Решение № 2404 от 17.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2404 гр. София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Темислав М. Димитров

Членове:

Цветелина Ал. Костова

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100512476 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20156472 от 13.07.2021 г., постановено по гр. д. № 16940/2021 г. по описа на СРС, 27- ми състав, Прокуратурата на Република България е осъдена на основание чл. 4 вр. чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ да заплати на М.Н.Д. сумите от: 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на незаконно обвинение, за което е бил оправдан с присъда от 09.05.2017 г. по НОХД № 24474/2011 г. по описа на СРС, НО 103, състав, потвърдена с решение № 905/20.08.2018 г. по ВНОХД № 2038/2018 г., както и сумата от 750 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи по наказателното производство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.03.2021 г. до погасяването й, като са отхвърлени искът за неимуществени вреди за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 14 000 лв., както и искът за имуществени вреди за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 1 300 лв.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищеца М.Н.Д. срещу първоинстанционното решение в частта, с която предявените искове са отхвърлени. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Прокуратурата на Република България.

1

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника Прокуратурата на Република България срещу първоинстанционното решение в частта, с която предявените искове са уважени. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца М.Н.Д..

С оглед депозираните въззивни жалби делото е изпратено на въззивния съд по компетентност, като е образувано в. гр. д. № 11794/2021 г. по описа на Софийски градски съд, III-В състав. В хода на въззивното производство ищецът М.Н.Д. е починал, като на негово място с определение № 107 от 04.01.2023 г., постановено по в. гр. д. № 11794/2021 г., са конституирани на основание чл. 227 ГПК като ищци по делото С. М. Н. и Н. М. Н..

С решение № 4463 от 11.08.2023 г., постановено по в. гр. № 11794/2021 г. по описа на СГС, е отменено решение № 20156472 от 13.07.2021 год., постановено по гр. дeло № 16940/2021 г. на СРС, І Г.О., 27 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от М.Н.Д. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за разликата над уважената част от 8000 лв. /осем хиляди лева/ до пълния претендиран размер от 14000 лв. /четиринадесет хиляди лева/ – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от М.Н.Д. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за разликата над уважената част от 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/ до пълния претендиран размер от 1300 лв. /хиляда и триста лева/ – обезщетение за претърпени имуществени вреди, като вместо него е постановено ново, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С. М. Н., конституирана на основание чл. 227 от ГПК като ищец по делото на мястото на починалия в хода на производството по делото ищец М.Н.Д., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 3000 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от починалия в хода на производството по делото наследодател – ищец М.Н.Д., неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда, постановена по н. о. х. д. № 24474/2011 г., СРС, НО, 103-ти състав, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.03.2021 год. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане, на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 275 лв. /двеста седемдесет и пет лева/, представляваща обезщетение за претърпени от починалия в хода на производството по делото наследодател – ищец М.Н.Д., имуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда, постановена по н. о. х. д. № 24474/2011 г., СРС, НО, 103-ти състав, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.03.2021 год.

/датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 640 лв. /шестстотин и четиридесет лева/, представляваща направени разноски по делото за двете съдебни инстанции, както и да заплати на Н. М. Н. /конституиран на основание чл. 227 от ГПК като ищец по делото на мястото на починалия в хода на производството по делото ищец М.Н.Д./ на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 3000 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за 2 претърпени от починалия в хода на производството по делото наследодател – ищец М.Н.Д., неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.194, ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда, постановена по н. о. х. д. № 24474/2011 г., СРС, НО, 103-ти състав, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.03.2021 год. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 275 лв. /двеста седемдесет и пет лева/, представляваща обезщетение за претърпени от починалия в хода на производството по делото наследодател – ищец М.Н.Д., имуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда, постановена по н. о. х. д. № 24474/ 2011 г., СРС, НО, 103-ти състав, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.03.2021 год. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 640 лв. /шестстотин и четиридесет лева/, представляваща направени разноски по делото за двете съдебни инстанции.

Със същото решение СГС е потвърдил решение № 20156472 от 13.07.2021 год., постановено по гр. дeло № 16940/2021 г. на СРС, І Г.О., 27 състав, в частта, с която е осъдена на основание чл. 4 вр. чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати на М.Н.Д. сумите от: 8000 лв. /осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на незаконно обвинение, за което е бил оправдан с присъда от 09.05.2017 г. по НОХД № 24474/2011 г. по описа на СРС, НО, 103 състав, потвърдена с решение № 905/20.08.2018 г. по ВНОХД № 2038/2018 г., както и сумата от 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи по наказателното производство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.03.2021 г. до погасяването й, както и в частта за разноските.

