Решение № 260108 от 30.09.2020, Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш

Е Н И Е гр. Пазарджик, 30.09.2020г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на трети септември, две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

При секретаря Десислава

Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №2847/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „Профи кредит България“

ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В твърди, че е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника П.С.П. с ЕГН ********** ***, произтичащо от договор за потребителски кредит №**********, сключен на 24.06.2017г., по който е предоставил на ответника кредит в размер на 4200лв. с фиксирана годишна лихва от 41,17%, възлизаща на 2031,60лв., (ГПР 49,86%) и краен срок на връщане 01.07.2019г., разсрочен на 24 месечни погасителни вноски по 259,65лв. /общо 6231,60лв./.

Твърди, че по същия договор е предоставил на ответника и пакет от допълнителни услуги, включващи приоритетно разглеждане на искането за кредит, възможност за отлагане плащането на месечни погасителни вноски, възможност за намаляване на техния размер и падеж и възможност за бързо и лесно получаване на допълнителни парични средства, срещу дължимо възнаграждение за допълнителните услуги в размер на 3900,72лв., платимо разсрочено на 24 месечни погасителни вноски по 162,53лв. с падежи като на погасителните вноски по кредита.

Формирано е общо задължение по договора в размер 10132,32лв., платимо разсрочено на 24 погасителни вноски по 422,18лв.

Ищецът поддържа, че ответникът е платил само две от дължимите 24 погасителни вноски и е допуснал просрочие на дълга с повече от 30дни. Затова претендира настъпило предсрочно прекратяване на договора при условията на чл.12.3 от общите условия - едностранно и без да е необходимо предизвестие за длъжника, както и настъпила предсрочна изискуемост на оставащите погасителни вноски, вкл. цената за пакета допълнителни услуги.

Ищецът твърди, че за събиране на вземането се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена ч.гр.д. №966/2019г. по описа на РС - Пазарджик за сумата от 7836,60 – главница по кредита и сумата от 6,04лв. законна лихва за забава, която била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

При тези твърдения ищецът първоначално е формулирал искане по чл.422 ГПК за установяване на вземането по заповедта за изпълнение по отношение на главницата от 7836,60лв. и не е поискал установяване на вземането в размер на 6,04лв. – законна лихва за забава.

С уточнителна молба по чл.129, ал.2 ГПК, подадена преди първото съдебно заседание с вх. № 27993 от 28.11.2019г., ищецът е пояснил, че главницата по кредита е в размер на 3581,19лв., а разликата до 7836,60лв. представлява вземане за възнаградителна лихва в размер на 1329,87лв. и възнаграждение за пакет от допълнителни услуги на стойност 2925,54лв., дължими от ответника по същия договор за кредит.

Със същата уточнителна молба ищецът е заявил, че поддържа иска за установяване на вземането по заповедта за изпълнение до размера на 3581,19лв. - главница, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване в съда на заявлението по чл.410 ГПК – 01.03.2019г. до плащането.

Освен това е предявил обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл.79, ал.1, предл.І ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата 1329,87 лв. – дължимо възнаграждение по договор за потребителски кредит /договорна лихва/ и по чл.79, ал.1, предл.І ЗЗД вр. чл.10а, ал.1 ЗПК за заплащане на сумата 2925,54 лв. – дължимо възнаграждение за пакет от допълнителни услуги по договор за потребителски кредит.

Ответникът П.С.П., представляван от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК в лицето на адв. Л.С. *** твърди, че ищецът е направил недопустимо изменение в основанието на исковата претенция, съчетано с едновременно изменение на вида на търсената защита, тъй като за част от вземането в размер на 1329,87лв. – договорна лихва и 2925,54лв. – възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, е преминал от установителен към осъдителен иск. Оспорва възможността за предявяване на осъдителен иск в производство, образувано по иска с правно основание чл.422 ГПК, който може да има за предмет единствено вземането по издадена заповед за изпълнение.

По същество ответникът оспорва исковете с възражение за липса на предсрочна изискуемост на кредита поради това, че такава не е обявена от кредитора с изрично писмено съобщение до длъжника. Оспорва действителността на клаузите в договора за кредит, задължаващи ответника да заплати възнаграждение за пакет от допълнителни услуги поради тяхното противоречие с добрите нрави и неравноправен характер.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Относно възможността ищецът с последваща молба за изправяне на нередовности в исковата молба да предяви иск при условията на обективно кумулативно съединяване с иска по първоначалната искова молба:

Съгласно чл.210, ал.1 ГПК ищецът може с една искова молба да предяви срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на един и същи съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. Според съда, изискването това съединяване да стане с една искова молба важи само ако исковата молба е редовна. Исковата молба е редовна, когато съдържа индивидуализация на спорния предмет чрез посочване на фактите, от които се твърди, че произтича претендираното право /основанието на иска/, в какво се състои претендираното право и вида на търсената защита /петитума на иска/, както и носителите на правоотношението /страните в процеса/. Нередовна е искова молба, която не съдържа всички правопораждащи факти на спорното право или на една част от него.

