Решение № 111 от 17.06.2024, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Харманли, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20245630200130 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59-63 административните нарушения и наказания (ЗАНН) от

Закона за

Образувано е по въззивна жалба от Е. С. Е. ЕГН ********** от с.

Крепча, ул ***, срещу Наказателно постановление № 23-0271-000219 от 28.03.2023г., издадено от ВПД Началник група „Охранителна полиция” при ОД на МВР - Хасково, РУ – Харманли, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 2, предл 1 от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят сочи, че деянието не е констатирано по надлежния ред и не е съставомерно на посочените разпоредби за нарушение в АУАН и НП. Неправилно бил приложен законът, като дадената квалификация е неточна, неправилна и непълна. На следващо място жалбоподателят прави възражение срещу компетентността на органа, издал атакуванотоНП.

Жалбоподателят сочи,че Административно-наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл. 27 и чл. 28 ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което атакуваният електронен фиш да бъде отменен. В допълнение представя с писмена молба списък на направените разноски и приложен Договор за правна защита и съдействие и иска тяхното присъждане.

В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят, 1 редовно призован, не се явява. Не се явява и защитникът му адв. Д. А. от АК – Хасково, с пълномощно по делото.

Същият в писмено становище поддържа аргументите в депозираната жалба.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.01.2023 г. в 22:50 часа, в община Харманли по път втори клас 76 км. 41 в с. Черепово в посока към гр. Тополовград жалбоподателя управлявайки собствения си лек автомобил Ауди А4 с регистрационен номер ***, с несъобразена скорост с релефа на местността губи контрол над управляваното от него МПС, излиза в ляво от пътното платно в посоката си на движение и се блъска в ограда на частен дом собственост на В.С.Б. ЕГН **********, с което става причина за ПТП с материални щети. При пристигане на местопроизшествието свид. В. Г. Г., мл. автоконтрольор С.К. и мл. инсп. М.И. - служители на РУ-Хармнали, установили катастрофирал лек автомобил марка „Ауди А4” с peг. № *** собственост на Е. С. Е. с ЕГН:

********** от с. Крепча, обл. Търговище в оградата на жилищен дом, собственост на В.С.Б. с ЕГН: ********** от гр. Харманли, бул. ***.

Последният заявил на полицейските служители, че като чул удара в оградата на дома си, веднага излязъл навън, но на място водач на катастрофиралия лек автомобил не бил видял. Полицейските служители направили обход в района на местопроизшествието, но водача не бил установен. ПТП било отработено и регистрирано в АИС-ПП на МВР от свид. С. Г. С., който съставил АУАН на собственика на лекия автомобил за нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДВП за това, че водачът не избира скоростта на движение съобразно с атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движението и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност на движението. Свид. С. Г. С., в присъствието на свид. В. Г. Г. и на жалбоподателя съставил АУАН на последния. Препис от АУАН бил връчен на водача, както и протокол от ПТП с материални щети. Жалбоподателят посочил в АУАН, че няма възражения по него.

В писмените си обяснения Е. С. Е., жалбоподател сочи, че бил заложил лек автомобил марка „Ауди А4” с peг. № *** в заложна къща в гр.

Попово, обл. Търговище срещу сумата от 1000лв. със собственик Ф.С.С. с ЕГН: ********** и адрес гр. Попово, ж.к. ***. На 09.02.2023г. било установено и лицето Ф.С.С. с ЕГН: ********** от когото било снето и писмено обяснение по случая. В обяснението си Селимов заявил, че през месец октомври 2022г. продал л.а. „Ауди А4” с per. № *** на непознато за 2 него лице с нужната документация с която бил заложен автомобила в заложната къща.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на Свид. С. Г. С., в присъствието на свид. В. Г. Г. , АУАН сер. GA № 901609 09.03.2023г.; НП №23-0271-000219 от 29.03.2023 г, издадено от ВПД Началник група в ОДМВР Хасково РУ Харманли; заверено копие на Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г на министър Бойко Рашков;

Обяснение от Е. С. Е. от 09.03.2023 г.; Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП от 09.03.2023 г.; писмо с вх.№2436/18.03.2024 г от РУ Харманли при ОДМВР Хасково, към което са приложени заверени преписи на писмо с №272р-6493/13.03.2024 г на ОДМВР Хасково относно заеманата длъжност от Х.А.А. ЕГН ********** към дата 28.03.2023 г и относно заеманата длъжност от С. Г. С. ЕГН ********** към дата 09.03.2023 г.; справка за нарушител/водач на Е. С. Е. ЕГН **********; писмо с вх.№2840/27.03.2024 г от РУ Харманли при ОДМВР Хасково, към което са приложени заверени преписи на писмо с №272р6493/13.03.2024 г на ОДМВР Хасково относно заеманата длъжност от Х.А.А.

ЕГН ********** към дата 28.03.2023 г и относно заеманата длъжност от С. Г.

С. ЕГН ********** към дата 09.03.2023 г.; писмо с вх.№3078/04.04.2024 г. от РУ Харманли при ОДМВР Хасково, към което е приложена справка за нарушител/водач на Е. С. Е. ЕГН **********, прочетени по надлежния процесуален ред на чл. 283 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН.

Свидетелите възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло корелират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Харманли при ОДМВР Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната 3 истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждават.

Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл. 283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства,както и с Протокол за ПТП №1752761 от 22.01.2023 г., справка с рег.№271р-6569/27.02.2023 г. се потвърждават фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложенето на процесуалния и материалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл.42 и чл.57 ЗАНН. Материалната компетентност на издателя на НП – ВПД Началник група «Охранителна полиция» към ОД на МВР гр. Хасково, РУХарманли, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-1635 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.

4

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

С процесното наказателно постановление на въззивният жалбоподател е наложено наказание на основание чл. 179, ал.2, пр.1-во от ЗДвП , за извършено нарушение по чл. 20, ал.2 от същия нормативен акт.

Санкционната норма предвижда който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, да се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП "Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. " Със санкционната норма на чл.

179, ал, 2, предл. първо от ЗДвП движението с несъобразена скорост от страна на водачите на ППС, което е причина за ПТП, е въздигнато в административно нарушение. Съгласно разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП пътнотранспортно произшествие е "събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Цитираната правна рамка очертава следните съставомерни елементи на нарушението по чл. 20, ал. 2 , във връзка с чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП : водач на ППС, осъществяващ движение с несъобразена скорост – несъобразена с атмосферните условия,релефа и пр., такава, че водачът да не може да спре пред предвидимо препятствие, в резултат на което да е причинено ПТП, от което да са последвали нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение или други материални щети.