Определение № 35558 от 03.09.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35558 гр. София, 03.09.2024 г.

***, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20241110116899 по описа за 2024 година

Подаденa e молбa с вх. № 240675 от 23.07.2024 г. от И. Я. К., чрез адв. М.

Л. за изменение и допълване на решение № 14410 от 22.07.2024 г. постановено по гр. д. № 16899/2024 г. по описа на **, 39 състав, в частта за разноските.

В молбата се твърди, че следвало да се присъди заплатената държавна такса в размер на 15 лв. във връзка с подадена частна жалба срещу определение, с което производството е било прекратено. Също така в молбата е направено искане за увеличаване на присъденото адвокатско възнаграждение, доколкото същото било под предвидения размер в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Насрещната страна оспорва молбата като неоснователна. Поддържа, че съдът правилно е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение.

***, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледано по същество искането е частично основателно.

С решение № 14410 от 22.07.2024 г. постановено по гр. д. № 16899/2024 г. по описа на **, 39 състав /поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 14456 от 23.07.2024 г. постановено по гр. д. № 16899/2024 г./ е осъден ответникът ***, да заплати на И. Я. К., по предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1.29 лв., представляваща лихва за забава за периода 1 от 13.07.2023 г. до 04.10.2023 г. начислена върху главница от 42 лв., представляваща недължимо платена държавна такса по гр. д. № 42524/2022 г. по описа на **, 166 състав. С решението е осъден ** да заплати на И. Я. К., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 50 лв., представляваща разноски в исковото производство. Също така с решението е осъден ***, да заплати на адвокат М. О. Л., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал.

2 ЗА, сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца И. Я. К. пред **.

По отношение на искането за допълване на решението посредством присъждането на заплатена държавна такса в размер на 15 лв. за подадена частна жалба по гр. д. № 55435/2023 г. по описа на **, 165 състав, настоящият състав намира същото за основателно. Така посочената държавна такса е била заплатена от страната по повод подадена частна жалба срещу определение, с което е прекратено производството по делото, като с оглед изхода на спора и основателността на предявения иск, то същата се явява дължима, поради което така посочената сума следва да се присъди на страната.

По отношение на искането за изменение на решението в частта за раноските посредством присъждане на адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева, съдът намира, същото за неоснователно. С решението е присъдено в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер от 300 лева. В случая се касае за осъществено безплатно процесуално представителство и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда. Действително така посочената сума е в размер по-нисък от определения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В същото време предвид даденото тълкуване с решение от 25.01.2024 по дело С-438/22 , СЕС посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая интересът по делото е 1.29 лв., вида и количеството на извършената работа се изразява в подаването на искова молба, частна жалба, както и представителство в единственото съдебно заседание, като делото не се 2 отличава с фактическата и правна сложност. При така изяснените параметри на релевантните обстоятелства, настоящият състав намира, че сумата 300 лв. е адекватно възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за представителството на ищеца пред настоящата инстанция. С оглед на гореизложеното молбата за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 14410 от 22.07.2024 г. постановено по гр. д. № 16899/2024 г. по описа на **, 39 състав, в частта за разноските, като ОСЪЖДА ***, БУЛСТАТ ***, с адрес гр. София, бул. „**, да заплати на И. Я.

К., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, бул. „***, чрез адв. М. Л., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 15 лв., представляваща заплатена държавна такса по подадена частна жалба по гр. д. № 55435/2023 г. по описа на **, 165 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбa с вх. № 240675 от 23.07.2024 г. от И.

Я. К., чрез адв. М. Л. за изменение на решение № 14410 от 22.07.2024 г. постановено по гр. д. № 16899/2024 г. по описа на **, 39 състав, в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при ***: _______________________

3