочения по-горе смисъл, председателят на състава, подписа решението с особено мнение.

Председател :

2

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. В., 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

С.Ж.С.

Н.Д.Н. при участието на секретаря А.А.Т. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело № 20241300500142 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Делото е образувано по жалби и на двете насрещни страни в производството -ищеца „ИРЕНОР“ ООД с ЕИК ********** и ответника И. С. М. с ЕГН ********** от гр. Д. против решение № 819/ 29.12.2023 г., постановено по гр.д. № 410/2022г. по описа на РС-В.. С обжалваното решение частично е уважен предявеният от ищеца частичен иск, като ответникът И. С. М. с ЕГН ********** от гр. Д., общ. В., е осъден да заплати на ищеца „ИРЕНОР“ ООД с ЕИК ********** сумата от 4324.37 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди, изразяващи се в унищожени овощни дръвчета от стадо овце и кози, собственост на ответника, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда - 08.03.2022г. до окончателното плащане, като предявеният иск над тази сума до претендираната сума от 10 000.00 лева, частичен иск от 40000лв., е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение всяка от страните е осъдена да заплати на насрещната страна разноски по производството, както следва: ответникът И. С. М. е осъден да заплати на ищеца „ИРЕНОР“ ООД с ЕИК ********** сумата от 713.52 лева, а ищецът „ИРЕНОР“ ООД с ЕИК ********** е осъден да заплати на ответника И. С. М. сумата от 822.96 лева.

Въззивникът-ищец „ИРЕНОР“ ООД обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната част. Сочи, че в тази част решението е неправилно. Изразява несъгласие с изводите на съда, че мишки и зайци били унищожили част от насажденията-фиданките в 1 овощната градина. Съдът неправилно приел, че: засадените фиданки били 1000 броя, противно на установените 1680 бр. с назначените по делото експертизи; имало противоречие в свидетелските показания относно броя животни в стадото на ответника - овце и кози и броя на влизанията на стадото в овощната градина на ищеца. Увреждания по овошките имало само в неговата овощна градина, но не и в овощната градина на свид.Т., която била на 50 м. от тази на ищеца.

Излага, че след като съдът приел, че не бил предприел необходимите мерки за защита на овощната градина не бил посочил какви мерки е следвал да предприеме. В тази връзка посочва, че при огледа било установено, че целият имот е защитен с ров с дълбочина наймалко 1м а от другата страна с канал на СЕП" Водно стопанство" пълен с вода. Липсвала защита само откъм оранжерията на дружеството откъдето не можели да влизат и излизат диви животни- зайци и сърни. Съдът не бил изложил мотиви защо зайците и мишките унищожавали само овощната градина на ищеца, но не и тази на свид.Т..

Посочва се, че първоинстанционният съд бил игнорирал заключението на назначените експертизи, включително и експертизата относно стойността на унищожените овощни дървета.

Липсвали мотиви, в какво се изразявало съпричиняването от негова страна на вредата и приетия размер на съпричиняване от 2/3 от стойността на вредата.

Моли Съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, вместо което да постанови друго с което да уважи предявения от него иск до предявения размер. Не отправя искане за присъждане на разноски. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.

В срок по чл.263 от ГПК от ответната по жалбата страна И. С. М. не е постъпил отговор на въззивната жалба. В проведеното открито съдебно заседание оспорва същата, като неоснователна и отправя искане за присъждане на разноски по производството.

Въззивникът-ответник И. С. М. обжалва решението на Районен съд-В. в осъдителната част, с която частично е уважен предявения от ищеца иск. Счита, че в тези част решението е неправилно и необосновано.

Излага, че ищецът не бил доказал да е собственик на имот с номер 148018 в землището на В., тъй като представил скица на ОСЗ-В. от 2004 година. След влизане в сила на кадастралната карта на В. през 2008 г. имотът имал друг номер, няма актуална скица от СГКК. Посочва, че и на скицата от 2004 година имотът е записан като разсадник.

