Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16533 от 13.10.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 36354/2023
Вид
Решение № 16533
Подписан
13.10.2023
Състав
КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 7, ал. 2, т. 1 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

РЕШЕНИЕ

№ 16533 гр. София, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20231110136354 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Л. Б. Р. , ЕГН: **********, с адрес:

АДРЕС съдебен адрес: АДРЕС срещу „ФИРМА“ ООД , ЕИК: 1111111111, със седалище и адрес на управление: АДРЕС (БЦ), ет.10, с която се иска: ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лева, частична претенция от 3256 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит №1111111111111111111111/05.03.2019 г. , ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане;

Ищецът твърди, че nа 05.03.2019 г. е сключил договор за потребителски кредит № 1111111111111111111111 с „ФИРМА: ООД. В договора е посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 2000.00 лева. Поддържа се, че в чл. 4, ал. 3 от процесния договор е уговорено, че в срок до края на следващия ден от сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 2700.00 лева със срок на валидност до 07.09.2020 г. В чл. 6, ал. 1 от процесния договор е уговорено, че в случай че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от договора в установения срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора, той дължи на дружеството неустойка в размер на 2556.0 лева. Според ал. 2 от същата разпоредба неустойката се начислява на месец, считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3. Съгласно чл. 6, ал. 5 от договора начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.

Поддържа се, че ищецът не е представил в срок банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, посочени в процесния договор и му е е начислена неустойка в общ размер на 2556.00 лева. Сочи се, че Л. Б. Р. е погасил изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ размер на 5256.00 лева.

Излагат се съображения, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 1 вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит. Сочи се, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по- малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Поддържа се, че договорът е е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. ЗПК. В договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент /ГЛП/ по заема от 40.440 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора.

Описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) обаче водят до различен размер на ГПР от посочения.

Твърди се, че неустойката за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване, както и се неустойката не е включена в ГПР и е нарушена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Изложени са съображения и за унищожаемост на процесния договор на основание чл.

33, ал. 1 от ЗЗД с оглед сключването му поради крайна нужда и явно неизгодни условия, както за нищожност на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл.

26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл.

146 от ЗЗП поради неравноправност, на отделните клаузи от процесния договор.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен.

Не се спори, че е сключен договор за кредит № 1111111111111111111111/05.03.2019г., по силата на който на Л. Р. е предоставена заемната сума при фиксиран лихвен процент в размер на 40.44% и ГПР в размер на 48.84%.

Оспорва се начисляването на неустойка в размер на 2556.00 лева.

Сочи се, че процесният договор за кредит е сключен от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) като същият е подписан от кредитополучателя ведно с общите условия към него посредством електронен подпис по смисъла на смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (Регламент (ЕС) № 910/2014). Екземпляр от договора е изпратен на кредитополучателя на посочената от него електронна поща в процеса на кандидатстване като впоследствие същият е подписан с електронен подпис, поради което и не е налице нарушение на ЗПК.

Сочи се, че информация за размера на ГПР е налична в чл. 11, ал. 4 от договора (48.84%), а общата сума, дължима от кредитополучателя - в ал. 5 на чл. 11 от договора (2700.00 лева), като се излагат съображения за липса на задължение за посочване на методика за определяне на ГПР и посочване на компонентите на годишния процент на разходите.Поддържа се, че в годишния процент на разходите не се включват сумите, дължими от потребителя за неспазване на задълженията му по договора (в случая неустойка).

В съдебно заседание е прието направеното изменение на размера на осъдителния иск като се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 216.41 лева, частична претенция от 3256 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит №1111111111111111111111/05.03.2019 2 г. , ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представено копие на договор за потребителски кредит №1111111111111111111111/05.03.2019г., сключен между „ФИРМА“ ООД – кредитор, и Л.

Б. Р. – кредитополучател.

Съгласно договора заемодателят е предоставил на ответника заем в размер на 2000 лева, които последният се е съгласил да върне при следните параметри и условия: срок на заема – 18 месеца; брой вноски – 18; размер на вноската- 150 лева; фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40.44 %, ; обща сума дължима от заемателя – 2700 лв.; годишен процент на разходите по заема – 48.84 %.

Не е спорно по делото получаването на сумата от ищеца.

Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора за заем, в срок до края на следващия ден от сключване на настоящия договор, Кредитополучателят е длъжен да предостави на Кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 2700.00 лева със срок на валидност до 07.09.2020 г.

