Решение № 995 от 11.12.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 995 гр. Б., 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20242120204007 по описа за 2024 година

Образувано е по жалба на В. Б. Б. ЕГН **********, чрез адв. А. И. от САК,с посочен адрес *********************************************, издаден от ОДМВР-Б., с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100, 00 лева за нарушение на чл.21, ал. 2, вр.чл.21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата са формулирани множество възражения, в т.ч.за неспазване на изискването за съдържание на ЕФ с оглед обезпечаване на съответствието му с чл.189,ал.4 ЗДвП, в т.ч. липса на пояснение относно място на поставен пътен знак „В 26“. Поддържа се „абсолютна невъзможност“ за квалифициране на нарушението по чл.21,ал.2, вр.чл.21,ал.1 ЗДвП, както и че едновременното вписване на ЮЛ и ФЛ провокира неяснота, препятстваща защитните възможности на жалбоподателя . Поддържа се оплакване за допусната процесуална опороченост поради липса на посочване на срока за обжалване пред компетентен съд. Според въззивната жалба чрез ЕФ е създадена невъзможност за двата субекта – законен представител и юридическо лице да се разбере,чия точно отговорност се ангажира и др.

В съдебно заседание жалбоподателят В. Б., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представено е писмено становище от адв.А. И., с което се поддържат и доразвиват доводите в жалбата, настоява се за отмяна на ЕФ и присъждане на разноски съгласно представен списък. В последно депозираната молба от адв. А. И. от 09.12.2024 г. се поддържат възраженията във въззивната жалба и в молбата й от 25.11.2024 г.

Въззиваемата страна – ОДМВР-Б., редовно уведомена, не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата:

Сезиращият настоящата инстанция документ е процесуално допустим, доколкото е 1 подаден от наказаното физическо лице и срещу подлежащ на обжалване електронен фиш. По делото са налични писмени доказателства /л.39 / относно датата на връчване на електронния фиш25.09.2024 г., поради което съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 ЗДвП.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания електронен фиш, в параметрите на поставените нормативни изискванията в чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

ЕФ Серия К №9286386 бил издаден във вр. с установено на 18.06.2024 г. в 14:29 часа управление на лек автомобил "**********************", с рег. № ********* в обл. Б.,В П II–99 km 14+800 до пътен възел Черноморец в посока гр.С.. В горепосочения пътен участък извън границите на населеното място максимално разрешената скорост на движение била 80 км/ч, която била сигнализирана и с пътен знак "В26", но независимо от това нарушителят управлявал автомобила със скорост от 110 км/ч при отчетен толеранс – 3 % от измерената скорост, т.е. с превишение от 30 км/ч.

Спазването на режима на скоростта в посочения участък на 18.06.2024 г. се контролирало с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип “TFR1-M” , временно разположена на участък път, II-99, км 14+800 до пътен възел „Черноморец“, и снимаща в посока от к-ще Атия към гр.С.. Мобилната система за видеоконтрол TFR1-M с идентификационен № 621/13, представлява одобрен тип средство за измерване, вписано под номер 4835 в държавния регистър на одобрените типове средства за измерване, и била преминала проверка на техническата изправност на 12.06.2024 г. със заключение, че съответства на одобрения тип.

Въз основа на установеното с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип “TFR1-M” бил издаден електронен фиш Серия К №******* с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в размер на 100, 00лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.

Очертаните фактически положения съдът прие за изяснени на база анализа и оценката на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, сред които инкорпорираните по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, приложени към административно-наказателната преписка и допълнително изисканите и приобщените в хода на съдебното следствие.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, предвид което съдът кредитира приложената към електронния фиш снимка.

Съдът оцени писмената доказателствена съвкупност като вътрешно съгласувана, убедителна и надеждна доказателствена основа на изводи относно фактите и намираща се в кореспондиращо съотношение с приобщеното веществено доказателствено средство.

С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло вещественото доказателствено средство – снимка № 19762, от която се установява регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост.

2

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът формира вътрешното си убеждение,материализирано в следните правни изводи:

Атакуваният електронен фиш е издаден в предвидената от закона писмена форма, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Електронният фиш,е издаден от компетентен орган – ОДМВР-Б. и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика или лицето, на което е предоставено превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Изчерпателно лимитирания законодателен минимум реквизити е в значително по-стеснен спектър в сравнение с изискуемите при наказателните постановления, които същевременно са достатъчни, когато се касае за нарушение, установено с автоматизирано средство за контрол. В ЕФ е инкорпориран фиксирания в чл.189,ал.4 ЗДвП съдържателен минимум при описание на фактическото съдържание на нарушението, като общата формулировка „е извършено нарушение за скорост“, е детайлизирана прецизно с последователното изброяване на величините на разрешената скорост - 80 км/ч, въведена с пътен знак В-26-80 км/ч, установена стойност на скоростта - 110 км/ч и конкретната величина на превишението на скоростта - 30 км/ч., при отчетен толеранс минус 3%.

Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В материалите по административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по образец съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.

От писмо от Областно пътно управление -Б., ведно със схема за организация на движението, е видно че в процесния участък път II-99 “Б.-С.-Ц.“ в участъка км 14+800 в района на ПВ Черноморец скоростта е ограничена до 80 км/ч в двете посоки на движение, ограничението е въведено с пътен знак В26- 80 км/ч в двете посоки на движение. Следователно, в процесния участък, на който е заснето нарушението, е действало ограничение на скоростта за превозни средства от категория „В“– 80 км/ч, което ограничение е било сигнализирано и с пътен знак "В26" 80 км/ч.

Съдът намира, че от вещественото доказателствено средство - снимка намиращо се в информационна връзка с писмените доказателства, по несъмнен начин се установява и конкретната превишена скорост на движение на лекия автомобил. От вещественото доказателствено средство се установява, че измерената скорост на движение на лекия автомобил е 113 км/ч. От протокола за техническа проверка на мобилната система за видеоконтрол се установява стойността на относимата възможна грешка предвид измерената скорост на движение - 3 % при скорост над 100 км/ч, установена при реални условия на измерване на скорост при полеви тест. Така установеният диапазон на възможна грешка е приспаднат в полза на жалбоподателя, като при измерена скорост от 113 км/ч, административнонаказателната му отговорност е ангажирана за движение със скорост 110 км/ч ( приспаднати са 3 км/ч при дължим толеранс 3,3 км/ч / Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че "собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.

Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи, на 3 кого е предоставил моторното превозно средство. " С ал.2 на чл.188 ЗДвП е регламентирано изрично, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В материалите по административнонаказателната преписка не е приложена декларация от законния представител на вписания ползвател „ВЕС ТРЕЙД ГРУП“ ЕООД /в този смисъл е справка рег.№769000-29429/03.12.2024 г. от ОДМВР-Б., Сектор Пътна полиция -Б./, В. Б., че на 18.06.2024 г. в 14: 29 часа лекият автомобил е бил предоставен на друг, различен от жалбоподателя ползвател, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на В. Б. в качеството му на законен представител на ЮЛ,чиято собственост е процесното МПС, с което е извършено нарушението. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от предвидената в специалната норма презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. Тук следва да се уточни, че целта на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е да се създаде механизъм, който да позволява в крайна сметка да бъде наказан извършителят на нарушението, а той е водачът на автомобила към датата и часа, когато е констатирано нарушението. В съответствие с тази цел не само собственикът, но и всяко друго лице, на което е съставен електронен фиш може в 14-дневен срок от връчване на фиша да представи пред органа писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. Неоснователно е възражението,че е невъзможно да се разбере субекта на нарушението, дали той е физическото лице В. Б. или ЮЛ ВЕС ТРЕЙД ГРУП ЕООД. По аргумент от разпоредбите на чл. 188, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, когато МПС е собственост или съответно се ползва от юридическо лице, предвиденото в закона наказание се налага на неговия законен представител или на лицето,посочено от него, на което е предоставил управлението на МПС. В случая правото на защита на "ползвателя" /лицето, посочено от ЮЛ, на което е предоставено управлението на МПС/ не е ограничено чрез "прескачането" на процедурата по чл. 188, ал. 2 от ЗДвП електронния фиш да се състави на собственика. Напротив, собственикът "ОТП ЛИЗИНГ" ЕООД по официален ред изначално е регистрирал в информационната система на МВР, на кого е предоставен процесният автомобил за ползване-чрез официално вписване на „ВЕС ТРЕЙД ГРУП“ ЕООД като ползвател със законен представител В. Б. /виж справка ТРРЮЛНЦ/. При това положение нелогично е собственикът да е наясно, кому конкретно ползвателят е предоставил управлението на превозното средство. В този смисъл начинът на санкциониране всъщност благоприятства ползвателя, на когото е осигурена възможността да декларира действителния водач, от която възможност ползвателят не би могъл да се възползва, ако фишът беше съставен на собственика. /Решение № 182 от 22.11.2019 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10249/2019 г./