Впоследствие било установено, че площта, претендирана като овощна градина е оранжерия с масивна конструкция, с идентификатор по КККР *****.148.29. От този имот 148018 била обособена една единствена овощна градина с площ само от 6,278 дка, като промяна в предназначението-от оранжерия в овощна градина е извършено на 07.07.2022 г. - след завеждане на делото. Тази овощната градина е била отдадена под аренда на трето лице Р.В..

2

Посочва се още, че ВРС неправилно преценил и заключенията на вещите лицаагрономи и ветеринари, които според него съдържали повторение на частната експертиза към исковата молба, в която били оценени насажденията като лозови от сорта „Мерло” и то на декар, а не на брой дръвчета.

Излага, че първоинстанционният съд неправилно преценил и заключенията на експертите - зоолози, които единствени могли да преценят какви повреди има по дръвчетата и от какви животни са те, като експертите били категорични, че повредите са от диви животни.

Съдът неправилно приел съпричиняване от негова страна. Било доказано, че стадото един единствен път било преминало през това пространство и не би могло да причини претендираните вреди, ако действително са били насадени дръвчета на площ от 25 дка. Не би могло да се игнорира и мнението на експерта-ветеринар в съдебно заседание, че върху дръветата имало следи от пила.

ВРС не обсъдил липсата на промяна на начина на ползване - от разсадник в оранжерия /както е до днес/ - в овощна градина. Съдът не обсъдил и липсата на технологична карта, а това е строителното разрешение за овощна градина, като само неподаване на декларация за промяна на начина на трайно ползване в едномесечния срок по закона изключва наличието на овощна градина.

Поддържа се, че посочените пороци на решението довели и до нарушение на материалния закон - чл.37б от ЗСПЗЗ и в крайна сметка на чл.50 от ЗЗД.

Молим Съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Отправя искане за присъждане на разноски по въззивното производство.

В срок по чл.263 от ГПК от ответната по жалбата страна „ИРЕНОР“ ООД не е постъпил отговор на въззивната жалба на ответника. В проведеното открито съдебно заседание оспорва същата, като неоснователна. Не е отправил искане за присъждане на разноски по въззивното производството.

В открито съдебно заседание страните поддържат въззивните си жалби.

В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Двете въззивни жалби са подадени от надлежни страни и са в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явяват се процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Пред първата инстанция е предявен осъдителен иск от „ИРЕНОР“ ООД с ЕИК ********** против И. С. М. по чл.50 ЗЗД с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи 3 се в унищожаване на овощна градина, която сума е предявена като частична от общата сума от 40 000.00 лева.

Обстоятелства на които се основава исковата претенция на ищеца са: Ищецът е собственик на имот 148018 в землището на гр. В. с ЕКАТТЕ ***** с площ от около 132 дка.

През пролетта на 2021г. дружеството засадило 1800 овощни дръвчета на площ от 27 дка от посочения имот. Посочва извършените дейности по засаждането. През есента презасадил 400 бр. дръвчета, поради изсъхнали фиданки. Овощната градина била окончателно оформена в края на октомври.

Твърди, че ответникът е собственик на смесено стадо от овце и кози общо около 300 броя. Овчарникът се намира до подстанцията на дигата в местността „Чобан кюприя“ и е единственото стадо в района около овощната градина. Стадото на ответника било пускано в имота на дружеството без тяхно знание и съгласие. Навлизането на стадото в имота било установено от работници на дружеството. На 06.12.2021г. стадото било изгонено от работник на ищцовото дружество. На 07.12.2021г. работници били установили, че градината е унищожена като е опасана с обелена кора на фиданките, градината била наситена с изпражнения от овци и кози и със следи от техни копита.

Назначената от ищцовото дружество комисия открила стадо и овчар близо до овощната градина и пред тях пастира признал, че е минавал със стадото през градината и имота на фирмата, стигал е до оранжериите, но не правил нищо лошо, защото там няма посеви. Посочва се, че единствения начин стадото, идвайки от дигата да стигне до оранжериите, е да мине през овощната градина. Поддържа се, че преминаването на стадото през овощната градина до оранжериите и връщането му, е напълно достатъчно за животните да унищожат фиданките.