Решение № 265 от 19.09.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Перник, 16.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

Въззивно гражданско дело № 20221700500086 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.

258 и сл. от ГПК и е образувано е по въззивна жалба подадена

ОТ: И.Д. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***

ЧРЕЗ: процесуалния й представител адв. Я.С. – АК *** със съдебен адрес: ***

ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 261205 от 10.12.2021 г., постановено по гр.дело № 1798 / 2021 г. по описа на Районен съд - Перник, с което съдът е признал за установено по предявените от „Топлофикация - Перник“ АД, с ЕИК: 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, срещу И.Д. И., ЕГН: **********, и адрес: ***, обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И.Д. И. дължи на „Топлофикация - Перник“ АД сумата в размер на 1663,79 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, за периода от 01.02.2014 г. до 30.04.2014г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 27.10.2015 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 215.75 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 08.04.2014 г. до 08.09.2015 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 7423/2015 г. по описа на Районен съд Перник, както и е осъдена ответницата да заплати разноските в производството.

С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло като

1 незаконосъобразно и неправилно и се моли да бъде отменено, като вместо него бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни.

В подадената въззивна жалба се излагат доводи за неправилност извода на съда, че през процесния период, за процесното жилище, е имало въведена услуга дялово разпределение, тъй като по делото не било установено коя е фирмата, въз основа на какви документи същата извършва дяловото разпределение, вписана ли е в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ, избрана ли е по предвидения в чл. 139б, ал. 2 ЗЕ ред и има ли сключен с нея договор при общи условия в съответствие с чл. 139в, ал. 2 ЗЕ за извършване на услугата дялово разпределение. При липсата на доказателства в тази насока се твърди, че извършеното разпределение не можело да послужи като база за определяне на количеството, а оттам и на стойността на реално потребената от жалбоподателката топлинна енергия.

На следващо място, жалбоподателката сочи, че по делото е останало недоказано обстоятелството да са й връчвани фактури за потребената топлинна енергия, в които да са отразени процесните вземания.

Позовава се на изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане поради изтичането на тригодишен давностен срок от датата на издаване на заповедта за изпълнение.

В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор, с който по подробно изложени съображения по същество на спора, излага доводи за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, с писмено становище, депозирано преди съдебното заседание, изразява становище, че подържа така депозираната въззивна жалба, като по подробно изложени в нея доводи моли да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски за двете инстанции по представен списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, с писмено становище, депозирано преди съдебното заседание, моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане направените разноски, посочени в представения списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

За да постанови решението си, районният съд е приел, че искът е допустим, тъй като за процесните суми е водено заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 7423/2015г. по описа на Пернишкия районен съд, относно вземането, предмет на исковото производство. Заповедта за изпълнение не е връчена лично на длъжника, като след уважено възражение по чл. 423 ГПК, искът е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Приел е, че представените по делото общи условия имат обвързваща за страните сила, а от приетите като писмени доказателства договор за покупко-продажба на жилище № *** и нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том *, рег. № ***, дело № 86 от 19.06.2020г. се установявало, че в периода 24.03.1992г. – 19.06.2020г. ответницата е била едноличен собственик на процесния имот.

Отбелязал е, че съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Обосновал, е че тъй като в случая от писмените доказателства, се установявало, че 2 ответницата е собственик на процесния имот, между страните бил сключен договор за доставка на топлинна енергия и същата отговаряла за цялото задължение, като дължала претендираната от ищеца сума в пълен размер.

При определяне размера на процесното вземане, съдът съобразил заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – техническа експертиза и приел, че сумите са начислени съгласно методиката на ФДР и са налице обявени и необжалвани изравнителни сметки.

По отношение възражението за погасяване на вземанията по давност, съдът приел, че предвид установения в общите условия падеж на вземанията, изискуемостта на главницата за най-стария отчетен период е настъпила на 01.04.2014г., като с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 27.10.2015г., давността за вземанията е била прекъсната.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима - подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия при Районен съд Перник, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.

№ 7423 / 2015г. по описа на Пернишкия районен съд. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. С подадено възражение по реда на чл. 423 ГПК от 26.08.2020г. по в.ч.г.д. № 590/2020г. по описа на Пернишкия окръжен съд, длъжникът е поискал делото да бъде върнато на заповедния съд за изпращане на указание по чл. 415, ал. 1 ГПК до заявителя. С определение № 252 от 30.03.2021г., постановено по в.ч.г.д. № 590/2020г. по описа на Пернишкия окръжен съд, е прието възражението на длъжника и делото е върнато на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по даване на указания до кредитора да предяви иск за вземането си. В срока по чл. 415, ал.4 от ГПК е подадена исковата молба. Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :

С тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г. по т.д. № 2/2016 г. на ВКС, ОСГК се прие, че разпоредбите на ЗЕ не противоречат на чл. 62, вр. § 1 от ДР на ЗЗП. За заварените от закона топлоснабдени сгради е създадена възможност за отказ от ползването на централно отопление, като за целта е необходимо съгласието понастоящем на 2/3 от етажните собственици и титуляри на вещно право на ползване. Съгласно задължителните указания в цитираното ТР, съгласието за доставката и нежеланието за преустановяването й по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява „искане“ на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между двата закона не съществува противоречие. В този смисъл няма „принудителна продажба“ на топлинната енергия по чл. 62 ЗЗП, защото законът урежда способ за невъзникване на договорни отношения и за отказ от доставките. При правилно разпределена доказателствена тежест, по делото не е установено да са спазени изискванията за спиране на топлоподаването в сградата по реда на чл. 153, ал.2 ЗЕ - колективно да е декларирано писмено това пред топлопреносното предприятие и да е поискано прекратяване 3 на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение.

Съгласно Решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС по к. д. № 15/2009 г. на всеки собственик и титуляр на вещно право в сграда - етажна собственост, предварително преди придобиване на индивидуален имот в нея е известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по одобрен проект, поради което следва да сключи договор при общи условия или при специални такива по чл. 150, ал.

3 ЗЕ с топлопреносното дружество и да заплаща за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и тази за отопление на уредите в общите части. Поради което настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят, в качеството си на собственик на имот в такава сграда, е ползвал топлинна енергия, като е без правно значение наличието на съгласие за това от негова страна, респективно на липсата на такова съгласие, с изключение на предвидената в чл. 153, ал.2 ЗЕ хипотеза на законосъобразен отказ от услугата, каквато в настоящия случай не е установена по делото.

Относно доводите за липса на качеството „потребител на топлинна енергия“ на ответницата, следва да се посочи, че действащата през исковия период нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които възниква договорното отношение по продажба на топлоенергия - писмен договор по чл. 149 ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда - етажна собственост - чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Последната хипотеза е приложима обаче, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл. 149 ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения, приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна собственост.

При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота /в този смисъл е и ТР № 2 от 17.05.2018г. по т. дело № 2 / 2017 г. на ОС на ГК/.