В случая в заявлението по чл.410 ГПК и в исковата молба по чл.422 ГПК, които трябва да са с идентично съдържание, вземането по заповедта за изпълнение в размер на 7836,60лв. се претендира като главница по договор за кредит. Същевременно ищецът сочи като правопораждащ факт на това вземане предоставен на ответника кредит в размер на 4200лв. Не са посочени факти и обстоятелства, въз основа на които ищецът претендира връщането на заемна сума в по-голям размер от тази, която твърди да е предоставил на ответника. В този смисъл липсва посочено основание за част от спорното право, което налага поправянето на исковата молба от ищеца. В този случай въвеждането на липсващите факти и обстоятелства, на които се основава иска, не води до изменение на неговото основание по смисъла на чл.214, ал.1 ГПК, тъй като изменение е възможно само на надлежно предявен иск, но не и на такъв с неясно основание или петитум. Допустимо е с молбата за отстраняване на нередовностите на исковата молба и като един от начините за нейното поправяне ищецът, без да спазва изискванията на чл.214, ал. 1 ГПК, да предяви изцяло нов иск. Това негово действие, извършено преди първото по делото заседание, е всъщност поправка на исковата молба, като последицата е единствено по-късното предявяване на новия иск-от момента на поправката. Правото на защита на ответника по никакъв начин не е било накърнено. Той е имал възможност да повдигне всички свои възражения и да поиска събиране на доказателства, както с допълнителния писмен отговор, така и в първото редовно проведено заседание /в т. см. Определение № 660 от 1.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1057/2019 г., III г. о. и Решение № 222 от 6.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2959/2015 г., I т. о./.

Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника срещу предявяването на осъдителен иск в производството по чл.422 ГПК и неговото съединяване с иска за съществуване на вземането по заповедта за изпълнение, тъй като такава възможност е налице, съгласно приетото в т.11б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.

Относно иска по чл.422 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД:

Активно процесуално легитимиран да предяви процесния иск по реда на чл.422 ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника по заповедта или същата му е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е предявен в законоустановения срок, поради което е допустим.

Същият обаче има за предмет само една част от вземането по заповедта за изпълнение - до размера на 3581,19лв. от главницата, и не включва акцесорната претенция за мораторно обезщетение в размер на 6,04лв.

Тъй като за разликата ищецът не е предявил установителен иск за съществуване на вземането, то на основание чл.415, ал.5 ГПК издадената заповед за изпълнение следва да се обезсили частично над размера от 3581,19лв. до 7836,60лв. – главница и за вземането от 6,04лв. – обезщетение за забава.

За основателността на установителния иск за връщане на главницата /заемната сума/ в тежест на ищеца е да установи, че е предоставил на ответника заем най-малко в размера, до който претендира връщане, както и изискуемостта на вземането.

При доказване на горното ответникът носи тежестта да установи положителния факт на плащането.

При така разпределената доказателствена тежест съдът намира иска за частично основателен.

По делото е представен сключен между страните договор за потребителски паричен кредит №********** от 24.06.2017г, по който ищецът „Профи кредит България“ ЕООД се е задължил да предостави на ответника П.С.П. кредит в размер 4200лв. при фиксирана годишна лихва от 41,17 % и ГПР в размер на 49,89%, формиращи общо задължение от 6231,60лв. Уговорен е начин за погасяване на кредита на 24 равни месечни погасителни вноски по 259,65лв., първата от които с падеж 01.08.2017г., а последната с падеж 01.07.2019г.

Сключването на договора и усвояването на кредита не се оспорват от особения представител на ответника. Получаването на заемната сумата 4200лв. от ответника се установява и от приетото заключение на СИЕ, според което на 26.06.2017г. парите са постъпили в банковата сметка на ответника. Пак според заключението, ответникът е направил плащания по кредита в общ размер на 2373,40лв., което косвено потвърждава сключването на договора и предоставянето на заемната сума. Съгласно вариант 2 от заключението, при който не се отчита погасяване на уговорената цена за пакета от допълнителни услуги, с платеното от ответника е погасена част от главницата в размер на 1194,76лв.

Остава дължима главница в размер на 3005,24лв. Редовният краен падеж на кредита е 01.07.2019г. и същият не е бил настъпил към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 01.03.2019г.

Следва да се даде отговор на въпроса налице ли е предсрочна изискуемост на кредита.

Според заключението на СИЕ, ответникът не е платил месечните погасителни вноски след 6-та вкл., чиито падеж е 01.01.2018г.

Съгласно т.12.3 от общите условия към договора за кредит, при просрочие на погасителна вноска от кредитополучателя над 30 дни настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да уведомява длъжника за това.

Според настоящия състав на съда, предсрочната изискуемост трябва да се разбира като изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.

Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й (в този смисъл ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК).

Разпечатката съдържа 43 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a44ee1fa-31d4-41a6-bc13-9371921e3a84