Така постановеното решение на СГС е било обжалвано пред ВКС от Прокуратурата на Република България, като с определение № 2703 от 30.05.2024 г., постановено по к. гр. д. № 4463/2023 г. по описа на ВКС, IV г. о., 3- ти състав, е допуснато касационно обжалване на решение № 4463/11.08.2023 г. по гр. д. № 11794/2021 г. на ГС София и е оставена без разглеждане касационната жалба на Прокуратурата на Република България в частта, с която се обжалва въззивното решение, с което е уважен за сумата 750 лева по иск, предявен за сумата 1300 лв. – представляваща обезщетение за претърпени отпочиналия в хода на производството по делото наследодател ищец М.Н.Д. имуществени вреди – разноски за заплатен адвокатски хонорар във връзка с незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда,постановена по н.о.х.д. № 24474/2011 г. РС – София. Така постановеното определение не е обжалвано в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, и е влязло в законна сила.

С решение № 609 от 22.10.2024 г., постановено по к. гр. д. № 4463/2023 г. по описа на ВКС, IV г. о., 3- ти състав, е обезсилено решение № 4463/11.08.2023 г. по гр. д. № 11794/2021 г. на Софийски градски съд и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане по същество от друг състав на същия съд при следните мотиви и указания:

3

Въззивният съд е констатирал, че първоначалният ищец М.Д. е починал в хода на въззивното производство и правилно е конституирал неговите наследници по закон, взели участие в същото като въззиваеми страни, но е следвало да се произнесе по иска на наследниците. След конституирането на наследниците по закон като страни в процеса те са ищците по делото, страни в спорното материално правоотношение и въззивният съд е следвало да постанови съдебния си диспозитив по отношение на тях, а не по отношение на починалата страна, потвърждавайки първоинстанционното решение по отношение на нея, както недопустимо е сторил. Затова въззивното решение следва да се обезсили и делото да се върне на Софийски градски съд, който да постанови допустимо съдебно решение спрямо надлежни страни, съобразявайки естеството на спорното право. След като определи размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване причинени на починалия в хода на процеса М.Д., съдът следва да се произнесе по исковете на новоконституираните страни – наследниците по закон, с оглед наследствените им права.

В решението на ВКС изрично е посочено, че касационната жалба в частта й, с която се обжалва решението относно иска, предявен за сумата от 1 300 лева – представляваща обезщетение за претърпени от починалия в хода на производството по делото наследодател ищец М.Н.Д. имуществени вреди – разноски за заплатен адвокатски хонорар във връзка с незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда, постановена по н. о. х. д. № 24474/2011 г. РС – София, заедно със законната лихва върху тази сума, същата с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК следва да се остави без разглеждане.

След връщане на делото за ново разглеждане от друг състав е образувано настоящото в. гр. д. № 12476/2024 г. по описа на СГС, II-Ж състав, в рамките на което настоящият въззивен състав следва да се произнесе по същество на спора, като разгледа депозираната от ищеца М.Н.Д., починал в хода на производството и заместен на основание чл. 227 ГПК от неговите наследници С. М. Н. и Н. М. Н., въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, както и депозираната от ответника Прокуратурата на Република България въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в осъдителната му част.

Във въззивната жалба, депозирана от ищеца М.Н.Д., починал в хода на производството и заместен на основание чл. 227 ГПК от неговите наследници С. М. Н. и Н. М. Н., са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част. Изложени са съображения, че първоинстанционният съд неоснователно е занижил размера на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като така определеният размер не съответства на повдигнатото обвинение и не отчита наложената мярка за неотклонение, както и личностите качества и обществено положение на ищеца. Посочва се, че районният съд неправилно е приел, че заплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е в размер на 750 лева вместо претендираното в размер на 1 300 лева. Моли се съдът да отмени решението в обжалваните части и вместо него да постанови ново, с което 4 да уважи предявените искове изцяло. Претендират се разноски.

Във въззивната жалба, депозирана от ответника Прокуратурата на Република България, с а изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част. Твърди се, че първоинстанционният съд е определил размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, който не кореспондира на събраните по делото доказателства. Отделно от това, се сочи, че определеният от районния съд размер на обезщетението не съответства не само на характера и степента на търпените неимуществени вреди, но и на вида и степента на упражнената наказателна репресия. Навежда се, че по делото липсват доказателства за направени разходи за адвокатско възнаграждение в присъдения от съда размер. Моли се съдът да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него да постанови ново, с което да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и да намали размера на обезщетението за имуществени вреди от 750 лева на 300 лева.