Определение № 778 от 01.11.2024, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 622/2024
- Вид
- Определение № 778
- Подписан
- 01.11.2024
- В сила
- 01.11.2024
- Състав
- МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, ИГНАТ АСЕНОВ ТИМОФЕЕВ, ВЛАДИМИР РУМЕНОВ РУМЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 778 гр. Перник, 31.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:
ВЛАДИМИР Р. Р.
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20241700500622 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. XXI ГПК.
С определение № 2967 от 26.08.2024 г., постановено по гр.д. № 4928/2023 г., Районен съд Перник е прекратил образуваното пред него производство по искове за признаване за установена дължимостта на вземания за консумативи и стойност на потребени и изхабени движими вещи, възникнали при ползване на имот с адрес ***, за които вземания е издадена заповед за изпълнение.
Изложеният от районния съд довод за прекратяването на исковото производство е липсата на идентитет между вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение, и вземането, предмет на иска. В заявлението по чл. 410 ГПК се сочело, че вземанията произтичат от договор за наем, а в исковата молба и уточненията към нея – от неоснователно обогатяване и непозволено увреждане.
Окръжен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения едноседмичен срок (275, ал. 1, изр. 1 ГПК), от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт (чл.
274, ал. 1, т. 1 ГПК).
Разгледана по същество, същата се явява основателна.
Изложените както в заявлението по чл. 410 ГПК, така и в исковата молба и всички многобройни уточнения към нея факти не си противоречат, а единствено се допълват. И в заявлението, и в исковата молба е посочено, че вземанията са възникнали по повод на ползването на собствен на заявителката/ищцата недвижим имот. Понятията наем, договор за 1 наем, непозволено увреждане и неоснователно обогатяване имат характер на правна квалификация, която се дължи от съда. Ако по повод на използвана от заявителя или ищеца правна квалификация, у съда възникне съмнение за фактическо противоречие, той трябва да даде указания за отстраняването му. Следва да се има предвид, че е възможно обстоятелствената част на заявлението по чл. 410 ГПК да е непълна, неясна или противоречива, но пропускът на заповедния съд да даде указания или липсата на необходимост от даването на указания на този етап не може да доведе до последваща недопустимост на исковата претенция, когато исковият съд даде указания било поради неяснота, било за отстраняване на натрупани от заповедното производство фактически противоречия.
В конкретният случай заявителката очевидно е нарекла правоотношенията си с длъжника/ответника „наем“ поради непознаване на облигационноправната понятийна система, а не защото е смятала, че има сключен договор за наем с ответника през време на ползването на имота от последния.
В обобщение, предявеният иск е допустим, независимо от крайната правна квалификация, която районният съд ще даде на претендираните вземания.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2967 от 26.08.2024 г., постановено по гр.д. № 4928/2023 г. на Районен съд Перник.
ВРЪЩА делото на Районен съд Перник за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно мотивната част на настоящия акт.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2