Съобразно клаузите на чл. 6 от договора в случай че Кредитополучателят не представи на Кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от този договор в установения срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора, той дължи на дружеството неустойка в размер на 2556.00 лв. Неустойката се начислява на месец, считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3. Ако срокът, за който се начислява неустойката, е пократък от срока между две погасителни вноски, неустойката се начислява на ден и е в размер на 1/30 от месечната неустойка. Неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурена гаранция. В този смисъл, ако Кредитополучателят осигури надлежна гаранция по кредита, макар и след изтичането на срока по чл. 4, ал. 3, неустойката спира да се начислява. Ако действието на гаранцията бъде прекратено, независимо по какви причини, считано от деня, в който действието на гаранцията е било прекратено, неустойката отново се начислява. Начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.

Съобразно разпоредбите на т. 3.2. от общите условия на дружеството-кредитор в срок до края на следващия ден от сключването на Договора за потребителски кредит, Кредитополучателят е длъжен да представи на дружеството гаранция по кредита, която може да бъде:а) банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България;б) гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на Република България;в) двама поръчители.Банковата гаранция и гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, следва да отговарят на изискванията на закона за тяхното издаване и да съдържат неотменяемо и безусловно изявление, че ако Кредитополучателят не заплати което и да е свое парично задължение, произтичащо от Договора за потребителски кредит, гарантът (банка или небанкова финансова институция) ще заплати на „ФИРМА” ООД всички дължими от Кредитополучателя суми в първия работен ден, следващ деня на получаване на първо писмено искане от страна на дружеството. Размерът на гаранцията по т.3.2.1 букви „а” и „б” и срока на нейната валидност се определят в договора за потребителски кредит. Поръчители могат да бъдат дееспособни физически лица, които поемат задължение да отговарят солидарно с Кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на Кредитополучателя, произтичащи от Договора за потребителски кредит при условията на чл. 138 и следващите от Закона за задълженията и договорите. Поръчителите трябва да са наети на безсрочен трудов договор и да получават минимум 1500 (хиляда и петстотин) лева 3 брутно месечно възнаграждение. Към датата на сключване на Договора за потребителски кредит поръчителите не трябва да имат кредити с повече от 30 (тридесет) дни просрочие.В рамките на срока по т. 3.2.1 поръчителите следва да се явят лично в офис на дружеството и да предоставят информация за себе си – лични данни и данни, касаещи тяхната кредитоспособност.дружеството не е длъжно да приеме предложените от Кредитополучателя поръчители, а преценява тяхната надеждност и платежоспособност. В тази връзка, освен личните данни на предложените поръчители, дружеството може да изиска и информация относно наличие на сключен трудов договор, работодател, имуществено състояние и друга подобна.дружеството приема предоставената от Кредитополучателя банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, ако същата отговаря на изискванията на закона, на тези Общи условия и на Договора за потребителски кредит След като Кредитополучателят получи уведомление от страна на дружеството, че е одобрен за кредити още преди да е потвърдил желанието си за сключване на Договора за потребителски кредит същият има право да изпрати за предварително одобрение от страна на дружеството /на имейл или в офис на дружеството/ гаранция предоставена от банка или небанкова финансова институция. дружеството е длъжно в срок до края на първия работен ден след получаването на последната да уведоми Кредитополучателя дали ще издаде предварително одобрение или не. Ако дружеството одобри гаранцията, то не може да откаже да я приеме като обезпечение за сключване на договора, за който Кредитополучателя е бил одобрен. Одобрението на гаранцията важи за срок от 15 (петнадесет) дни.След като Кредитополучателят получи уведомление от дружеството, че е одобрен за кредит и още преди да е потвърдил желанието си за сключване на Договора, същият има право да предостави за предварително одобрение от страна на дружеството двама поръчители. дружеството е длъжно в срок до края на първия работен ден след предоставяне на необходимите данни от страна на поръчителите да уведоми Кредитополучателя дали ще издаде предварително одобрение или не. Ако дружеството одобри поръчителите, то не може да откаже да ги приеме като обезпечение по Договор за потребителски кредит сключен с Кредитополучателя. Одобрението на поръчителите важи за срок 15 (петнадесет) дни. В случай, че дружеството не одобри един или двама от поръчителите, Кредитополучателят има право да предостави за предварително одобрение още двама поръчители.Уведомлението на дружеството по т. 3.2.7 и т. 3.2.8 се извършва по телефон или по имейл.